Един народ не може без професионална и обективна информация. Не може без “24 часа”

Докато едни вестници станаха развъдници на вируси и бактерии, “24 часа” запази достойнството си и прави всичко възможно да оцелее като обективна медия в услуга на разума

Преди 29 години в. “24 часа” разтърси българския печат, като пръв раздели фактите от мненията. С това той каза на читателя - ето на, това е положението. Вие сами си го тълкувайте както си щете. Положението обаче беше диаметрално противоположно на днешното. Тогава всеки бизнес, дори и най-дребният, бе държавна собственост. Дори

най-дрипавото ваксаджийче

бе служител на

министър-председателя

Днес е тъкмо обратното – ние сме най-приватизираната държава, с най-високото неравенство в Европа, в която големите компании и милионерите са почти освободени от данъци. България вече е друго животно.

Тогава разумното вестникарско мнение бе нещо като “дайте да приватизираме!” Днес е точно обратното – не го ли прекалихме с тая приватизация? Дали да не върнем лентата мааалко назад? Колко просто и ясно беше тогава и колко сложно и неопределено е днес. Самият факт, че днес Международният валутен фонд отправя призиви за борба с неравенството, говори, че живеем в друга епоха. Кой би повярвал през 1991 г., че ще чуе подобен зов от цитаделата на световния капитализъм? То би било все едно римският папа да проповядва от минаре!

Тогава вестникът докарваше до населението информация, до която то нямаше свободен достъп. Днес всяка баба на село има на разположение необятен океан от информация. Какво тогава да кара вестникът?

Ако някой иска сам да преплува океана от информация, нека се дави.

Вестникът е като

пътнически кораб

Той не вози на борда си информация, той вози хора.

Говорейки за кораби, чета, че сега се появили много весели круизи. Едни се специализирали само за романтични еднополови двойки. Други – в тоталния групов секс и голи хора по палубата. Напоследък обаче тези круизни кораби се превърнаха в затвори, тъй като не ги пускат на брега заради коронавируса.

Та така е и с вестниците. Едни станаха развъдници на вируси и бактерии, други запазиха достойнството си и правят всичко възможно да оцелеят като обективни медии в услуга на разума. Ако не се лъжа,

“24 часа” май е последният

оцелял върху хартия

безпартиен всекидневник

от ранния и средния преход

Но всичко днес е много различно. През 1991 г. имаше една държавна организация, наречена “Разпространение на печата” (РП). Тя решаваше кой какъв тираж ще продава. На практика “24 часа” пръв даде хляб на десетки частни разпространителски фирми, които в късния преход бяха монополизирани, а после и фалирани, та сега държавата се кани да създава ново РП. Изумително е как колелото се завъртя и се върна откъдето тръгна.

 

През 1991 г. вестникарството беше страхотен бизнес, стига да знаеш как се прави вестник. Днес е обратното – интернет, емиграцията на четящите българи и появата на десетки телевизии стесни пазара на вестници.

Оцеляването днес е много по-сложно. Затова според мен оцеляващите трябва да се уважават и да им се сваля шапка.

Това с уважението също доста се промени. Днес всеки политик с дясната ръка сваля шапка на оцелелите вестници, докато с лявата храни тролове да ги лаят.

В ранния преход самите партии и техните органи нападаха независимия печат. Това бе тъпо, но все пак достойно. Те воюваха с истината от свое име.

Днес срещу

журналистиката

се изправи тролистиката,

нов занаят в цеховете на

политическата подлост

Ако вестникът е кораб, това е подводница с торпедо. Или гемия с гуано.

Но вестниците не умират, а просто си сменят носителя – прехвърлят се от хартията в интернет. И това е чудесно, тъй като спасява горите. Големите и високоорганизирани кораби на истинските вестници разбутват тролските блогове като рибарски шлюпки на пътя на самолетоносач. Те вече постигат във виртуалното пространство същите тиражи, каквито имаха в началото на прехода.

Така че днес всичко е съвсем различно, но пак е същото – един народ не може без професионална и обективна информация. Не може без “24 часа”.