Тия дни слуховете за смъртта на севернокорейския лидер Ким Чен Ун хвърлиха пред прожекторите личността на сестра му Ким Йо Чен. Тъй като въобще не знаем какво се случва там, а Ким Чен Ун вече е изчезвал така и преди (през 2014 г. пак го погребаха), сега малко започвам да се притеснявам за сестрата.

Ако той е жив, това нейно провъзгласяване за наследник, може да не й се отрази много добре. И ще е в най-добрите традиции на династията. Ей така, по същия начин, в началото на 70-те години на миналия век тръгват слухове, че Ким Йонг Джу - брат на Великия вожд Ким Ир Сен – може да е следващият лидер на страната. И през лятото на 1975 г. той просто изчезва.

Минават почти 20 години, през които мнозина вярват, че е мъртъв, за да се появи публично едва през 1993 г... По-добра е съдбата на Ким Пьон Ир – брат на Ким Чен Ир – следващия ръководител на страната. Този брат прекарва живота си в чужбина като посланик, местейки се от страна в страна (включително и в България), само за да не остане в Пхенян с всички заобикалящи го подозрения, че може да е конкурент за властта.

Сега със сестрата може и да е по-различно, но има твърде много неизвестни, за да можем да предвидим какво ще се случи в действителност. Да не забравяме, че Ким Чен Ун има и един по-голям брат (все още жив), за когото също не знаем много.

Преди няколко години в Токио се срещнах с проф. Хаджиме Изуми – специалист по Северна Корея, чиято експертиза много ме впечатли. Професорът ми говори в продължение на час и половина поименно за всеки един от членовете на Политбюро в Пхенян с такива подробности от биографиите им, че едвам смогвах да си водя записки.

Едно от имената, които ме посъветва да наблюдавам във времето, бе Чой Рьонг Хе. Миналата година по това време Ким Чен Ун го направи председател на Президиума на Върховното народно събрание. Освен това е и първи зам.-председател на Държавния съвет на КНДР, а преди това като вицемаршал командваше политическото управление на армията.

Към днешна дата Чой Рьонг Хе може съвсем спокойно да бъде наречен най-силният апаратчик в Северна Корея. Но той не е стигнал случайно до този пост. Навремето е управлявал и т.нар. ковачница за кадри на Корейската трудова партия – младежката организация. Севернокорейския Комсомол, така да се каже.

Баща му е бил министър на отбраната през 60-те и 70-те години на миналия век, близък съратник на Ким Ир Сен още от времето, когато заедно служат в подразделение на Червената армия в Хабаровския край на СССР. Споменавам всичко това за Чой Рьонг Хе не за друго, а защото синът му Чой Сонг е женен за сестрата на сегашния севернокорейски лидер – същата тази Ким Йо Чен, чиито фотографии тези дни заляха фейсбук с обяснението, че е новата ръководителка на Северна Корея.

За по-възрастните българи бих направил следното сравнение: Представете си, фигуративно казано, ранната Людмила Живкова, омъжена за сина на някой, който да е важен за статуквото в НРБ, колкото Добри Джуров и Милко Балев едновременно. И пак няма да е толкова близко до силата на междуклановата обвързаност, в която е капсулиран режимът в Пхенян.

От фейсбук