Часове след като е открит трупът на олигарха, е арестуван Анатолий Биков - ключова фигура във “войната на металите” в Красноярск и десетки убийства около нея

Дмитрий Босов e преживял много и знае доста тайни, но в последните му дни нищо не го плаши повече от пандемията, която атакува човечеството. 52-годишният олигарх е наясно, че дори всички пари на света не могат да го предпазят от COVID-19, който застрашава бедни и богати. Затова взема всички мерки за себе си. Буквално се заключва за два месеца в дома си в село Усово, Одинцовски район, Москва. Оттам дистанционно назидава приятелите си, буквално крещейки по тях: “Останете у дома или умрете”.

Възможно ли е човек - така загрижен за здравето и живота си, хвалил се до неотдавна, че ще доживее до 100 години, да се самоубие?

Такава е официалната версия за смъртта на магната, собственик на големите добивни компании “Сибантрацит” и “Востокугол”. Той също така бе генерален спонсор на Нощната хокейна лига, създадена по инициатива на Владимир Путин за хокеисти любители.

Двамата с президента често

се изявяваха

на леда заедно

На 5 май вечерта Босов спира да отговаря на съобщенията и обажданията на втората си съпруга Катерина. И след като по никакъв начин не може да се свърже с него, заедно с охранител жената тръгва към имението в Усово в ранните часове на 6 май. Там намира безжизненото тяло на съпруга си с огнестрелна рана в главата. Предсмъртно писмо не е открито. Затова пък до Босов е намерен пистолет Glock 19 gen 4, съобщава говорителката на московското следствие Олга Врадий.

По-големите синове на милиардера - 29-годишният Артьом и 24-годишният Антон, се страхуват, че става дума за убийство. Те призоваха, подкрепени от експерти по правоприлагането, за цялостно криминално разследване, съобщава вестник “Московски комсомолец”.

“Той винаги е участвал в живота на децата си, проявяваше хиперзагриженост и се грижеше за тях по всякакъв възможен начин - коментира близък до семейството -

Невъзможно е да си представим,

че е искал да си отиде така.”

Босов, който заемаше 86-о място в класация на сп. “Форбс” на най-богатите бизнесмени в Русия със състояние от $1,1 млрд., има пет деца. Дъщеря му Бела Алекса е най-малката от тях и едва на 2 години момиченцето е звезда в социалните мрежи с 354 000 последователи, а в биографията й пише, че е “богато дете от Бевърли Хилс”.

Преди седем месеца Босов плаща 30 милиона долара в брой, за да стане собственик на забележителен имот в Бевърли Хилс. Знае се, че е бил участник в няколко бизнес войни в Русия и САЩ.

Председателят на Националния комитет за борба с корупцията Кирил Кабанов каза пред “Известия”: “Не мисля, че този човек, бидейки доста успешен и богат, просто се е самоубил.”

Демян Кудрявцев, приятел на Босов, свидетелства за неговия огромен страх от коронавируса, заради което

не се е срещал

с никого

през последните два месеца.

Освен всичко Дмитрий е бил обсебен от сигурността си още преди заразата да пламне и да се разпространи по целия свят. Според различни мнения може да се е оказал пречка пред негови "приятели" и партньори от миналото.

Полковникът в пенсия Евгений Черноусов призова за проучване на многобройните бизнес битки на Босов и разследване дали това е убийство, постановено като самоубийство.

Босов е най-големият акционер и председател на съвета на директорите на “Алтек груп”, която контролира “Сибантрацит” - световен лидер в производството и износа на антрацит и най-големия в Русия производител на въглища за металургията.

На 6 април стана ясно, че милиардерът е изгонил от “Алтек груп” партньора си Александър Исаев с обвинението за “огромни злоупотреби и кражба от поверената му част от бизнеса”. Само три седмици по-късно Исаев бе назначен да ръководи едно от най-мащабните находища на въглища в света - Елгинското, където се смята, че има 2,2 млрд. тона въглища.

Исаев си има нов, достатъчно апетитен пост, дали би могъл да търси отмъщение...

Редица източници напомнят, че Босов има далеч по-страховити познайници от времето на прословутата “война на металите” от 90-те години на миналия век в Русия, която довежда до “планини от трупове”.

Първия си сериозен капитал Дмитрий Босов печели именно през тези години

от търговия с алуминий

- бил е директор на московското представителство на компанията Trans World Commodities и акционер на Красноярския алуминиев завод (КрАЗ) в Сибир.

Неотдавна руските служби отново започват да разследват много убийства около КрАЗ, а от това може да пострадат най-вече основните подсъдими и по-специално Анатолий Биков - някога председател на Съвета на директорите на КрАЗ.

