Маските могат да се превърнат в идеална среда за развитие на бактерии, ако не се сменят често

Cълзене на очите, кихане, дразнене в гърлото. Специалисти предупреждават, че в сегашната ситуация е възможно да бъдат объркани симптомите на стандартна алергия с тези на COVID-19. Лекарите препоръчват да не се изпада в паника, защото тя допълнително компрометира имунната система.

Алерголози уточняват

да не се прибързва със страховете,

че става дума за коронавирус, а да се следят внимателно симптомите. Кихането и усещането за непрекъснат сърбеж в носа и дразнене на очите са признаци по-скоро за алергия, категорични са учените. Уточняват обаче, че COVID-19 се проявява понякога с по-нестандартни симптоми, затова съветват при съмнение да се направи консултация със специалист. Такава е задължителна при наличие на температура, мускулни болки и силна отпадналост, защото тогава по-скоро става дума за вирус, а не за сенна хрема.

Все пак вероятността за алергична реакция е по-висока през този сезон. Някои специалисти дори съветват хората, които знаят, че страдат от сенна хрема, да започнат профилактично лечение по-рано, преди силна проява на симптомите.

Други обаче предупреждават, че това също може да е рискова практика, особено ако човек не е сигурен точно за какъв тип алергия става дума. Факт е, че при някои пациенти са необходими години, преди да бъде поставена правилната диагноза и да се намери ефективното лечение. Учените уточняват, че дори децата да са най-податливи на алергии, такива може да се отключат и при възрастни хора. Има регистрирани пациенти на 60 години, които за първи път започват да се оплакват от сенна хрема и други видове непоносимости.

Лекарите поясняват също, че през пролетта и есента се засилва и алергията от акари, тъй като влажното време благоприятства разпространението им. Затова някои пациенти смятат, че имат алергия от полени, а тя всъщност е от акари. Това, което разграничава симптомите на двата типа алергия, е най-вече сълзенето на очите,

което е по-характерно

за непоносимост към полени

Освен това тя се обостря при сухо и топло време, а непоносимостта към акари – при дъждовно.

Според някои специалисти носенето на маски е възможно да предпази хората с алергия към полени, но според други би могло да има негативен ефект и да обостри алергична криза. Затова някои препоръчват маските да се носят единствено в закрити помещения или при контакт с други хора. И задължително от болните с цел да не разпространяват заразата.

Д-р Дейвид Карингтън от лондонския университет „Сейнт Джордж“ обяснява, че маските за всекидневна употреба съвсем не предпазват от вируси, пренасяни във въздуха. Според него те имат функция евентуално да помагат на носещия ги да не пипа лицето си, но не биха филтрирали опасните частици.

Основното, което пренебрегват хората по време на епидемия, е, че обикновените маски трябва да се сменят на всеки два-три часа. Лекари поясняват, че ако една маска се използва по-дълго, тя се превръща в идеална среда за развитие на бактерии. Така вместо предпазно средство, маските стават опасни и могат да отключат кризи при хора с алергия.

По данни на СЗО алергиите са на четвърто място сред най-разпространените болести в света и на първо място сред хроничните проблеми при децата – 20-25% от хората в зряла възраст страдат от тях, а при малчуганите процентът достига дори до 40. Според специалисти до 2050 г. заради влошаването на качеството на въздуха и на храните се очаква

50% от населението на Земята

да страда от някаква алергия.

Сред най-често срещаните са екзема, астма, атопичен дерматит, ринити, конюнктивити, хранителни алергии.

И докато едни развиват алергии към прах и плесени, то при други препаратите против мръсотия отключват проблема. Сред най-високорисковите са тези, които се пръскат – дезинфектанти, такива против плесен, за почистване на различни повърхности, антистатични спрейове, – защото вредните съставки в тях едновременно атакуват кожата и дихателните пътища. А съдържащият се в тях формалдехид провокира алергии, ендокринни смущения и имунологични проблеми.

Като профилактика по време на този сезон някои лекари препоръчват консумация на храни, богати на пробиотици. Още през 2017 г. екип от щатския университет на Флорида открива, че лактобактериите и бифидобактериите играят важна роля не просто за имунитета и за доброто храносмилане, но също така в борбата със сенната хрема.

Почти 200 доброволци участват в изследването, публикувано в American Journal of Clinical Nutrition, като всички от тях страдат от алергия от полени. В продължение на рисковия период те приемат комбинация от пробиотици и е установено значително подобряване на симптомите, с които от години се борят. Учените са провели и кръвни изследвания и са установили, че при доброволците се забелязва увеличаване на броя на т.нар. Т-клетки, които играят важна роля за имунитета и за борбата с агентите, които организмът възприема като дразнители.

Екип от университета на Албърта пък изследва над 700 семейства и стига до заключението, че ако едно бебе е родено в дом, където има куче и израства заедно с него, е защитено от развитие на алергии. Резултатите, публикувани в сп. Microbiome, показват, че причината за това е, че тези деца развиват по-завишени нива на полезни чревни бактерии, които са

естествен щит срещу алергии

Канадските епидемиолози уточняват, че при изследваните семейства са наблюдавани двойно по-високи нива на полезните бактерии, отколкото при хора, живеещи без домашен любимец. Освен това тези бактерии водят и до друга огромна полза, уточняват учените – благодарение на тях децата са предпазени не само от непоносимост към различни съставки и храни, но също така и от затлъстяване, тъй като тези бактерии отговарят за по-добър метаболизъм.