Искам да ви припомня този мой текст за емигрантите. За тези, които "наливали" милиарди в икономиката ни. А сега се връщат с коронавирус в дробовете без дори да се замислят, че идват да убият родителите си. По-скоро да доубият родителите си, пощадени от онези, които ги пребиваха на определена дата в месеца, примамени като мишка от сиренце от стотината евро синовна индулгенция... Защото тези пари не са помощ за родителите, а тяхна смъртна присъда... Всъщност, ето текста, който излезе преди близо две години в книгата ми: "НЕКРОЛОЗИ И ДРУГИ МНОГОТОЧИЯ по българия":

НОВОГОДИШНО КЪМ ЕМИГРАНТИТЕ
На Любо Огнянов
И нека сега, преди настъпването на Новата година да им ка-жем - може вече да се връщате в България. Войната свърши, щетите от войната ги заличаваме. Пък и вече извинителните ви бележки за напускане на България няма до кого да ги пращате, защото във войната паднаха родителите ви. Вярно е, че три милиарда извинителни бележки пращахте на година на тези, които бяха изнасилвани и убивани от тези, които не можаха да напуснат България. Всъщност, на вашите извинителни бележки с воден знак и защитни сребърни нишки разчита-ха те. Не вашите родители. Които, между другото, кътаха тези извинителни бележки за децата ви. Защото с тях им купуваха лакомства през лятото, когато ги довеждахте при тях като в зоопарк. "Виж, моето дете, това спаруженото тука се нарича дядо, а смачканото до него е баба"... Нагледен урок за децата ви, че има и други възрасти освен младостта. Та, същите тези наръчници по биология кътаха тези пари (извинителните ви бележки) дори от себе си. Но те пък привличаха криминалния контингент на селото и понякога не заварвахте адресатите. Те паднаха жертви и трябва някога да се издигне паметник на незнайните старци, запазили с гърдите си това парченце райска площ на планетата. Какво искате, да ме трогнете, да ме разплачете. Да сложа наколенки и да моля за прошка. За какво - за това, че изоставихте родители в България, защото сте предпочели да бършете задници за пари, а не от синовна любов. Защото сте забравили децата си в България, възпитавани от стари хора. А не останахте да подредите живота на тези зад вас (вас го пиша с малка буква, защото не мога да ви уважа-вам). Не хвърляйте вината на политиците - станете такива. Създайте работни места в махалата, в града, в държавата. Не искайте тя да ви създава работни места. Променяйте държа-вата, в която сте родени. Променяйки вашата среда, ще промените и средата, в която ще живеят децата и родителите ви. Някои написаха, че държавата, видите ли, трябвало да се грижи за сигурността на родителите ви. Какъв ресурс трябва да хвърли, за да осигури охрана на всеки един от тях. Емигрирали два млн. С по двама родители - а има и старци, има и току-що пенсионирали се. Изоставените са минимум четири млн. На всеки полицай ли да се постави на пост?. По три смени... Ами то излиза, че трябва да внесем полиция. Като толкова разбирате, вземете, че поостанете. Създайте условия, вътрешен продукт създайте... И тогава ще ме учите какво да пиша. Живели сте в други страни вече, видели сте достатъчно. Ами, хайде. Дайте да го направим. Ама няма да се върнете да го направите, защото така сте свикнали. Вие търсите уредена държавност, която да работи за вас. Не вие да работите за нея, тя да работи за вас. Толкова. Но вие сте глобалисти и знаете, че раят е там, където има уредени от други държави специално за вас. Казват, че човек не е живял, ако не е поса-дил дърво през живота си. Но човек не е живял, ако не е пус-нал и корени някъде. Ако не е създал малко родина. Човек не е живял, ако не е създал държавност. Може да бъдете спокойни, че с всяка година вашите месечни извинителни бележки намаляват, защото адресатите не са между живите. И няма да бъдат показани като в зоопарк на вашите деца. Защо-то ги изнасилиха и обезглавиха с онази брадва, с която са секли дърва пред очите ви, за да ви стоплят тогава, когато сте били на годините на децата си сега... Да. Със същата брадва вашите съученици, с които играехте на апаши и стражари, от-сякоха главите на бащите ви, скъпи емигранти. Защото те поне изпълниха детската си мечта и станаха апаши. А вие какво направихте с мечтите си. Дали отличникът по химия знае формулата на препарата, с който мие чинии някъде по света. Или атомният физик изчислява колко молекули мазнина се съдържат в един квадратен сантиметър от чинията... А провалените мечти на вашите родители, защото вашите мечти бяха първо техни мечти... Защото те също имаха мечти за вас, които провалихте... Тези думи няма да ви върнат. Зная го. Както и зная, че предимството на сирийските бежанци е в това, че те ще се върнат да си построят родината, оставяйки в Европа не-годното от Националното си тяло. Вие не сте строили никога родина и не знаете какво е това. За вас "родина" е думичка от учебниците по история и литература. И място, в което всяка година потъва малка част от вашите извинителни бележки с воден знак. Но войната свърши вече, няма живи, пред които да се перчите с това. Защото те през лятото купуваха лакомства за вашите деца и техните внуци с тях... Докато бяха живи. Достоевски бе казал, че "Щастието на целия свят не струва нищо, ако за него е пролята и една единствена детска сълза"... Бих допълнил, че щастието на два милиона български емигранти не си заслужава, ако заради това е починал в самота и един родител в България... Ако заради това е убит един родител в България, или изнасилена една майка в България... Но те не са единици, много са... А сега - честита да е новата година. И добре сте си отишли...

*От фейсбук!