Когато разбрах, че Миро иска да е сам, много лесно се отказах от сцената, от раз. Реших да правя нещо, което на мен ми харесва. Време е да се върна към себе си и да създавам красива емоционална музика

След доста години отсъствие от музикалната сцена Галя, която беше нежната половинка в дует “Каризма”, пак се появи в тв ефира. Тя участва в шоуто “Като две капки вода” по Нова тв. Именно в предаването Галина Курдова, както е истинското име, се видя за първи път от 12 години с бившата си сценична половинка Миро. Двамата излязоха пред журито с изпълнение на парче от филма “Брилянтин”.

- Слязохте от музикалната сцена и от много години изчезнахте от медийното пространство. Защо сега приехте да участвате в “Като две капки вода”?

- Маги Халваджиян ми се обади около Коледа, избра хубав момент, когато хората са по-сантиментални. Човек си прави равносметка какво е направил през изминалата година, какво иска да му се случи през следващата. А със сигурност аз имах силното усещане, че искам да правя музика. Чувствах, че е време да се върна към себе си и да правя красива емоционална музика - нещо, което истински ме вълнува. И поканата дойде точно в този миг.

По принцип съм много резервирана и през годините съм отказвала всякакъв вид такива покани. Автоматичният ми отговор по всяко друго време би бил “Не!”. Но в този конкретен момент някак си Маги нацели нежното ми предразположение и си помислих защо пък да не кажа “Да!” за първи път и да позволя на някакви интересни неща да ми се случат. Винаги има риск да влезеш в друга светлина, но сега реших, че ще си направя този експеримент, защото предаването има забавен характер и се счита за едно от най-позитивните в ефира. А и кога по друго време ще имаш възможност да се превъплътиш в любимите си образи. Ако имаш късмета да ти се паднат.

- Това случи ли се?

- Имах страхотен късмет с няколко от образите, най-вече с Ела Фицджералд, защото тя е моето вдъхновение, мой учител и първата причина да правя музика. Като дете с първите пари, които събрах, отидох в музикален магазин и много дълго разглеждах какво да си купя. Спрях се точно на касетка на Ела Фицджералд, още наричана The Golden Voice - златния глас. Имам ситно вибрато благодарение на това, че съм се научила да пея от нея, и това си остана във времето. Беше толкова вълнуващо да вляза в нейния образ, едно истински великолепно изживяване. Също невероятно удоволствие бе да се преобразя и като Фърги, Дуа Липа, Алиша Кийс и Дара.

- Кой образ ви беше най-сложен?

- Два са, единият беше Фреди Меркюри, защото много го харесвам и съм израснала с изпълненията му. Вдъхновявала съм се от музиката му и съм я пяла със своя глас, но е съвсем друго да интерпретираш образа едно към едно. Най-вече че бях много натъжена. Не трябваше предишната вечер да гледам “Бохемска рапсодия”, толкова дълго плаках, беше емоционално. 

Другият образ беше на Славка Калчева, защото трябваше да изпълня любимата песен на майка ми и това ми донесе много емоционални спомени. Артистите са чувствителни хора и от малки размествания на пластовете могат да се разклатят. Дори ако не си харесваш перуката към образа, си склонен да се хвърлиш в съвсем друга емоционална крайност. А артистът трябва да е балансиран, преди да излезе на сцената. Беше предизвикателство да изградя емоционална устойчивост, за да мога да влизам в образите по-уверено.

- Винаги сте много усмихната, как се получава това?

- Трудно постигам това да съм нацупена и едно от предизвикателствата бе да съм сериозна в “Капките”, когато образът е такъв.

Усмивката е външен

израз на вътрешния ми свят

Такава ми е натурата. Постига се, разбира се, и чрез различни техники, много медитация, детокс, като се обграждаш с хубави хора. В живота ми в Англия съм изградила един свой минисвят, в който всичко е приятно, тактично, уважително. Работя с голям екип от млади хора, на които съм шеф и непрекъснато ми казват, че съм най-готиният шеф, надявам се да е така. (Смее се.) И приятелите, и близките ми, всички са с много приятни натури.

