Те отказват да приемат, че комунистите ще им вземат имотите и ще ги направят орташки

Всичко да ви е безплатноли бе, питал най-заможният търговец в Самоков

На следващото заседание на общинския съвет по предложение на Георги Зуйбаров се приема предложението му за референдум за одобрение на заема за благоустрояването. Референдумът се провежда на 27 декември 1910 г. и "за" заема гласуват 707 самоковци, а "против" гласуват 2-ма. Да, но правителството и министърът на финансите не дават и дума да се издума за тези 200 000 лв. заем. Комунарите тръгват да обикалят богатите самоковци с надежда, че ще им отпуснат исканите пари. В града има силно банкерско лоби, преди всичко от еврейската диаспора в града, която е доста голяма, но не се трогват от молбите на социалистите. Комунарите обещават да ремонтират основно еврейското, американското и турското училище в Самоков, но и това не хваща дикиш. Управлението започва да проскърцва. И тогава някой дава акъл на общинарите да се обърнат за заем към фамилията на Чапрашикови, които често помагали финансово на родната Дупница, а Самоков бил съседен град. Фамилията Чапрашикови по това време е една от първите и

най-могъщи експортьори

на тютюн за Балканския полуостров, но комунарите не преценили, че цялата фамилия са привърженици на Демократическата партия, а тя е опозиция на социалистите. Спомените на дядото информатор: "Дигнали се и отишли в Дупница и право при Чапрашикови. Приели ги и кмето Зуйбаров изложил просбата си - "Така и така, трябват ни 200 000 лв.", и започнал да изброява. Старият Чарашиков ги изслушал, па им окнал: "Като гледам, всичко ще ви е безплатно в Самоков, ами откъде ще намерите пари да си върнете борча, бе!? Аз помагам на много хора в Дупница, ама дори общината си връща борча, а вие искате много пари." И нашите започнали - обещавали гори, картофи, животни... но работата не станала. Старият Чапрашиков бил хитър и пресметлив човек, пък и като видял простите самоковци, въобще не дал и дума да се издума."

Иначе безоблачните дни за комунарите в Самоков продължавали: всяка вечер на площада свирел цигански оркестър и имало хора и скари, учениците ходели безплатно на училище, веели се червени знамена и купонът бил на макс. Скоро обаче нещо започнало да скърца. От старата управа били останали някакви пари, които свършили, тогава се насочили към "думбазите", които дължали данъци на общината, и посъбрали някой лев, но и те бързо приключили. Някъде по това време - 1910 г. - на гости в Самоков пристигнал самият Димитър Благоев, когото комунистите наричат Дядото. Той дошъл да нагледа комунарите и тяхното управление. Самоковци се представили блестящо. Посрещнали стария комунист, разбира се, на Чамкория, преди това дръпнал една дълга реч на площада, в която обещал щастливи самоковски дни. После се изнесли на Чамкория. Снимките от това време са запечатали този велик миг за местните. Кметът Зуйбаров водел със себе си къмто двадесетина общински първенци, а Дядото - още толкова

социалисти партизани

"Излетът" продължил цели три дни и нощи, накрая дошло време да се оправят сметките. Записал съм разказа буквално: "Халвата - зам.-кметът Коста Халваджийски, отишъл да оправя сметките. Целият хесап бил към 50 000 лв. за трите дни. Халвата имал само 2000 лв. и продумал нещо за отстъпка, но го изгонили. След два-три дни пак опитали, но чорбаджиите си искали парите. Зуйбаров се опитал да изтъргува някакви общински задължения, но и от там го отрязали и накрая се примолил на правителството, но министърът на финансите Андрей Ляпчев казал да се откажат от заплатите си. И да платят сметките, които изяли и изпили тесните социалисти."

Как е завършил банкетът, историята мълчи, но голяма греда ударили комунарите с шивача на комунарското знаме Лазар Върбанов, който бил назначен в общината нещо като търговски представител на китния рилски градец. Закъсали за пари, комунарите се хващали на всякакви обещания за бърза печалба. Верният им съпартиец Лазар Върбанов бил чул, че някъде в Северна България годината била лоша за картофите и сега бил моментът да им се продаде голямо количество самоковски компир и да се закърпи положението с общинските финанси. Нямало никаква причина да не вярват на този, който ушил виненочервеното знаме на първата комуна на Балканския полуостров. И един прекрасен ден ето какво станало: "По заповед на кмето събрали де що има компир по Самоков, натоварили го в десетина конски каруци и циганите ударили конете към София, па да ги продадат и да оправят дереджето на закъсалата община. За Лазар Върбанов взели един файтон да пътува по-удобно." Търговската процесия със самоковските картофи стигнала до София, където Лазар наредил на циганите да ги разтоварят нейде около Ситняково, почерпил ги в някаква кръчма и ги отпратил да се прибират. Повече никой не чул за Лазар Върбанов -

майстора на първото знаме на комуната,

което се веело на покрива на общината в Самоков. В града предположили, че е духнал с парите нейде по Европа, други били сигурни, че ги е продал на военните (България се готвела за Балканската война), които търсели трайна храна за обоза, а трети просто били сигурни, че Лазар е влязъл в комбина с общинарите и си е разделил парите с тях. Каква е истината, и до днес никой не знае, но останал незабравим спомен от комунарските времена. Вестниците не без ирония описвали

"аферата

с компирите"

и първата комуна станала известна като "шарлатанска и компирова комуна".