Смята се, че Дмитрий Босов е бил призован като свидетел по дело именно срещу “нощния кмет” на Красноярск.

През 2002 г. Биков получава условна присъда от 6 години и половина затвор за заговор за убийството на бивш сътрудник - Вилор Струганов. Случаят беше разгледан от Европейския съд по правата на човека в Страсбург по заявление, подадено от Биков. През 2009 г. съдът постанови, че руските власти нарушават правата на Биков, и му е присъдено обезщетение от около 33 000 долара.

Босов доскоро беше сред малкото

все още живи герои от онези години.

Той напусна алуминиевия сектор при Лев Черни, като продаде акциите си в началото на 2000 г., когато властта в страната пое Путин.

Малко след смъртта на Босов, на 7 май, Анатолий Биков е арестуван по подозрение, че е поръчал две убийства - на Кирил Войтенко и Александър Наумов.

Регионалният политик Владимир Владимиров публично предположи това да има връзка и със смъртта на Босов, като обясни, че властите дори са обградили с хеликоптер имот на Биков.

Според разследващите през първата половина на 1994 г. 23-годишният Александър Наумов, член на престъпната група начело с Биков, имал конфликт с него във връзка с “несправедливо разпределение на доходите от съвместни дейности, което е довело до взаимна лична враждебност”.

Последва опит за покушение срещу Биков, който подозира за това Наумов и неговия приятел Войтенко, заради което решава “да ги убие” и поръчва на своя познат Владимир Татарин изпълнението на задачата. Членове на бандата на Татарин застрелват Наумов и Войтенко на 24 юли 1994 г.

Един от преките извършители - Сергей Бакуров, беше осъден на доживотен затвор за тези и още няколко убийства, а вторият - Владимир Чучков, е издирван. Татарин беше екстрадиран от Гърция в Русия и осъден през 2012 г. на 13 години и половина затвор за организиране на това убийство, а показанията му, че Биков е поръчал престъплението, са от ключово значение.

Точно през 2020 г. изтича

забраната за Биков да участва в политиката, 

към която той винаги се е стремял. През 2000 г. “Блокът на Анатолий Биков” беше в общинския съвет на Красноярск, като събира 40% от гласовете по партийните списъци, а на следващата година получава 16% за регионален парламент (самият бизнесмен става депутат за втори път). През 2004 г. избирателният блок на привържениците на Биков “С вяра и надежда!” събира 32% от гласовете на изборите за градски съвет на Красноярск. През 2013 г. “Патриотите на Русия”, подкрепени от Биков, получават 26% от гласовете за законодателно събрание.

През 2015 г. обаче след въвеждането на “криминална квалификация” за лица с криминално досие по сериозни наказателни обвинения Биков губи правото на участие във всякакви избори. На тази основа през 2016 г. регионалната избирателна комисия отказа да го регистрира като кандидат за депутат от “Патриотите на Русия”.

През 2020 г. обаче всички врати се отварят пред него, а опасността е регистрирана от настоящия губернатор на Красноярск Александър Ус, с когото Биков наскоро влиза във война - пише “Новая газета”. И неслучайно точно сега властите отново обръщат поглед към отминалите дни и “планините от трупове”.

До втората половина на 80-те години не само в Зелената горичка (околностите на КрАЗ), а в целия съветски район Красноярск е имало едно или две неразкрити убийства. На година! През 1989-та те са 9. През 1992-ра - 15. През 1993-а - 25.

През 1994-та мъжете от Рощин решават да се саморазправят и само кразовци, занаятчии и майстори убиват четиридесет души за една година... До обяд улиците и дворовете са осеяни със смърчови клони и карамфили покрай погребални шествия. От 1992 до 1996 година

54 хиляди души загиват

в бързо развиващия се Красноярск.

Самият Дмитрий Босов е казвал, че през 90-те Владимир Татарин е подготвял опит за покушение срещу него, Владимир Лисин и Олег Дерипаска - тогава и тримата са работили с Лев Черни. През 1995 г. те били на събранието на акционерите в Ачинския алуминиев комбинат. В засада ги чакали татарски бойци с гранатомет. Тогава обаче Босов разбрал отнякъде, че Биков е отменил поръчката си за тях. И нищо не се случило. През годините много от хората, които са знаели много за възхода на сибирския алуминий, дори и тези, които не са убити, внезапно се разболяват или загиват при автомобилни катастрофи.

Босов бе един от останалите малцина, разполагащи с много компрометиращи доказателства за Биков и други лица.