Hа 4 февруари 1923 г. македонски терорист хвърля бомба в министерската ложа на Народния театър.

Стотни от секундата спасяват половината правителство на БЗНС от физическо ликвидиране.

За този ден е насрочено тържество по случай 65-годишнината на българския театър. Мероприятието се провежда в сградата на Народния театър. На празненството са поканени царят и неговото семейство, министри, депутати, дипломати и културтрегери.

Театрите са едно от местата, където терористичните организации предпочитат да извършват пъклената си дейност. В огромните зали, пред погледите на многобройна публика, в присъствието на политици, дипломати и журналисти терористите могат да постигнат желания от тях ефект, да приковат общественото внимание върху своята кауза, да спечелят евтина популярност. Примери в това отношение има и в родната история.

На 4 февруари 1923 г.

случайни хора в

залата на Народния няма.

Присъстващите са предварително снабдени с официални покани, с каквито не всеки може да се сдобие. Мерките за сигурност са като при посещението на папата. Униформени и цивилни ченгета запълват всички кьошета в сградата. Преджобването, опипването и бъркането в дамските чанти са задължителни ритуали при влизане.

В 19,00 часа своите места в министерската ложа вече са заели премиерът Стамболийски и министрите Обов, Бакалов, Янев и Омарчевски. Залата е препълнена. Светлините изгасват. Представлението започва. Програмата на тържеството предвижда да се изиграе по едно действие от някои от старите възрожденски и ранните следосвобожденски пиеси като "Михал Мишкоед", "Многострадална Геновева", "Райна Княгиня", "Иванко" и други класики.

Актьорите изиграват една по една предвидените в програмата пиеси. Организацията на спектакъла е перфектна. С подходящи декори, музика и костюми е постигната идиличната патриархална атмосфера на доброто старо време. Зрителите с удоволствие се пренасят в един по-красив свят, за който са слушали само от разказите на своите баби. В най-интересния момент от пиесата "Михалаки чорбаджи" откъм притихналата публика се разнася истеричен женски писък:

"Бомба-а-а!"

След секунда оглушителен гръм разтърсва залата. Последва тътен, подобен на земетръс. Лампите се разлюляват. Откъм правителствената ложа надолу полита мазилка и трески от изпочупени столове. Шаш и паника обземат публиката. Един през друг зрителите мълниеносно се изнизват. Чуват се викове и коментари от рода на "бомба", "убийци", "край, свърши се", "леле, майко" и т.н. Уплашените посетители трошат врати и прозорци само и само по-бързо да излязат.

Пазвантите на театъра пристигат за секунди в ложата, но там не намират никого. Министрите реагират светкавично, още щом чуват женския писък. Секунда закъснение щеше да доведе до

правителствена криза.

Според друга смешна версия лично царят дал знак на министрите да изчезват, щом видял терориста.

Още на другата сутрин започват коментарите по случая. Самоличността на атентатора е установена благодарение на показанията на един присъстващите в залата, който разпознал злодея. Оказва се, че това е македонският терорист Асен Даскалов. Той е 23-годишен, роден в Радомир, строен, хубав и сравнително добре образован младеж с анархистки убеждения и деструктивна нагласа. За крехката си възраст има значителен опит като терорист.

За фаталната вечер Даскалов се снабдява с покана благодарение на някаква дама от дипломатическите среди. Жената имала литературни наклонности и виждала в неподозирания бомбаджия истински секссимвол. Заподозряната се оказва г-жа Шишманова. Тя преотстъпила на младежа поканата на съпруга си, който не бил в София, без да подозира за терористичните наклонности на Даскалов.

Голямата загадка

е как хубостникът успява да вкара бомба и револвер при тези драконовски мерки за сигурност. Вероятно и за това е намерил чалъм.

Малко преди началото на спектакъла Даскалов, облечен в изискан скъп костюм, придружен от неколцина съучастници, заема място 17 на петия ред във втори блок на залата, точно под министерската ложа и непосредствено до изхода. Близо до атентатора се намира оркестърът.

В момента, когато Даскалов изважда бомбата, жената, която седи на стол 18 - г-жа Елена Господинова, го вижда и надава писък. Докато изтегли запалката и хвърли взривното устройство, министрите получават възможност да се изстрелят от ложата. Не може да не се отбележи професионализмът на терориста.

Благодарение на това, че улучва ложата, което изисква сериозна подготовка, са избегнати много невинни жертви. Ако бомбата не беше попаднала в целта, а се беше върнала на партера, труповете щяха да са десетки.

След точното, но закъсняло замерване, Даскалов хуква из коридорите с гол в ръката револвер. Някои го мислят за цивилен полицай, който преследва атентатора, други от страх не смеят да се намесят. В суматохата Даскалов се смесва с бягащата публика. Рамо до рамо с униформени и цивилни служители на реда той крещи: "Дръжте го!"

Така Асен Даскалов напуска сградата, мята се на едно такси и изчезва с пълното съзнание, че е ликвидирал половин кабинет.

По време на атентата царят и сестрите му запазили хладнокръвие и не напуснали ложата си. Малко след това отишли да поздравят министрите с оцеляването. Някои простосмъртни зрители също остават в залата, а други се престрашават да се върнат. Стамболийски напуска театъра видимо разстроен. От министрите остават само Обов и Омарчевски. След като страстите поутихват, представлението продължава.

Щетите, нанесени от бомбата,

засягат само правителствената ложа

но на горкия Народен театър не му е било писано да изпълнява предназначението си. Само седмица по-късно, на 10 февруари, избухва пожар, който унищожава голяма част от сграда и я прави неизползваема за още пет години, колкото е минималният необходим срок за основен ремонт според българските стандарти.

Опозицията пуска версията за умело инсцениран терористичен акт, който трябва да послужи на дружбашите като повод за разправа с опонентите. Според някои интерпретации бомбеният взрив едва ли не е благословен от самия Стамболийски. В случая едва ли има и капка истина. Атентатът е част от серия антиправителствени прояви на недоволни от

земеделския режим

среди, между които най-агресивно поведение държи ВМРО.

От друга страна, атентатът е насочен само срещу определени земеделски министри и изважда на показ противоречията в самото правителство. Не случайно само няколко дена по-късно премиерът прави основен ремонт на кабинета. Той отстранява по-компромисните елементи и на тяхно място поставя лица, които ще осъществят по-твърд курс в борбата с опозицията.

Атентаторът се отскубва от лапите на властта. Усилията за залавянето му не дават резултат. Въпреки че Асен Даскалов се изплъзва, неговият край е трагичен.

Трупът му е открит на 10 август 1925 г. при гара Батановци. Следствието установява, че бившият терорист е пътувал във влака София-Кюстендил. Предполага се, че екзекуторите му са от ВМРО, същата организация, за която той бе готов да ликвидира цяло правителство.