Една ученичка на 14 години

Когато преди два месеца се въведе строгата карантина, някои вирусолози и епидемиолози се хванаха за главата – досега в цялата човешка история властите слагат под карантина болните, а не здравите! Откъде им дойде сега този акъл?

Как откъде – от по-високите инстанции! Много ясно, че нашето правителство получава мъдри методически съвети – я от Световната здравна организация, я от Брюксел или от Белия дом. Но откъде тези световни институции са се заразили с този карантинен мироглед?

Според легендата всичко тръгва преди 15 години от Лора Глас - 14-годишна ученичка от щата Ню Мексико, САЩ. В училище й възлагат проект да опише социалните мрежи в гимназията, а тя показва готовото домашно на баща си. Той пък се вдъхновява и нахвърля

проект за прекъсване на тези социални мрежи

в случай на епидемия.

Прочетох тази история в “Ню Йорк таймс”. Бащата на Лора, доктор Робърт Глас, е експерт в лабораториите “Сандия”, които работят за военните. Той се занимава с “адаптивни комплексни системи”, каквото и да значи това конкретно.

Важното е, че по онова време има заповед по гарнизона да се работи по стратегии в случай на бактериологична война. И щом Робърт Глас вижда домашното на дъщеря си, веднага му светва – трябва да се затворят училищата! Учениците винаги са в непосредствена близост – и в социалните мрежи, и в автобусите, и в класните стаи, заразяват се един друг, а вечерта заразяват и родителите.

Доктор Глас веднага прави математически модел. Ако например в град с 10 000 души население се затворят училищата, ще се заразят само 500 души. Ако училищата са отворени, ще се зарази целият град. После той обработва своя модел на суперкомпютрите в “Сандия”, които се използват за създаването на ядрени оръжия. Получава се доста впечатляваща папка и Глас я праща във Вашингтон на доктор Картър Мечър, който по онова време работи в Белия дом в службата по национална сигурност.

Според “Ню Йорк таймс”

по онова време президентът Джордж Буш (младши) е завладян от опасения,

че военните бази и самите Щати могат да попаднат под биологическа атака. За който помни, това е и поводът за нападението срещу Ирак, имали биологично оръжие. Външният министър, генерал Колин Пауъл, дори размаха една епруветка с вируси от трибуната на ООН.

После се оказа, че това е кьорфишек. Но важното е, че и други държави имат лоши вируси. С плановете в случай на епидемия се заема солиден екип под ръководството на д-р Мечър, както и д-р Ричард Хачет, също медик в Белия дом.

Това, което “Ню Йорк таймс” пропуска да спомене, е че пряк ръководител и на двамата е Доналд Ръмсфелд – по онова време шеф на Пентагона и може би най-свирепият ястреб в новата американска история. Той е вдъхновител, сценарист и режисьор както на войната в Афганистан през 2001 г., така и в Ирак през 2003 година, като последната минава за най-сериозната грешка на американската геополитика през последните 100 години. С това са съгласни и републиканците, и демократите.

Ръмсфелд не разглежда този план като локален, а като тотален. Според него на основата на социалната изолация може

да се преустрои финансовата и икономическа система на света,

така че позициите на САЩ да се усилят, след като в един момент светът излезе от изолацията. Още тогава той вижда, че така може да се предотврати лидерството на Китай. Или поне да се отложи.

В медицинския екип на Буш по онова време има и един истински епидемиолог – доктор Доналд Хендерсон от института “Джонс Хопкинс”. Подобно на нашия доцент Мангъров, той не вижда никакъв смисъл да се затварят училищата. Тийнейджърите ще се срещат по моловете, по градинките, икономиката ще изпадне в рецесия… В резултат планът се попълва със забрана за моловете и градинките.

Спорът завършва с реми, но планът си остава и продължава да важи при следващите президенти. Постепенно той прониква в мозъчните тръстове, които работят по правителствени проекти, фондации, международни организации. Световното чиновничество постепенно е зарибено, че в случай на епидемия единственото спасение и е в пълната социална изолация. Вирусолозите са на малко различно мнение, но те нямат думата.

Но тези проекти имат и друго, тайно направление, което вероятно ще е интересно за нашата генералска република. За него пише в статия в “Нюзуийк” известният разследващ журналист Уилям Аркин. (https://www.newsweek.com/

exclusive-inside-militarys-top-

secret-plans-if-coronavirus-

cripples-government-1492878).

В случай на биологична война нищо чудно гражданската власт да не може да изпълнява функциите си. В такъв случай

военните имат точно разписани правила кога и как да поемат управлението

в свои ръце. Това според Уилям Аркин се нарича “непрекъснатост на управлението” (continuity of government). Става дума за поредица от подпланове, наречени “Октагон”, “Фрииджак”, “Джиип” и така нататък, до седмия – “Гранитна сянка”. Те предвиждат евакуация на президента, вицепрезидента, членовете на парламента, върховния съд и другите граждански властови фигури. Навсякъде управлението се поема от съответните военни командири, а върховното управление – от Северното командване - НОРТКОМ (NORTHCOM).

Командир на НОРТКОМ е четиризвездният генерал от авиацията Терънс О’Шонеси, базиран в Колорадо Спрингс, където китайските и руските ракети трудно могат да го стигнат. Той е възможният военен диктатор на САЩ.

Тези планове са разработени при Ръмдфелд и явно важат до днес. На първи февруари 2020 г., когато в САЩ още не са започнали да въвеждат карантини, министърът на отбраната на САЩ Марк Еспер подписва заповед до Нортком да изпълнява националните планове, в случай че започнат да възникват пандемичните ситуации.

14-годишната Лора Глас едва ли е подозирала какво е вдъхновила. Но едно сериозно правителство трябва да мисли за всичко, дори за най-лошото.

Загрижени за всекидневните си кахъри и удоволствия,

ние, цивилните,

не мислим

за утрешните опасности

За това мислят военните.

И явно сме ги задминали американците, тъй и без вирус вече сме генералска република – премиерът ни е генерал, президентът е генерал, а сега и шефът на НОЩ също е генерал. Вярно, постът му е временен, но според някои догодина ще го кандидатират за президент. Друго си е, когато управляват военните. Затова у нас мерките бяха строги, но успешни, а не като в Кралството с неговия рошав и разпасан премиер, който се прави на писател и затова коронавирусът не го пощади.

И ето че у нас дойде времето да се вдигне карантината и народът да хукне по парковете и по родните места. Както биха казали в казармата – народът заслужи да излезе в градски отпуск!