Джасинда Ардърн е лидерът, който не слиза от заглавията не заради скандали, а заради успехите си

На 25 май тази година земетресение от 5,8 по скалата на Рихтер удря столицата на Нова Зеландия точно в момента, в който премиерът на страната Джасинда Ардърн дава интервю на живо по телевизията от местния парламент. Докато декорите зад нея видимо се разлюляват, привлекателната и забележително млада за позицията си дама не трепва. "Тъкмо ни удря малко земетресение, Райън. Доста стабилен трус е", споделя Джасинда с водещия на предаването, без нито за миг да загуби самообладание.

През цялото време усмивката не напуска лицето й. На въпроса дали се чувства в безопасност, за да продължи интервюто, тя спокойно отвръща: "Добре сме, не се намирам под висящи осветителни тела." След това разговорът с телевизионния водещ е подхванат наново, сякаш нищо особено не се е случило.

Спокойната, смела и уверена реакция на г-жа Ардърн е просто поредният епизод от нейното звездно управление на отдалечената тихоокеанска държава. Джасинда отново удиви обществеността и социалните мрежи бяха залети от коментарите на американци, англичани, бразилци и хора из целия свят, гледали видеото и отново завидели на новозеландците за лидера, който имат. Земетресението, дори и то да е сравнително слабо, е събитие, предизвикващо панически ужас. Премиерът на Нова Зеландия показа реакция на морски пехотинец, като не трепна пред едно неконтролируемо природно бедствие. Медиите по света побързаха да припомнят, че това далеч не е първият път, в който Джасинда ни показва как се прави.

Реакцията й след кървавите терористични атаки в Крайстчърч през миналата година може да бъде използвана като еталон за това каква реторика трябва да използват публичните фигури по време на криза. Решителността и скоростта, с които в Нова Зеландия бяха взети мерки срещу коронавируса, също я отличиха, като политиката на Ардърн и съветниците й в борбата с болестта се оказа може би най-успешната и в двете полукълба.

Разочаровани и дори отчаяни от качеството на политическата си класа, много хора по света поискаха да разберат как така южната островна държава се е сдобила с такъв невероятен лидер.

Джасинда Ардърн е родена през 1980 г. на по-гъстонаселения Северен остров на Нова Зеландия в семейство на мормони. Израства в малкото седемхилядно градче Моринсвил, в което баща й е полицай. Учи в местния колеж, като работи в павилион за риба и пържени картофи, за да си помага с парите за следването. По-късно изкарва бакалавърска степен по политология и връзки с обществеността. Политическата си кариера започва едва на 17 години, когато леля й я подтиква да се присъедини към младежкото движение на местните лейбъристи - фактически лявоцентристката работническа партия, една от двете големи политически сили в страната.

Политиката веднага започва да й идва отръки, тъй като през 2008 г. е избрана за президент на Международния съюз на младите социалисти. През същата година, доста преди да навърши 30, тя за пръв път е включена и в листата на своята партия за място в местния парламент. Като сравнително неизвестно лице изборите й донасят малко преференциални гласове, но предното място в списъка все пак й осигурява депутатско място.

Блестящи телевизионни изяви, активна политическа позиция и много работа й печелят все по-добри постове в парламента за следващите години. През 2017 г. вече е издигната за председател на Лейбъристката партия, което я прави и основен кандидат за премиерския стол на страната. Активната й предизборна кампания вдига прогнозните резултати на левите драматично, като шумът стига дори и до Америка, а CNN прави репортаж за "Джасиндаманията", обзела Нова Зеландия.

На изборите през 2017 г. лейбъристите остават втори с 36% от гласовете след дясната Национална партия, която поучава 44%. Няколко умели политически маневри на Джасинда обаче правят именно нея премиер. Тя успява да формира коалиция с другите две по-малки организации, намерили място в парламента, като така си осигурява мнозинството, с което да управлява Нова Зеландия. Така на 26 октомври 2017 г. тя полага клетва като най-младия лидер на страната след Едуард Стафорд през далечната 1856 г.

В първите месеци на мандата си Джасинда Ардърн се радва на широка обществена подкрепа. Съперниците й обаче я обвиняват, че популярността й се дължи предимно на нейното обаяние, а не на някакви реални постижения. След трагичните събития в Крайстчърч, при които на 15 март 2019 г. стрелец убива 51 души в две джамии в града, дори и най-яростните й противници нямат избор, освен да замлъкнат.