Тук пък срещнах страхотни хора в лицето на Маги Джанаварова и JJ, също Дара и Митко Маринов. Когато човек е обграден от хубави неща и се пази от негативното, успява да постигне баланс. Тото е уникален и изключително оригинален, много ни разсмива и забавлява. Всички участници са невероятни и безспорно много талантливи. 

Много се радвам, че се запознах с младите популярни артисти в момента. Важно е да видя какво ново се случва, какъв тип хора са тези, които създават съвременната музика, какво мислят. Докато тече подготовката с грима, си пускаме любими парчета и мога да чуя какво харесват те, какво изгражда артиста у тях.

- Не сте вече на музикалната сцена, какво се случи?

- Вече девета година съм в Англия, преди това две години пътувах по света. Поводът беше раздялата ни с Миро в професионално отношение. Преди това нямахме физическата възможност да правим нещо друго, бяхме изцяло отдадени на работата си. В един момент той изяви желание да бъде сам, много силно го искаше и би било погрешно човек да стои на пътя му. Смятам, че това беше свързано и с едно съзряване. Сега, като погледна назад във времето, го възприемам като напълно нормално. В групите често се случва хората да се разделят.

Професионално много се задълбочих, работата ми е свързана с човешки ресурси и разбирам много повече за хората и какво ги движи. Обикновено това е амбицията, нас ни движеше и любовта към музиката, едно много добро приятелство, което започна в клуб “Опера”. Затова и нашето изпълнение в “Капките” беше много трогателно и лично за нас самите, защото ние така започнахме - с мюзикъли.

С Миро ме свързваше също много предано приятелство. Аз съм зодия Лъв и

за мен е изключително

важно да бъда лоялна

дори когато не е в моя полза. Когато той реши да бъде сам, се запитах какво пък аз искам силно за себе си. Учила съм в езикова гимназия с английски и френски, много ме влечеше западната култура, а и съм от смесен брак. Някак си ми е в ДНК-то, исках да обиколя света, да видя какво се крие там за мен. Била съм 3-годишна, когато съм казала на майка ми, че ще се омъжа за чужденец, вземайки пример от нея.

Тяхната любов с баща ми беше толкова голяма, наистина невероятен пример за любов без граници.

Имах две разкошни години, обикаляйки по света - Мексико, Тунис, къде ли не бях. Исках да видя къде ще ми е приятно да живея и реших, че ще избера Ню Йорк, Париж или Лондон - местата, където животът кипи. И любовта ме завари в Лондон, там и останах. В крайна сметка не можеш да кажеш на сърцето си “Не!”.

- Колко време сте заедно с вашата половинка?

- Девета година, Реймънд е чист лондончанин, роден и израснал там, много типичен. Предаде ми от първа ръка как се случва животът, как да се пренастроя като представи, манталитет, очаквания от околния свят. В България като че ли винаги сме бутали нещата, за да се случват, създавахме неща, които не съществуваха в нашата индустрия, развивайки своята индивидуална предприемчивост - а там са много по-подредени. Просто трябва да спазваш реда и да бъдеш изключително коректен към външния свят.

Там се научаваш да внимаваш да не обидиш някого, да не му създадеш дискомфорт с неправилна дума, всички се извиняват непрекъснато. Не можеш да кажеш, че хората са пълни например. Обществото е изключително чувствително към расовата, половата и всякаква друга дискриминация и като цяло има една обществена чувствителност към това да не засегнеш чувствата на другия. Ако играеш по правилата, нещата са в добър синхрон.

- Реймънд наясно ли е, че в България сте много популярна?

- Да, сега с “Капките” вече съвсем. Срещна ме в един момент, в който бях сложила на пауза кариерата и си бях казала, че оттук нататък ще имам личен живот и любов. Гледал е, разбира се, клиповете ми, живи изпълнения, корици на списания, но сега вече можеше да го види сам и много се радва да ме види на сцената. Винаги, когато сме пътували по света или в Лондон, сме се срещали с българи, които ни спират на улицата, идват да се снимат с мен или казват: “Толкова много ви обичам!”, “Израснал съм с вашата музика” или “Влюбих се, докато слушах ваше парче”. Дори Кико, режисьорът на “Капките”, като ни видя заедно с Миро на репетицията, дойде и каза: “Нямате представа какво сте в моя живот. Свалих едно гадже с една ваша песен и това беше голямата ми любов”. Имаме много здрава връзка с публиката, която ни топли и поддържа толкова време.

