В Европа не се справят с коронавируса там, където има лидери прогресисти и социалисти

- Г-н Марков, вашето интервю във в "24 часа", в което коментирахте решение №3 от 2020 г. на Конституционния съд (КС) за царските имоти, имаше голям читателски интерес. След нея сайтът "Правен свят"публикува научната статия на проф. д-р Живко Сталев от 1995 г., която потвърждава вашите тези за решение №3 от 2020 г. Защо конституционните съдии не обсъдиха в мотивите си доводите на големия учен?

- С решение №3 от 2020 г.

КС обърна

наопаки

тълкувателната

практика

и се отказа от решение №22 от 1995 г. Всъщност проф. Живко Сталев написа тази статия, която е изключително научно достижение, точно в подкрепа на тогавашното решение на КС, а именно, че когато съдът отмени закон, който отменя или изменя закон, се възстановява предишната правна уредба. Решението има конститутивно действие и няма бели полета.

КС е поканил за мнения по дело №3 доста юристи начело с проф. Васил Мръчков. Но наистина нищо не се споменава за въпросната статия на проф. Сталев.

Затова казах, че терминът "еволюция на правото", за да се промени практиката на КС, е доста нелеп. Разбира се, без да искам да обидя колегите, които са много добри юристи. Но нямаме юристи от ранга на проф. Сталев, за да правим революционна еволюция в практиката на КС.

- Но и юристи като декана на Юридическия факултет в Софийския университет проф. Даниел Вълчев похвалиха решението на КС, макар признавайки, че е спорно. Вдига обаче авторитета на съда. Проф. Вълчев намеква за нови прецеденти.

- Даниел е изключително умен човек и много добър юрист. Той смята, че решението на КС е повишило неговия авторитет. Аз съм на обратното мнение. Авторитетът на КС стигна до небесата, ангелско беше решението, с което той кримира Истанбулската конвенция и

обедини 80% от

българския народ,

барабар със Светия синод, нещо, което никоя институция не е правила.

Но не трябваше след това великолепно решение, заради което дълбоко им се покланям, да правят нови актове, които са спорни и грешни, защото ще се окаже, че всяко решение е предпоследно. Практиката тепърва ще го покаже.

- Какво имате предвид?

- Даниел Вълчев, който е не само умен и добър юрист, а и хитър политик, директно ни насочва към решение №3 от 2003 г. на КС, което също е фундаментално. Тогава решихме, че само Велико народно събрание може да извършва радикални промени в съдебната власт. Като да извади прокуратурата от съдебната система и например да стане както е в Унгария - в отделна глава на конституцията да е записано, че главният прокурор се избира от Народното събрание.

Президентът Румен Радев от доста време провежда консултации на тема мястото на прокуратурата в съдебната система. Известно е, че държавният глава има конституционниа правомощия да внася промени в конституцията, включително и относно мястото на прокуратурата.

Уважаемият господин президент засега се въздържа, защото около него има отлични юристи като Емилия Друмева и Пенчо Пенев. Те ще му обяснят, че решение №3 от 2003 г. е пречка. Че компетентно да извърши подобна промяна е само ВНС.

Но мисля, че президентът Радев може да направи искане до КС за претълкуване на решение №3 от 2003 г., след като са му прочели мотивите на КС по дело №3 от 2020 г., а именно, че "еволюцията на правото и обществената потребност" водят до промяна на тълкувателната практика. И да се приеме примерно, че прокуратурата може да бъде извадена от съдебната власт и от обикновено събрание.

- Това не звучи ли теоретично и твърде малко реалистично?

- О, не, напротив. Звучи страшно практично.

След парламентарните избори догодина президентските ще бъдат проведени 6 месеца по-късно. Това е идеално поле за действие на държавния глава. При наличие на променена практика на КС, че и Обикновено народно събрание може да извърши промени в структурата на съдебната власт, той да внесе за имидж едно предложение за промяна в конституцията. А именно да поиска изваждане на прокуратурата от съдебната власт.

Да не забравяме и че г-н Гешев поведе с 1 на 0 в КС, завеждайки дело за имунитета на президента. Сега е възможно той да иска да изравни резултата в мача пред КС.