Политическите наблюдатели са единодушни във възхищението си от реакцията на министър-председателя на Нова Зеландия. Веднага след като разбира за стрелбата, тя заминава за мястото на трагедията, за да се срещне със семействата на жертвите. Отразяващите журналисти до един не пропуснаха да разкажат за емпатията и искреното състрадание, която тя показва по време на емоционалните срещи:

"Нямах представа какво ще ми споделят хората. Очаквах да са гневни. Вместо това те ми благодариха. По-малко от 24 часа, след като видяхме окървавените лица на тези хора по телевизията, те благодариха на мен и чрез мен на всички новозеландци за отклика, който обществото ни е дал на нападенията", спомня си срещите с пострадалите Ардърн в интервю, което наскоро даде пред "Гардиън".

В дните след тези драматични събития тя обещава също държавата да помогне на семействата на жертвите с разходите за погребенията. Младата жена показа твърдост и решителност подобно нещо никога повече да не се повтори в страната й: "Нашите ценности не са и няма да бъдат разклатени от тази атака. Жертвите сме ние, а извършителят не е един от нас", заяви Джасинда в първото си публично изявление след трагедията. За разлика от повечето световни лидери след подобни драматични инциденти тя не ограничи реакцията си с утешителни думи.

В рамките на няколко месеца след атаката в Крайстчърч в Нова Зеландия беше забранено притежанието на полуавтоматични оръжия и пълнители за тях. В допълнение, правителството изготви програма за компенсация на притежателите на забранените видове въоръжение. Според Ройтерс преди края на годината новозеландците са върнали на властта почти 20 000 пистолети и пушки, които попадат под удара на новия закон. Създаден е и национален регистър на собствениците на оръжия и е затегнат контролът по издаване на разрешителните.

Нова Зеландия под лидерството на Джасинда Ардърн реагира бързо, решително и ефективно в защита на населението си от терористични атаки.

Справянето с кризата в Крайстчърч далеч не е единственият заслужаващ да се спомене подвиг във все още кратката кариера на Ардърн начело на Нова Зеландия. На 21 юни 2018 г. тя става едва втората световна лидерка в историята след пакистанката Беназир Бхуто, която ражда, докато е демократично избран лидер на държавата си. Джасинда роди момиче и дори си взе шестседмично майчинство - от деня на раждането до 2 август същата година. През това време начело на държавата е заместник министър-председателят Уинстън Питърс. Малко повече от месец след връщането си на работа, на 24 септември, тя присъства на Генералната асамблея на ООН в компанията на тримесечното си бебе. Съвсем очаквано, успявайки така успешно да комбинира майчинството с кариерата си, Ардърн необратимо се превръща в символ на движението за равенство между половете.

Кризата с коронавируса също донесе политически успех на премиера на Нова Зеландия. Тя беше един от най-решителните лидери в света и по отношение на мерките за ограничаване на пандемията. Още на 15 март обяви двуседмична изолация на всички граждани на страната. Всички полети отвън бяха спрени и единствено останаха разрешени прибиранията на новозеландци от чужбина.

"Уошингтън пост" определи публичните й изяви по повод COVID-19 като "Мастерклас по кризисна комуникация". Общественото мнение доказва тази оценка - след излизането на страната от изолацията проучванията сред местните жители показват зашеметяващите 60% подкрепа за действията на техния министър- председател. Страната пък излезе от кризата с едва 1154 потвърдени заболели и 22-ма починали. Последният положителен тест там е бил на 22 май, а болестта официално е обявена за победена.

Невероятната популярност и успехите, които мис Ардърн жъне в страната си и по света наистина вероятно до голяма степен се дължат и на добре изградения й публичен образ. Във времена, в които политиците с умерена, скромна, но твърда и уверена позиция са голяма рядкост, новозеландският министър председател е като свеж полъх. Може би за много хората, отчаяни от управниците си, тя е примерът, който не ги отвращава окончателно от политиката и от активната социална позиция.

Шокиращо е колко малко е необходимо, за да се постигне такъв образ, както тя самата споделя пред "Гардиън": "Смятам, че това, от което хората имат най-голяма нужда в днешно време, е да виждат обикновени човешки същества, които се стараят искрено да правят най-доброто, за да са им лидери. Това значи, че от време на време ще грешиш, но най-важното е тогава да останеш откровен и да бъдеш открит за провалите си. Хората имат нужда от автентичност, а не от изкуствено създадената идея за силен и непогрешим водач." За съжаление, изглежда малко вероятно шумните управленци от САЩ и Великобритания до Русия, Турция и Китай да се вслушат в разумните думи на тази чаровна и респектираща дама.