Спи спокойно, друже. Съвестта ти е чиста
Госпожи и господа! С инатливия си характер Милен Цветков държеше фанатично на това обръщение. Не „дами и господа”, а „госпожи и господа”. Така смяташе, че е правилно и така го казваше, всеки път, когато излезеше по БНТ. В началото на 90-те години на миналия век хората в България все още гледаха само една телевизия – националната. Нямаше Нова, нямаше Би Ти Ви. Кабеларките тепърва щяха да набират клиенти по кварталите. Нямаше фейсбук, нито ютюб, защото просто нямаше интернет.
Милен Цветков, за когото в БНТ се смяташе, че е откритие на легендарната Бригита Чолакова, влизаше директно в домовете на хората в най-гледаното време. И хората страшно го харесваха. В един момент той отсече, че не може повече да търпи цензура и се махна. Нямаше в коя друга телевизия да отиде, а тогавашната му приятелка (не помня дали се бяха оженили) тъкмо беше забременяла. Но това не го спря. Просто си тръгна. Отиде да работи в село Горни Лозен до София.
Любимецът на милиони телевизионни зрители стана отговорник за направление „Кренвирши, прясна наденица, филе и жарен врат” в един колбасарски цех.
Беше 1995 г. С Милен по това време бяхме много близки приятели, затова с Руми Тонева се вдигнахме с нейната кола и отидохме да го видим на новото му работно място. Тя му направи страхотни снимки, които после публикувахме – той в бяла престилка сред стелажи със салами. Усмихнат, дързък, непукист!
Тогава написах в „24 часа”, че на Запад мечтата на всеки колбасар е да стане телевизионна звезда, докато България е единствената страна, в която може да се случи обратното. Материалът завършваше с цитат от него: „Централната емисия новини е скучна и зрителите си мислят, че това е по вина на водещите. Затова тези, които управляват, да си поемат отговорността. Сега съвестта ми е чиста. Тук няма скрито - покрито - знаеш от колко месо колко салам излиза.”
Милен Цветков бе избрал да емигрира. Не само от цензурата, от суетата, въобще от цялата система, от всичко, срещу което неговата чепата същност и непримирим дух протестираха. Емигрира в В Горни Лозен. Не знам дали изкара цяла година там. Дъщеря му Калина тъкмо се беше родила и той събра партакешите и заминаха за Пловдив. Камен Воденичаров, с когото бяха учили заедно в първите класове, беше отворил клуб на име „Казабланка” и му бе предложи да е управител.
Ей така, на майтап, след като беше колбасар, Милен Цветков стана и кръчмар. Един ден отидохме да го видим в Пловдив. Вечерта в „Казабланка” пихме по един голям ”Джак Даниелс” с много лед и прясно мляко (мимолетна изгъзица на ония шантави години) и по едно време той си погледна часовника и каза, че трябва да си иде до квартирата. Както всяка вечер по това време, той излезе от задимения клуб и отиде да къпе малката Калина. После я остави на майка й да я приспи, а той се върна, за да работи цяла нощ. Тези минути с детенцето го караха да се чувства добре и може би отвличаха съзнанието му от телевизионните бесове, които без съмнение все така не му даваха мира. Защото и кръчмарството също не успя да го задържи за по-дълго. Той беше и в строителния бизнес и в още два-три бранша, но телевизията бе неговото истинско призвание и затова след всяко безумно бягство, той пак намираше път, за да се завърне към нея. Всеки път, когато ставаше я колбасар, я кръчмар, той всъщност го правеше, за да остане журналист. Защото телевизията бе негова орисия. От дете. Още откакто баща му по изключение една вечер го оставил да гледа „По света и у нас”. Това той ми го е разправял още като се запознахме. Навремето като стажант в „24 часа” правех една рубрика, която се казваше „Първите седем години”. Поради тази причина знам детските спомени на много хора, а на някои дори все още им пазя снимките от детската градина. И на Милен в това число. Та разказа ми как след една по-буйна игра с други хлапетии в квартала се прибрал вкъщи с кървяща глава, спукана от удар с тухла. Тази вечер, тъй като е ранен и бинтован, баща му великодушно го оставил да поседи в хола и след края на „Лек нощ, деца”. Така за първи път в живота си гледах „По света и у нас” и то в тежко неадекватно състояние, разказа ми тогава с типичния си хумор Милен.
Явно така се е случила тази магия между него и новинарството, която така и не го пусна до края.
"Сега спя спокойно не само защото съм уморен от бачкане, а понеже не мисля за излишни неща. Много обичам колегите си от телевизията, но само като се сетя за определени хора в новините, се чувствам щастлив, че вече не съм там. Тия хора страдат от ексхибиционизъм, а точно те, които нямат никакъв усет за новини, никога няма да си отидат. Ако бях останал, трябваше или да се превърна в паметник, или да съсипя съвестта и психиката си".
Тези думи на Милен Цветков са от 1996 г. Но със същата тежест биха могли да бъдат и от по-скоро.
Спи спокойно, друже. Съвестта ти е чиста.
*От фейсбук!
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха