Големият актьор има катаракта, но нелечима. Няма нужда нито от операция, нито от финансова помощ

Звездата благодарил на дарилите и на двете жени, стартирали кампания, но несправедливо обвинени в измама

“Васил Михайлов почти е загубил зрението си, но няма пари за операция на очите. Големият български актьор страда от катаракта и има нужда от 2000 долара за интервенция.”

Такава новина прочита в онлайн медия пловдивчанката Катерина Танева. И нещо я стяга за гърлото веднага. Как е възможно?! Трябва да се направи нещо. Така с нейната приятелка Лина Бичакова, която живее в Канада, се задействат светкавично и стартират кампания “Очите на българската просвета” за набиране на нужните средства чрез платформата GoFundMe. Междувременно опитват да се свържат с Михайлов. И докато само за ден успяват да съберат 600 долара, осъществяват контакт с него. Става ясно, че неговата катаракта е нелечима и подобна инициатива няма смисъл. Затова Катерина стопира кампанията, а парите са върнати на дарителите. Само че тръгват спекулации, че тя е злоупотребила с името на обичания артист с цел лично облагодетелстване. Никой не опитва да се свърже с нея, за да бъде изяснен въпросът. Измама обаче няма - само силно желание да се помогне и да се отдаде нужният респект към един заслужил актьор и човек.

Пред “168 часа” Катерина Танева разказа колко бързо, та дори и на юнашко доверие, е реагирала при неистов порив да направи добро. И каква е била реакцията на Васил Михайлов към фейк новината за него и към последвалата кампанията.

“Прочетох статия за проблема на г-н Михайлов в онлайн медия. И това ме ядоса и възмути - обяснява Катерина. - Потърсих контакти и опитах да се свържа с въпросното издание, но не успях. Доверих се. Споделих прочетеното в своя профил и в страницата “Справедливост за Милен Цветков”, където много хора видяха. С моя приятелка от Канада - Лина, започнахме да обсъждаме как може да помогнем. Тя сметна, че такова нещо е недопустимо и можем да съберем тези пари много бързо. С нея сме колкото наивни, толкова и активни. Дори съпругът ми ме предупреди да не бързам, защото, ако се окаже фалшива новина... За мен обаче беше по-важно да помогна, отколкото да подсигуря собствената си сигурност.

И двете опитахме да влезем в контакт с г-н Михайлов през театъра, но заради обстановката в момента не успявахме. Знаем, че освен всичко той е много горд човек и може да реагира доста остро, дори наистина да е в нужда. Бях помолила всички нещата да станат по много фин начин, за да не го обидим.

Трудно е да се организира кампания по банков път без неговото съгласие и моята приятелка се сети за GoFundMe.

За един ден се събраха около 600 долара. В същото време Лина успя да се свърже с г-н Михайлов. Аз така и не съм. Но разбрах от нея, че той е бил трогнат. И в същото време много се е ядосал, защото се е писало, че има нужда от пари за операция. Всъщност се изясни, че катарактата му е нелечима и никаква операция няма да помогне. Освен всичко той няма никакви финансови затруднения и дори е помогнал на свой колега миналата година за нещо подобно.

И въпреки гнева си е бил много трогнат, че хората с толкова много любов са се втурнали да събират пари за него. Благодарил е на нас и на всички отзовали се. Дори е казал събраната сума да се използва за нещо друго.

Моята съвест обаче не го позволява. Ние нямаме право да разполагаме със средствата, които хората са дали за нещо конкретно - в случая за операцията на г-н Михайлов. Да се използват за друго, е много некоректно за мен. Затова по-голямата част от хората вече са си получили парите обратно. Моите още не са се върнали, но имаме потвърждение от платформата, че са преведени на всички. И дори до стотинка - без удръжките, които по принцип има при подобни кампании”.

Катерина не съжалява за прибързаността си, въпреки че се ядосала от непроверените обвинения в измама срещу нея. Дори се чувства мотивирана от факта, че хората бързо се обединяват около хубави каузи. Това показва, че всеки човек с малка помощ много често може да окаже голяма подкрепа.

“Имаше коментари - коя си ти, защо събираш... Никоя не съм. Но всеки човек с нещо малко може да направи света по-добър. Ето, аз съм си харесала и един дядо в Пловдив, който винаги седи на едно и също място в града и редовно си му давам или храна, или левче. Естествено, че не мога да дам на всички, но ако всеки си има по един такъв дядо - светът ще е по-добър.

Да, малко прибързахме в случая с фалшивата новина за г-н Михайлов. Но смятаме да продължим и с други каузи, които си заслужават. Вече по-внимателно. Хубаво е хората да се обединяват около такива неща - винаги има смисъл. Да, съзнавам, че в случая може би всичко така скоростно тръгна и заради Васил Михайлов. Все пак той освен заслужил актьор е отличен пример като личност от друго време за нашето общество днес - горд и самоотвержен. Той е отказвал награда за цялостно творчество и доживотна пенсия заради състоянието на българския театър - в знак на протест.

Изключителна личност с влияние върху толкова поколения - не само защото е стойностен актьор, а и голям човек.”

