През 1950 г., на един работен обяд с колегите си, гениалният физик Енрико Ферми възкликва „Но къде са всички?!“. Възклицанието е по повод на упоритото мълчание, с което се сблъскват непрестанните ни опити да открием следи от друг живот из Вселената. Така се ражда т.нар. „Парадокс на Ферми“ - защо въпреки търсенето ни, въпреки безбройните възможности из необятния Космос да се роди живот,

все още не сме намерили каквато и да е следа от друга цивилизация.

От една страна, граничещото с възмущение учудване на Ферми е оправдано – липсата на следи идва на фона на големите успехи, които през последните 100 години човечеството постигна във възможностите си да изследва света извън нашата планета.

От 1990 г. телескопът „Хъбъл“ ни изпраща смайващи снимки на това как са изглеждали галактиките преди милиарди години. Друг реещ се в Космоса телескоп – „Кеплер“, пък ни е помогнал да открием над 2600 екзопланети, всяка от които може да е подобна на нашата. От друга страна – научният ни напредък показа, че Вселената е още по-необятна, отколкото сме си я представяли.

Според повечето изчисления само нашата галактика – една от стотиците милиарди - се състои от между 100 млрд. и 400 млрд. звезди. Кеплер“ е „прегледал“ едва около 150 000 от тях.

Как можем да кажем какво има в толкова огромното пространство, което ни обгражда?

С цел да продължи дискусията, стартирана от Ферми, през 1961 г. астрономът Франк Дрейк създава формула, която има за цел да изчисли броя на технологично развитите цивилизации в нашата галактика. В метода му има редица променливи, една от които е приблизителният брой на звездите в Млечния път.

Какво не взема под внимание Дрейк, както и останалите теории четете в брой 5/2020 на сп. "Космос".