Писателят Христо Нанев разкрива изключителни истории за Пророка на Короната Любомир Лулчев

В дрореца го мразели, защото разкривал интригите и помагал на царя

Мразовита декемврийска нощ. Феноменалният ясновидец и лечител Любомир Лулчев, наставлявал близо 20 години българския цар Борис III в политиката и личния му живот, зъзне в тъмна и мрачна килия. Арестуван е от комунистите на 1 ноември 1944 г., но не е сам – в подземията на софийския затвор са заключени бивши министри, членове на царското семейство, интелигенти.

Дните там са изключително трудни. Любомир Лулчев обаче

е човек със свръхестествени способности,

сред които възможността да общува с хора от разстояние чрез телепатия. Точно така той осъществява контакт с Учителя Петър Дънов, чийто последовател е повече от 20 години.

"Учителю, какво да правя?", пита го Лулчев, развълнуван от предложението за бягство, което наскоро е получил. През годините тайният съветник на цар Борис III е измолил от него помилването на близо 100 партизани и някои от тях сега искат да го изкарат нелегално извън България, за да го спасят.

Лулчев се колебае и моли за съвет Учителя

Дънов обаче е безпощаден - по-добре е да приеме смъртта, защото, ако сега бъде спасен от комунистите, ще пренесе в следващ живот тази кармична връзка с тях. Вместо това е по-добре да отиде на смърт и да отхвърли завинаги тъмната карма.

Тази невероятна история разказа специално за "168 часа" писателят езотерик Христо Нанев. Той е изследовател на човешките прераждания, кармата и регресията, автор на книги за Слава Севрюкова и Дядо Влайчо. Събирал години наред материали за харизматичния Лулчев, Христо Нанев издаде тритомника "Пророкът на Короната".

Вечерта преди разстрела на 1 февруари 1945 година Лулчев е в една стая с друг обречен. Виждайки, че тайният съветник е силно концентриран, го пита какво прави. "Говоря с Учителя – отвърнал му. - Аз ще се жертвам, но ти ще се спасиш. Утре двамата ще ни изправят на разстрел. Когато проехти командата "Огън!", ще чуеш глас "Бягай!"

Тогава побегни

към тъмното –

ще се спасиш!"

Последното пророчество на Лулчев се сбъдва – съкилийникът му е спасен от партизанин от родното му село, който се смилява над него. Оцелява и по-късно разказва историята, допълва Христо Нанев.

Споделя, че изследователският му интерес е привлечен от невероятните способности на Лулчев: той е радиестезист, който с махало открива подпочвени води, каменовъглени и минерални залежи; френолог – определя характера по формата на черепа; физиономист – разгадава човека по чертите на лицето; графолог – извлича информация за човек по почерка и с тази си способност много често помага на царя, без нито веднъж да го заблуди; събира информация за човека от интонацията на гласа и езика на тялото му; освен това е хиромант – разчита линиите на дланта; цени излъчването на минералите и скъпоценните камъни; тълкува сънища и жестове; извлича информация от снимка; познавач на астрологията.

"Когато пишех за Слава Севрюкова, ми беше много приятно, още повече че я познавах и лично. Тя беше блага, фин човек,

Дядо Влайчо беше още по-благ

Докато Лулчев е бил строг човек и докато пишех, не ми даваше покой - будеше ме нощем да работя! Един несправедливо осъден на смърт, който напираше за реабилитация.

Той наистина е реабилитиран през 1996 г., когато смъртната му присъда е отменена и е оневинен. Но трябваше да се върне светлият лик на този мъченик", казва Христо Нанев.

И споделя друга неразказвана досега история. "Лулчев владее телекинеза – мести предмети от разстояние, без да ги докосва.

В Атина го канят на конгрес по парапсихология – науката, която работи с фините енергии и сега се нарича парапсихотроника.

Там председателят на гръцките парапсихолози прави демонстрация – концентрира се и от разстояние премества една саксия от единия край на масата до другия.

Лулчев се изправя от мястото си, приближава се и казва: "Господа, това е нищо". След което

премества със силата на мисълта си самия председател,

който преди малко е придвижил саксията - вдига го във въздуха със стола му и го сваля отново на земята след два метра разстояние. Всички са потресени!