Тук д-р Донев се заливаше от смях, досипваше вино на стареца и всеки път го молеше за още подробности. Пък и намерихме доста информация за аферата с компирите из местните вестници. Някъде по това време пада и правителството на демократите с Александър Малинов, които недолюбвали въобще комуната, но не се и занимавали сериозно с нея. Изглежда, са ги оставили да гледат сеир. Да, но на 16.03.1911 г. идва на власт Иван Евстратиев Гешов от Народната партия и част от Прогресивно-либералната партия. Те изповядват определено дясна идеология и веднага се заемат с делата на самоковските общинари, още повече че "компировата афера" вече се била прочула в страната. Някъде преди Коледа 1911 г. в Самоков е свикано общоградско събрание, на което присъстват вътрешният министър Александър Людсканов и на финансите Теодор Теодоров. Те са от двете различни партии, съставящи правителството - Народната и Прогресивно-либералната. Убийствен доклад представя пред самоковци министърът на финансите Т. Теодоров, посветен на делата на комунарите. Оказва се, че общината за около година е потънала с близо един милион лева, което по онова време е колосална сума.

Безплатните "реформи" на комунарите без изключение претърпели пълен крах. Общината взела учебници от просветното министерство, раздала ги безплатно на учениците, но забравила да ги плати на книжарите.

Горе-долу същото станало с "безплатните" летувания на бедни ученици - хитрите шопи веднага писали децата си "бедни", за да отидат на летуване в Чамкория, без да плащат. Интересно, че почти цялото еврейско училище минало по графа "бедни". Най-интересна е тази част от доклада на министър Теодоров, където се говори за общинската аптека, в която се дават безплатно лекарства на социално слабите граждани.

Беднотията така натиснала самоковци,

че в "аптеката" вече имало само нишадър и... пиявици. Само за 1911 г., за една година, дълговете на общината стигнали точно 967 000 лева. Така пише в прашасалите архиви от ония бурни времена. Увъртанията на общинските ръководители не хванали дикиш пред самоковци, а събранието се разтурило "поради извънредно големия шум и ударите, които се посипали по присъстващите заместници на кмета". Наложило се министър Людсканов да призове жандармите да разтурят събранието и да отърват управниците от народния гняв. Партията се опитала след няколко дни да организира ново събрание и да умилостиви гражданския гняв, но до него въобще не се стигнало, защото имало опасност да ги линчуват.

Комунарите не мирясват - дали под диктовката на Благоев и Димитров, дали по своя инициатива решават да измъкнат общината от батака, като форсират създаването на кооперации. Че накъде комуна без кооперации!? На 16.01.1912 г. общинският съвет в Самоков взема решение "да се създадат потребителски кооперации във всички селища на околията и населението да влезе в тях с дялов капитал, както следва: добитък - говеда, овце, кози и др., дървен материал - 10 кубика на къща, гори, картофи - до 5 дка на къща". И още доста изписано има в решението на комунарите - явно са решили да оправят положението с тези кооперации, но

удрят

здрава греда!

Явно не са преценили, че ония здрави шопи по никакъв начин няма да се разделят доброволно с имотите си и да ги направят орташки. Този път съпротивата на селяните е страшна. Опитът за кооперация в с. Бели Искър на 19.01.1912 г. завършва с жесток побой над общинските агитатори Слав Игнатов и Тодор Млекаров, същото се случва и в с. Широки дол на 20.01.1912 г. в селата Маджаре, Мала църква, Доспей, Продановци - навсякъде комунарите търпят пълен провал и са изгонени, често след като ги набиват порядъчно. Докато се стига до 17.02.1912 г., когато е насрочено събрание за създаване на кооперация в с. Говедарци и в селата Горни Окол и Рельово. Явно вече е имало организация и от противниците на кооперативното движение, защото в селата хората отиват направо с тояги и не допускат въобще да се отвори дума за предаване на това-онова за благото на общината. Ония здрави шопи започват да налагат агитаторите още преди да са стартирали агитацията. Полицията въобще не се намесва да спасява комунарите. Но не се свършва с това. На 18 февруари 1912 г. центърът на

Самоков е пълен

с гневни селяни

от околните села, които, стиснали здрави овчарски тояги, нахлуват в общината и започват един необуздан побой над кмета, заместниците му и въобще на всички общинари, които се намират там. Комунистическите историографи и досега не споменават как е свалена от власт "първата комуна на Балканите". Ето какво пишат за този знаменателен ден: "След дълги заговори, терор и произволи местната буржоазия с подкрепата на полицията и правителството на 18.II.1912 година успява да свали от власт първата самоковска комуна." В късния следобед на същия ден пристига в града министърът на вътрешните работи Ал. Люцканов и обявява свалянето на комуната от власт и поемането на общинските дела на временно управление.

След като са изгонени позорно от властта в Самоков, основните комунари не мирясват и не оставят партийните дела. Почти всички завършват живота си трагично: Борис Хаджисотиров е убит на 27.09.1923 г. край село Широки дол; на 18.08.1924 г. е застрелян на улицата Михаил Дашин; през 1925 г. в дирекцията на полицията е убит Георги Зуйбаров, а Асен Хадживасилев е убит край гр. Сандански.

В Самоков никой повече не помисля за създаване на комуна въпреки силната агитация от страна на БСДП и частичните успехи през 1919 и 1923 г., но горчивият опит на първата комуна се помни и социалистите бягат от практиката й' като дявол от тамян. Въпреки това модата остава и през двадесетте години на ХХ век, когато е златното време на общинските комуни в България. Модата не подминава дори градове като Варна и Пловдив, където на общинските избори през 1919 г. се създават комуни и техният живот също е кратък и в крайна сметка са пометени от остро недоволство. Така например на изборите в Пловдив на 7 декември 1919 г. бъдещите комунари получават 2932 гласа срещу 2689 гласа на останалите партии. Създават комуна, която е свалена на власт още първата година, защото по примера на самоковци вкарват общината в непоносими дългове и гражданите ги прогонват позорно.