- С Миро се видяхте за първи път от 12 години. Какво беше усещането?

- Просто си го гушнах и сякаш не исках да го пусна, една задържана прегръдка, в която си казахме толкова много без думи. Беше много хубаво. Това е другата прекрасна емоция в предаването. Видях Миро, имах възможност да го погледна в очите, да му кажа колко го обичам и да бъдем заедно енергийно. За нас думите не са особен фактор, трябваше само да се погледнем в очите. Имах чувството, че не съм го виждала от два-три месеца, много странно.

- В началото казахте, че имате идея да запишете песен.

- През годините винаги когато ми е идвала някаква идея, съм я записвала в телефона си, без значение дали тичам в парка, или се разхождам по улиците. Понякога сънувам песни, така се случи със сингъла “Другата част”. А Миро пък ми пусна нова песен, която сега записва и също я е сънувал. Искам само да добавя, че последният му сингъл “Очите” е страхотен. Може би е най-доброто, което е писал досега, от самостоятелната му кариера. 

Имам доста идеи, трябва да ги сортирам, няколко от тях със сигурност трябва да бъдат реализирани. Много ми харесва звученето на съвременната българска музика. С този звук и идеите, които имам, може да се получи много добра комбинация. Нетърпелива и ентусиазирана съм да творя с колеги музиканти, продуценти, да видим какво ще излезе. Няма да поставям срок, не бързам, искам музиката, която ще правя, да изразява същността ми сега, настоящото ми светоусещане. Ще бъде много чувствено - усещането на жена.

- Как се слага край на толкова успешна музикална кариера?

- Аз съм т.нар. отборен играч. Обичам да бъда част от нещо по-голямо, да съм с колеги, приятели, да обменям музикална и вдъхновяваща енергия. Дори да е съпродуцент или съавтор, но искам да има креативна енергия около мен. Израснах с дуетите на Ела Фицджералд и Луис Армстронг, имаше един албум на Франк Синатра - “Дуети”, с други големи артисти, този тип творчество ми допада. Когато разбрах, че Миро иска да е сам, много лесно го реших, от раз. Казах си, че ще направя нещо, което на мен ми харесва.

Имам и други интереси и желания. Исках да пътувам по света и да се потопя в другите си таланти. Почти всяка творческа личност има още различни дарби. Аз винаги съм била по организационната и продуцентската част. Има го и режисьорското у мен, а също сърцето на монтажиста, прекарали сме безкрайни нощи в монтирането на нашите клипове. Създавали сме концепции. В един период бях турмениджър, организирахме промоции и какво ли не. Реших да подсиля другите си таланти и умения, да видя дали пък това няма да ми позволи един по-спокоен живот.

Сред моите приятели има хора с различни професии, не са само музиканти, и виждах това спокойствие, което имат, както и личен живот, които аз нямах. На празник винаги са с любимия човек, със семейството и приятелите си, събират се, а ние сме на сцената в някой друг град. Все бяхме някъде. От друга страна, ми беше дошло до гуша от нездравословния интерес. За мен славата никога не е била самоцел, даже гледам да съм настрана от популярността. По-добре е да запазиш личното за себе си, това ти съхранява и креативността, защото славата много лесно се преекспонира. Както един успял артист има много фенове, така се появават и неприятели, хора, които не са щастливи от твоя успех. Затова, като чуя критики, ги определям като лично субективно мнение, защото обикновено

те са израз на

нечий комплекс,

завист или понякога неосъществени лични амбиции, проектирани върху твоя успех. Изкривявали са истината с измислици като например, че съм болна от СПИН, само за да продават своите медии. Това не ми беше приятно.

Исках да се занимавам с музика заради самото изкуство, а не за да съм известна. Именно към това искам отново да се върна, към музиката и изразените емоции посредством думи, звуци и хармония. Нашата роля като артисти е много отговорна, хората изживяват емоции чрез нас. Тази споделеност с публиката е нещо, от което не искам да се лиша.