Затова моят съвет към партия ГЕРБ е, че

в следващия

парламент

трябва да се

въоръжи с малко

повече юристи,

които разбират материята. Ще бъдем свидетели на сериозни конституционни дебати в периода между конституирането на следващото народно събрание, което вероятно ще е по-слабо и от сегашното, тъй като едва ли някоя партия ще вземе над 1 млн. гласа, до президентските избори.

Готов съм, ако премиерът г-н Бойко Борисов желае, да предложа две юристки, които са изключително компетентни в материята и могат да водят такъв дебат. При това са и красиви. Защото след пандемията на българина вече не му се иска да гледа само чуми, а и хубави хора.

- Да се върнем и на царските имоти - вече предупредхте, че в страната ни няма да дойдат инвестиции, докато потъпкваме частната собственост и въпреки решение на Великото народно събрание, КС и Министерският съвет приемаме, че тези имоти са на интендантството.

- С интерес прочетох в “24 часа” програмното изявление на уважавания от мен президент Росен Плевнелиев. То е един анализ на ситуацията в света и Европа и едно пожелание накъде да върви България.

Две неща има, за които

задочно искам

да опонирам

на президента

Плевнелиев,

когото уважавам Уважавам и съпругата му Деси, с която съм приятел (по моя покана тя беше водеща на 95-годишнината на ФК “Левски”).

Президентът Плевнелиев твърди, че популистите са прецакали Европа и не са се справили с чумата. Това обективно не е така. Франция не се справя, но президентът Макрон е прогресист, а не популист. Във Франция дори нямаше маски и дълго време се лъжеше, че не трябват.

Испания не се справи, а там премиерът Педро Санчес е социалист. Голям провал претърпя и Швеция, чийто премиер Стефан Льовен е социалист.

Вярно, че в Италия мандатоносител е "Пет звезди", но те не можеха да направят правителство без социалистическата партия, чийто лидер Никола Дзингарети, допреди да се разболее от коронавирус, твърдеше упорито, че няма страшно от болестта.

А това, което пропуска президентът Плевнелиев към 10-те си точки, е единайсетата. А тя е, че в България частната собственост не е защитена.

Той е голям радетел за инвестициите отвън. Затова като експрезидент, но и човек с международни контакти и голям бизнесмен трябва да постави на дневен ред въпроса, че е абсурдно КС, Велико народно събрание и Министерският съвет да признаят на царя, че е имал имоти, а сега демократични институции да твърдят, че те били на хазяйството, т.нар интендантство, което се е занимавало с лъжиците и паниците на царя.

Трябва да се има предвид, че

дедите на този

човек са

управлявали

Европа

и това, че сега не е на мода, не е причина да му правим национализация.

Много станаха национализациите в България. Освен на царските имоти, на депутатските заплати и трудовите възнаграждения на държавни служители, както и на даренията от чуждо име - с чужда пита помен да се прави.

- В петък Висшият адвокатски съвет сезира КС с искане за отмяна на промените в закона за хазарта, с които лотарийните игри бяха обявени за държавен монопол. Какъв е вашият коментар?

- Със сигурност КС може би с лекота ще отмени промени в закона за хазарта, защото той не е железница или далекосъобщения, за да подлежи на монополизиране. Аз споменах преди месеци, че този закон има конституционен проблем и е по същество национализация под формата на монополизация и нарушава, много конституционни разпоредби, които колегите от Висшия адвокатски съвет са описали. Затова излязох от пленарната зала и не участвах в гласуването. Въпреки че промените в закона ще бъдат отменени, не мисля, че г-н Божков ще може да си върне бизнеса. Първо, защото стана ясно от коментираното решение №3 на КС, че като се отмени законът за изменение в закона за хазарта, няма да се възстанови предишната правна уредба. Но това, което ще ползва г-н Божков от решението, е, че с успех ще може да води дела за обезщетения по различни български и чуждестранни юрисдикции за това, че бизнесът му е отнет неконституционно.

Така или иначе парламентът ще трябва да се занимава отново със закона за хазарта и да помисли, когато приема закони, че трябва да се гледа не само тяхната целесъобразност, но и тяхната конституционосъобразност.

Интервю на Ана Михова