Ако светът не е съгласен да се имунизира срещу коронавируса, науката няма да бърза с ваксина

Социологията не се откроява много в условията на коронавирусна пандемия. Не че не сондират общественото мнение, просто от анкетите не произтичат кой знае какви вълнуващи открития, нови полезни данни или непознати досега странности на народопсихологията.

Нямаме например анализи колко процента са придобили психически отклонения по време на социалната изолация, има ли повишение на домашното насилие,

пишат ли се

романи, плетат

ли се пуловери... Щото в Ухан например една от първите новини след карантината беше, че съдилищата са буквално затрупани с молби за разводи.

Не само българската социология страда от творчески застой, скуката в ресора е повсеместна. Западни агенции публикуват подробно как на Борис Джонсън и Ангела Меркел много им скочил рейтингът, Макрон малко бил на кантар, лека-полека шведският премиер Стефан Льовен изпълзявал от дъното, в Испания обаче управляващите социалисти се сривали със страшна сила.

В България професор Мутафчийски и Борисов се къпят в народна любов, докато президентът Радев и клетата Нинова

се доближават

все повече до

забавните хроники

Но на кого изобщо му пука за всички тях?

Наистина ли някой вярва, че населението искрено се пали от политически тенденции баш сега? Е, в Благоевград са напрегнати, защото останаха без кмет, но по-голямата част от човечеството си е настроило пеленгаторите да разбере кога най-сетне ще приключи тази безумна планетарна драма.

Ако си направят труда да измерят кои са най-четените новини в интернет, дописките за разработването на ваксини и лекарства срещу COVID-19 нямат настигане. Насън да бутнеш българина, ще ти каже, че едни учени от БАН са намерили две молекули, но най-вероятно ще ги продадат на Бил и Мелинда Гейтс, защото нашето правителство не ще да им даде 8 милиона лева. Или пък, че онова хининовото, в което Домусчиев и Тръмп се кълняха май не било кой знае какво, понеже страничните му ефекти били опасни.

Даже дългоочакваните новини за отварянето на градинки и паркове не могат да се мерят по популярност с тези, в които

потребителите

търсят зрънцата

надежда

за изцерение и връщане към света, който помним. И без това всички премиери, президенти, вирусолози, епидемиолози, имунолози, кардиолози и прочее компетентни фактори повтарят нонстоп, че без ваксина мърдане няма да има. От отчаяние наглед нормални психически американци посегнаха към белината – ако Тръмп им беше обявил, че заминава за Марс, нямаше да му се вържат чак толкова, но щом става дума за трепане на COVID-19…

Правят впечатление обаче някои неприятни тенденции. От една страна, е ясно, че научните гиганти са в зловеща конкуренция за намирането на цяр, работи се денонощно и се трошат нечувани бюджети. Мастити учени се кълнат, че са на крачка от брейгинг пойнта, всеки ден. Но от друга страна, все още се говори в бъдеще време, както да кажем за вълшебния шампоан, от който плешивите ще стават чорлави. Липсва онази категоричност, с която рекламират новата “Тесла”, увереният глас, който светът очаква да чуе – ето го лекарството, навийте си ръкавите!

Четем, че остава още съвсем малко, ей го дей! Всеки момент нещата ще се получат я с онова, дето убива въшки и краста, я с БЦЖ-то, я с клетките от плацента. Търпение, науката не е седнала да седи, ще надвие проклетия щам, бе! За да поддържат огъня, даже пускат щастливи маймуни, вече инжектирани и неподвластни на ковида, но голямата новина не идва, не идва, не идва и не идва.

И точно тук удря

часът на

социологията

Трудно ще се разбере предварително дали американци в комбинация с австралийци, или германци с англичани, или израелци с индийци, или пък французи с чехи и българи първи ще налучкат вярното вещество.

Няма смисъл да се рови в толкова дълбоки корпоративни тайни, те не са за масово потребление. Може и трябва обаче да се разбере с абсолютна яснота, след като вече по официални данни има над 2 милиона заразени, какъв брой земляни са готови още утре, дето се вика, да си сложат чисто нова ваксина срещу коронавирус.

Такова проучване би направило огромна услуга на науката. Да се поставим на нейно място! Ако си учен, който се спуква от работа да открие серум срещу ковида, а накрая ваксината му ще струва майка си и баща си и ще си я купят само отделни групи заможни баби, няма да бързаш кой знае колко. Ще си кажеш: “Я чакай аз хубаво да си проуча молекулата две-три години, да я видя как действа на високи и ниски, блондинки и брюнетки, дава ли дефекти и чак когато положението вече стане напълно нетърпимо и заразените станат милиард, да я извадя и да ми е сигурно, че всичко живо ще се изтрепва за нея.”

Такива научни колебания правят социалните допитвания страшно необходими. От врата на врата и от телефон на телефон по цялото кълбо трябва да се задава един и същ въпрос: “Ако се появи ваксина срещу коронавируса, ще си я сложите ли, или не?”. И както поддържат броячи за заразените, починалите и излекуваните, така да пресмятат всяка секунда и желаещите да се ваксинират. Науката има нужда от мотивация!

Ето например Новак Джокович се обяви против задължителна имунизация на спортистите, ако някой ден възникне такава. Човека не го е страх от COVID-19, не крие, че мрази някой да му казва какво трябва да си вкарва в организма. Това е чудесна и смела позиция, но ако се окаже, че

безсмъртните

са повече от

страхливите,

че мнозинството предпочита да вярва във вредата от 5 G, а не в съществуването на коронавирус, тогава не след 18 месеца, а и след 18 години няма да има с какво да трепем тая гад.

Време е да вдигнем ръце, приятели! Готови ли сме? Ще се бодем, или не?