- Какво работите в Лондон?

- Участвах в създаването на млада иновативна компания, стартъп в Лондон. Осигуряваме кетъринг персонал за изискани приеми, за големи спортни събития и турнири като световната купа по ръгби, крикет, Премиер лигата по футбол, конните надбягвания на кралицата, които се случват веднъж всяка година в Роял Аскът, за Кралския Шекспиров театър, модни награди, филмови премиери. На тези партита се събират много популярни личности. Менажираме самото събитие и осигуряваме човешкия ресурс от мениджъри и персонал, за да може събитието да се случи на ниво. Това е много сериозна организация.

Правим изискани сватби за отбрана клиентела. Подбирам много внимателно екип от свежи, млади хора, които са интелигентни и креативни - обикновено студенти или стажанти в посолства с много хубави специалности, бъдещи дипломати и артисти. Работят, докато учат. Предоставяме им възможност не само да заработват по време на семестрите, но и да видят изисканата страна на Лондон - на тези партита, на които сега работят, в бъдеще ще бъдат гости. За мен е много важно членовете на екипа да се разбират помежду си. Атмосферата е професионална, но и много приятелска.

Работила съм като мениджър на такива събития и познавам бизнеса много добре. Държа да подбирам и да работим само с престижни събития, на които се държат уважително към нашия персонал. В това отношение съм безкомпромисна. 

- Предполагам, че се запознавате с доста популярни личности.

- Те обикновено са гости на нашите събития. Има едно намигване, защото клиентите ни знаят, че аз съм популярно лице в своята страна и срещата с известни личности не е нещо, което ме впечатлява, мога да съм изцяло концентрирана върху работата си. Нашата задача е да се уверим, че шампанското е добре охладено, храната е поднесена навреме, розите са ароматни и гостите доволни. Клайв Оуен, Хю Грант, Род Стюард, Саймън Кауъл, Джуд Лоу, Кийра Найтли, бившият премиер Дейвид Камерън са били сред нашите гости. Конните надбягвания се провеждат под патронажа на кралското семейство и

виждаме кралицата

като пристига с

каретата си, всеки ден

по време на кралската седмица. Тя идва с различни членове на семейството. 

- Сблъсквали ли сте се с негативно отношение, защото сте чужденка?

- Много ми помогна това, че моята половинка е англичанин и ме научи какво работи там и какво - не. Донякъде нещата опират и до адаптивност, колко бързо можеш да се влееш в системата Те имат друга народопсихология, друг манталитет, темповете им са много бързи. Ако си в централната част на Лондон, за един квадратен метър се борят поне четирима души и много често хората се сблъскват един с друг. Свикваш да бъдеш и много толерантен. Да превключваш бързо, да имаш остър ум, да се фокусираш върху прецизното изпълнение на всяка задача. Живях малко в Америка и бях придобила техния акцент, но се наложи да го променя. Англичаните не обичат да им се говори с американско произношение. Трябва да си по-мек, адаптивен, да бъдеш фокусиран върху работата да се свърши в срок и както трябва, тогава си истински професионалист.

- А Реймънд с какво се занимава?

- Сега се случи да работим заедно, но иначе е в друга сфера. Той е мениджър-консултант по реструктуриране на големи институции като банки, инвестиционни фондове. Занимава се със сливания и разделяния на големи корпорации. Слуша джаз, преди години е свирил на барабани в църквата, чете страшно много книги. Изключително любознателен е, обича да се развива, на това научи и мен. Високоинтелигентен мъж. 

- Дойде ли с вас в България сега?

- Преди няколко години беше тук да се запознае с майка ми, когато тя беше в болница, и срещата им бе много сърцераздирателна, държеше ръката ѝ и я гледаше в очите. Сега искаше да дойде и да гледа предаването, но наложиха извънредните мерки, аз също нямаше как да пътувам. Почти три месеца не сме се виждали и може би това също бе още едно предизвикателство в личен план. Нямам търпение да видя и мама и да я прегърна след края на шоуто, а и да си видя приятелите сега, когато обстановката вече го позволява.