На 6 април Михайлов навърши 82 години и стоически понася несгодите от катарактата - “перде” или помътняване на естествената леща, което може да доведе до пълно ослепяване.

Само преди девет месеца той стана за първи път прадядо на момиченце. Неговият внук Васил и съпругата му Радостина през август 2019 г. се сдобиха с дъщеричка - Леа.

За съжаление, само два месеца по-късно синът на актьора Александър, който бе безкрайно щастлив да стане дядо на Леа, почина на 55-годишна възраст след тежка борба с онкологично заболяване.

Александър Михайлов дълги години водеше предаването за култура по програма “Христо Ботев”, бе автор на детски пиеси и куклен режисьор.

“Беше наистина голям човек. Много приличаше на баща си, същият - скала. Жалко, че ни напусна толкова млад”, каза тогава композиторката Вида Пиронкова.

И дори в този момент и в скръбта си неговият родител демонстрира стоицизъм.

Васил Михайлов наистина е пример от друго време и днес рядко се проявяват несломими характери като неговия. През 2018 г. и малко преди 80-годишния си юбилей актьорът отказа да бъде лицемер, като вземе наградата “Икар”, присъдена му от Съюза на артистите за “изключителен принос към българския театър”. Така отхвърли признание от творческата организация, която според него не съществува от много време. Най-малкото би проявил двуличие с приемането на статуетката, защото още преди години опитва да прокара закон, който предвижда игнорирането както на съюза, така и на Министерството на културата.

Михайлов още през 1990-а получава предложения от шест места да стане депутат. Тогава не вярва, че може да провокира промяна към по-добро в изкуството. В същото време му се струва, че идва ново възраждане.

Така решава да си опита късмета в политиката, но по-късно признава, че е сбъркал и осъзнавайки грешката си, се отказва след година. Преди това участва във Великото народно събрание с още над 50 души интелектуалци в една парламентарна група, в която не се бият за цветове. Става и един от четиримата депутати, които отказват да получават втора заплата като такива.

Михайлов застава в основата на създаването на закон за театъра заедно с Тодор Колев, Вили Цанков, Стоян Попов и Реджеп Садък. Най-важното, което трябва да наложи мярката, е театърът да се управлява от експертна комисия - хора, избрани от долу. И най-вече хора, които нямат нищо общо с Министерството на културата и Съюза на артистите. Проектозаконът бива раздаден на депутатите, но е отхвърлен от тях, като не се харесва най-вече на тогавашния министър на културата Димо Димов и на председателя на Съюза на артистите Стефан Илиев.

Това поражение звездата, която спечели всенародната любов с “Капитан Петко войвода”, смята за своя лична вина пред цялото съсловие.

Актьорът е категоричен, че в последните години има голяма криза в творческите съюзи у нас и дори в този на кинодейците, в който членува. Своя отказ да вземе “Икар” самият той определи за “малък скромен протест срещу всичко онова, което става или не става в театъра”.

Със същата категоричност през 2015 г. артистът с неизброими роли на театралната сцена и паметни изяви пред камерата без жал каза “не” на привилегията да получава допълнително по 700 лв. месечно. Той отказа пожизнената пенсия от Министерството на културата, определена като награда за особени заслуги към държавата и нацията на редица творци, сред които бе и неговото име.

“Благодаря от цялото си сърце за тази оценка, но според мен въпросът е социален. Затова отстъпвам моето право на такава награда на някой друг колега. Защото аз имам пенсия, която съм си извоювал с 55-годишният си трудов стаж. И продължавам да работя. Е, разбира се, на половин бройка, но държавата така е решила. Тази държава, разбира се, не ми обяснява как се прави изкуство с половин бройка и затова аз играя с “цялата си бройка”. Заповядайте на театър!”

Самият Михайлов е раздал десетки призове “Аскеер” на свои колеги като един от учредителите на наградата. Този празник се ражда именно в театър “Българска армия”, който винаги е бил втори дом за актьора.

Някога известният бунтар не се поколебава дори да извика с пълно гърло “Театърът свърши!” пред Мирослав Пашов, когато той като зам.-директор му казва: “Не мога да плащам за качество, а само за количество”.

Със своя непокорен дух Михайлов дръзва да се впусне и в смелата авантюра на режисьора Николай Волев - заснемането на силно критичния към социалистическата власт “Маргарит и Маргарита”, в който актьорът играе ролята на противния и всевластен Неризанов. За да види бял свят провокативната лента, режисьорът написва два сценария - първият е “мек вариант”, който да мине пред художествената комисия, а другият е истинският, пазен в тайна до последно.

Готовата продукция е спряна с различни неправдоподобни доводи за нейния характер, но след смяната на властта у нас филмът се разпространява свободно. Печели редица отличия, като акостира дори на големия екран в Кан.

Васил Михайлов има пълната свобода да няма нужда от статуетки. И не само...

“И с моя опит, с моите успехи, с моите грешки - които сигурно са много - съм си извоювал привилегията да отказвам приятелства, да отказвам срещи, да отказвам роли и да отказвам награди.”