Така тръгва славата на Лулчев, след което царят го кани в двореца като свой съветник."

Той е и невероятен ясновидец

- вижда в бъдещето и в миналото. Още когато е сгоден за бъдещата си съпруга Ангелина, предвижда, че тя ще бъде убита с тъп предмет по главата. Предупреждава я, но любовта им е по-силна и двамата се женят. За съжаление, думите му се сбъдват – Ангелина Лулчева е убита с тесла по главата от ученичката си Малина Тимева и майка й. Причината е обир – двете вземат бижутата и парите на изисканата дама, при която Малина взема уроци по пиано.

Когато окървавеният й труп е открит, Лулчев веднага пристига, слага ръцете си върху главата и гърдите на мъртвата си съпруга и изрича: "Убийците са две македонки, а името на извършителката е Малина!" Въпреки това той е арестуван като заподозрян, но скоро след това е освободен - полицията влиза по следите на откраднатите бижута и бързо стига до убийците. Тогава хората остават изумени от ясновидските му способности, журналисти правят редица интервюта с него, а Лулчев поставя началото на "свои научни разработки за ясновидството", както самият той ги определя, разказва увлекателно неговият изследовател Христо Нанев.

Лулчев е бил необичан човек, допълва той.

Мразили са го в двореца,

защото разкрива интригите там и така помага на царя. Не е обичан и в средите на Бялото братство заради вечната българска завист - Дънов го е допускал да се хранят на една маса, което е висша привилегия. Близък и до царя, и до Учителя - значи е дяволска личност – в това схващане отпреди сто години виждаме голямото българско неразбиране.

Образът на Лулчев присъства дори във филма "На всеки километър". Там има сцена, в която царят говори с един министър, след което се разделят. Иззад завесата се показва плешив човек с мустаци и царят го пита: "Да гласувам ли доверие?". Тоест някогашните атеисти по този начин искат да покажат какви несериозни хора е имало край царя - те не са били готови да схванат и оценят способностите му, коментира авторът на тритомника за него.

Лулчев е автор не на 12 книги, както бе известно доскоро, а на цели 27, които успях да издиря, щастлив е Христо Нанев.

Пише под различни псевдоними – Любомили,

Holera Nostra

и други, а съчиненията му са с огромен тираж и стигат до 45 хил. – цифра, немислима и днес. Установих, че с Елин Пелин – който също е бил много близък с Борис III – царят е бил кум на писателя, взаимно тотално се игнорират.

Един много възрастен кореняк софиянец, наясно с живота по онова време, преди години ми разкри, че Елин Пелин се опитал да осмее Лулчев, използвайки го за прототип на магьосника Лю-лю в своя детски роман "Ян Бибиян". Там е представен е в неблагоприятна светлина – като военен, който носи на главата си перо с три очи, въртящи се на всички страни и виждащи всичко. И той козирува на магьосника на горите Мирелай Лай – дискретна аналогия за Петър Дънов. В действителност, когато Дънов е викал Лулчев,

той наистина е

тичал и като военен

е заставал

пред него. Елин Пелин ги е чувал тези неща и го е представил в иронична светлина.

Не знам дали Лулчев е чел "Ян Бибиян", но той си му го връща, като издава сборник с хумористични разкази "Пелин и коприва". Шпагите на двамата се кръстосват много фино и малко коварно, защото са интелектуалци.

Когато през 2016 година Христо Нанев е поканен да открие паметна плоча за Любомир Лулчев в родния му град Кнежа, се случва нещо невероятно. На нея е гравиран един от афоризмите на Пророка на Короната – "Силният прощава, слабият оправдава, а неразумният убива". Гостите са се събрали, когато изведнъж Нанев изтръпва –

до новата паметна плоча има друга

– в памет на Фердинанд Козовски, който също е от Кнежа и е главният организатор и участник в разстрела, при който е убит Лулчев.

"Явно в отвъдното трябва да се помирят – убиецът и жертвата", въздиша Христо Нанев.