Руският патриарх да си припомни завета на Дзержински за горещото сърце, хладния ум и чистите ръце

Руският патриарх Кирил нарекъл братята Кирил и Методий “словенски” просветители. Предполагам, че първосвещеникът с кодовото име Гундяев в някои среди е имал предвид под термина “словенски” думата “словене”, което на чист старобългарски означава просто “славяни”, а не днешното “словенци”.

Като милиционер на милиционера му давам един цитат в помощ: “Прежде убо словене не имеху книг, но с чротами и резами четеху и гатааху, погани суще…”, тоест: “Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки”. Това е началото на великото слово “За буквите” от българския автор Черноризец Храбър, според някои това е самият цар Симеон Велики, писано най-вероятно в края на IХ век по същото време, когато в днешните украински земи викингите събирали разни племена - кои славянски, кои не съвсем, за да направят държавното формирование, наречено Киевска Рус.

Образно казано (по другаря Георги Димитров),

когато

викингските

конунги в Киев

са говорили на

“славянски”

само с прислугата на конете си, то в България отдавна е имало великолепна книжовна школа, която буквално е заляла Европа с книги на старобългарски.

Разбира се, в Русия и в стария Съветски съюз старобългарският език никога не е съществувал освен за тесен кръг истински учени като академик Дмитрий Лихачов. Там в широката руска земя винаги се е говорело за “църковнославянски език”, между другото за това странно им приглася и нашата родна Българска православна църква, която също май още не е открила, че песнопенията и проповедите, които чете от светите книги, са на старобългарски, а не на това странно нещо “църковнославянския език”…

Къде е заровен проблемът? Просто Русия като империя, която се е самоопределила като наследник на Източната римска империя, винаги е пропускала факта, че тя действително е покръстена от византийците, и то

не от кого да е,

а от император

Василий Втори

Българоубиец,

но е получила богослужебните си книги на старобългарски от български свещеници, вследствие на което 40% от съвременния руски език са базирани на старобългарската езикова норма и говор.

Древнорусите са получили Божието слово на старобългарски и са приспособили своята реч към него. Забравя се удобно и Йоакимовският летопис, в който се казва директно, че още “българският цар Симеон изпратил в Киевска Рус учени йереи и свещеници”, тоест още преди Византия да се сети за християнизация на народа на русите, там е имало български проповедници.

Всъщност първата християнка от династията Рюрик по древноруските земи не е ли Олга Киевска, жена на княз Игор и внучка на Борис Първи Покръстител? Защото в християнизацията малка България води на голяма Русия точно 124 г. За 124 г. са създадени всички предпоставки старобългарският да легне в основите на бъдещия руски език. Дори племената от угро- финските народи, които са една от основните части на етногенезиса на московците, са приели да пишат и говорят на старобългарски, просто защото новият Бог им е говорил на старобългарски.

По-късно, за да може да се обоснове доктрината на Москва като Трети Рим, е било много удобно да се пропусне другия забравен дори от нас велик българо-славянски Рим - Великия Преслав.

Нашите

владетели са

получили право

да се назоват царе,

което значи императори, директно от ромейските Василевси, таман 500 г. преди някой руски владетел да посмее да се нарече с титлата цар.

Чаткате ли? Водим ги с пет века като пълноценно царство, сиреч империя! Всъщност България е първата “славянска” империя, а не Русия.

И тук започват проблемите. Българската империя идва в повече на московската имперска доктрина. Една ненужна брънка, останка нищожна от един вече поробен от османците народ. Между другото без патриарх Евтимий Търновски, без създадената от него Търновска книжовна школа и без хилядите български свещеници, които бягат в Московията от османците и отнасят там колосално количество българска книжнина, не е ясно дали след татаро-монголското иго Русия въобще щеше да се консолидира като могъща държава. Така както избягалите от турците в Генуа и Венеция византийци донасят Ренесанса в Западна Европа, така нашите български свещеници, учени и аристократи издигат православието и държавността в Русия на нова неподозирана висота.

Българи са в основата на християнското възраждане на руската държава след 300 г. монголско иго. Прочетете повече за свети Киприан Българин, митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия, признат за светец и чудотворец през 1472 г., който е роден в българското Търновско царство, обучен в Търновската книжовна школа и е от древнобългарския род Цамблак. Той е официално признат за обединител на Руската православна църква. Не от мен, а от предния руски патриарх Алексей Втори на 1 октомври 2006 г..

За Киприан пишели с богобоязън “Откърмен в България, дарен на Русия”!

Един от

най-важните

руски патриарси

е чист българин,

а не “словенец”. Друга личност от древнобългарския род Цамблак известният Григорий Цамблак, става също Киевски митрополит и като такъв създава похвално слово за нашия патриарх Евтимий Търновски, в което пише: “Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка и вместо с апостолски мрежи  - с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите… и на тях стана учител по благочестие.”

Толкоз. Както ние трябва да сме благодарни на русите за освобождението от османското иго, така и те трябва да са ни признателни за буквите и за православието. Така го казва елементарната историческа истина. И като завършил Симеоновската школа бих казал, че няма да е зле руският патриарх като някога евентуално съпричастен към службите да си припомни завета на Дзержински към чекистите “Чекистът трябва да има горещо сърце, хладен ум и чисти ръце”.

Хладният ум казва, че България е станала царство или империя 5 века преди Русия и е приела християнството 124 г. преди нея. Горещото сърце подсказва, че без българската държава и писменост можеше и да няма и руска църква, и руска държава. И всичко това не е въпрос на пропаганда, а на чисти ръце. Руските щикове ни донесоха свободата, но преди това българското перо отнесе в руските поля вярата, буквите и основите на държавността.