За рокадите при раждането на “168 часа”

В самата зора на демокрацията само в рамките на година, участвах в създаването на 3 вестника. И всеки от тях веднага стана №1 в своята категория. Напоследък 2 от тях навършиха 30 години - "Дума" и "168 часа".

След бъркотията в БСП вече не знам кой е главен на "Дума", но ми се стори странно, че не ме покани да разкажа някакъв светъл спомен за силната година на Продев - нали бяхме другари с него цели 10 месеца, пък и аз написах концепцията на този вестник тогава. И доста пот хвърлих, за да го издърпам в XX век.

Не забелязах да са взели интервю и от другите още живи тогавашни зам. главни редактори - Димитър Шумналиев и Румян Георгиев. Мили хора, що сте се хванали с тази професия? Къде ви е любопитството?

Затова пък създателят на "168 часа" Петьо Блъсков, който сега е шеф на в. "Труд", ме покани все пак да отбележа годишнината с няколко реда. Та докато пишех кратката бележка за "Труд", се замислих

кой бе тогава

левият вестник - “168 часа”

или “Дума”?

През 1990 г. това би било глупав въпрос. 3 години по-късно вече нямаше ясен отговор. Днес, като гледам назад, мога спокойно да кажа, че "168 часа", без да иска, се озова по-вляво социалистическия орган. И не че журналистите в соцоргана имаха десни възгледи, а техният издател ги хвана в десен капан.

Един ляв социолог тогава написа, че БСП е лява партия, а трябва да прави десни реформи. Значи може би е по-добре да слезе от власт и остави на другите партии да правят реформите? Но възможните десни реформи бяха умерено десни, силно десни и ултрадесни, а БСП избра третите. И Продев нямаше друг ход, освен да си мълчи.

Когато излезе неофеодалният план "Ран-Ът", кой го разнищи? Не и вестникът на социалистите. Когато червеният елит разграби банките и външнотърговските дружества под тезгяха, кой би тревога? Не и "Дума". Е, няма как да си ляв с това мълчание.

"Дума" не би камбаната и докато левият елит срина лева и изтри спестяванията, не се разлюти и когато бандата на Виденов сътвори ремедетата и масовата приватизация, нито пък когато Станишев въведе плоския данък и махна необлагаемия минимум, "Защото сме социалисти".

И органът "Дума" какво да прави, горкият? Мъка! Щастлив съм, че си тръгнах още през есента на 1990 година.

Ако и Продев си

бе тръгнал тогава,

това щеше да е най-силната статия в живота му. Той обаче намери за лукановоугодно да напада и "честните частници", и "168 часа", докато неговият издател приватизираше с големия черпак.

Както е известно, в. "168 часа" тръгна като орган на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ), т. е. като трибуна на дребния зараждащ се частен бизнес. Значи ние по принцип бяхме десни. Но както бяхме десни, така се оказахме леви в сравнение с издателя на БСП.

Още през лятото на 1990 г. постоянно напомняхме - хайде, започвайте тази малка приватизация, пуснете на търгове дребните магазини, ресторанти, бензиностанции, разните там шивашки, обущарски и всякакви други цехове и ателиета, та да възникне и у нас тази дребна буржоазия, която винаги е в основата на благоденствието!

Обаче замисълът на елита на БСП явно беше точно обратният

- никакви търгове! И никаква дребна буржоазия, само десетина херцози! Когато лукановистите решиха да направят лева свободно конвертируем, единствен "168 часа" нададе писък - чакайте, първо пуснете малката приватизация и тогава паричната реформа! Така както сте го замислили, левът ще се срине!

И левът наистина се срина заедно с 40 милиарда спестявания. Бъдещата дребна буржоазия остана без пукнат грош.

Капанът на "Дума" бе уникален, само български. В Русия също бе извършена грабителска приватизация. И в нея също се включиха внуците на революционерите. Но те поне не го направиха от името на КПСС, партията на дедите си, а създадоха нови десни партии.

Например Егор Гайдар, внукът на писателя революционер Аркадий Гайдар, е авторът на руската приватизация. Той обаче

си хвърли партийния билет през 1991г.,

а после създаде партията "Демократичен съюз на Русия", която стана част от Съюза на десните сили. Така компартията си остана компартия, а нейният орган "Правда" не успя да изневери на Ленин.

Докато "Дума" натрупа тежки проблеми с идентичността. Но тогава картината бе толкова объркана и хаотична, че трудно можеше да се каже кой за какво се бори. Например СДС, който явно бе скалъпен от хора на Луканов, опъна под кабинета му палатковия лагер, който да му иска оставката. Както се оказа, той самият се чудеше как да си я даде. Но не можеше, тъй като БСП неочаквано спечели изборите благодарение на "Дума".

Сложните машинации на 1990 г. ми напомнят

един герой

от “Параграф 22” -

пилота Ор. Той все каца в морето, а на сушата ходи с киселици в устата и никой не може да го разбере какво говори.

Освен това държи гумени топки в ръцете, та като някой го попита защо ходи с киселици в устата, да покаже, че това не са киселици, а са гумени топки и не са в устата, а в ръцете му.

Другата странност на Ор е, че неговата курва, която той спасява от глад, го бие с обувката по главата. Защо го прави? Дълго време главният герой Йосариан се чуди и не може да разбере. И чак накрая разбира - ами защото й плаща. Ор нарочно се прави на идиот, за да дезертира.

По онова време доста партии и техните вестници се държаха като Ор и неговата курва. Като се замисля, единственият праволинеен вестник през 1990 г. бе "168 часа" - той нямаше нито идеология, нито политическа линия, просто държеше на още неродения частен бизнес.

По едно време ССИГ се опита също да създаде партия.

Избрано бе името "Български бизнес блок", самият Блъсков председателстваше учредяването, но после с цялата пресгрупа отидохме да къркаме. Тогава се появил живописният Жорж Ганчев с група монтажистки от Киноцентъра и превзел и събранието, и партията. Язък за името, но слава богу, защото това отърва "168 часа" от мъките на партийните услуги.

Както и да е. Минаха години, случиха се какви ли не драми, и не само сексуални. Днес гледам, май преместената в най-дясно лява партия се напъва да се върне където би трябвало. Мога да помогна само със съвет от геометрията.

Вземате за точка "168 часа" и прокарвате през тази точка абсцисата и координатата. И после можете сами да сметнете координатите на всяка политика и всяка вестникарска тема, изгубени сирачета на Дядото.