Дядото празнувал с 20 общинари от Самоков. 3 дни яли и пили и не могли да платят сметката от 50 хил. лв.

Комунарите поискали 200 хил. лв. от най-заможния в района. Той ги отпратил с думите: Как ще си върнете борча, бе! Дори общината си погасява заемите!

Не, нямам никакво намерение да се подигравам с комунарите от Самоков, камо ли с Корнела Петрова Нинова от с. Крушовица - безбъден водител на родните комунисти. Да, комуната в Самоков е била факт, и то демократичен (след избори), дори е първата комуна на Балканския полуостров. И трудът по фактологията не е изцяло мой - ползвал съм и чужди усилия.

Някъде в детските ми години беше изпратен в с. Говедарци безподобният доктор Донев. Често заточаваха софийски лекари в красивото село с цел превъзпитание, но... Доктор Донев, на когото дори не си спомням първото му име, беше известен диагностик с доста публикации в специализирани издания, имаше вкус към писаното слово, дори издадена хумористична книжка на спортна тематика (бокс), но

голямата му слабост бе алкохолът,

който унищожаваше безжалостно. Обичаше да запива в компанията на селския поп Цвятко и софийския генерал Вакарелски, който пък бе написал учебник по криминология и пишеше тайно любовни стихове във вилата си в Говедарци. Селската кръчма често се огласяше от яростните спорове между доктор Донев и генерал Вакарелски и някъде в такава рилска прохладна вечер доктор Донев обяви, че ще напише книга за "Самоковската комуна", и гръмко открехна намерението си, че "това са били мошеници и неграмотници, пълни измамници". Спорът приключи

с люти закани и тържествени обещания

за творчески успехи. Никой не бил посягал към цялата истина за онези бурни времена.

След ден-два в аптеката на майка ми пристигна д-р Донев и обяви, че "започва книгата за Самоковската комуна", но му трябвал помощник в събирането на достоверна информация и се насочил към мен. Затова бил дошъл: да получи разрешение от майка ми и да се включа в творческите му усилия. Беше време ваканционно, не ми се пишеха домашни и с радост се съгласих, но разрешението от майка ми бе труднопостижимо. Тя вечерта в къщи подробно ме информира, че на доктора му трябвал някой да го прибира от самоковските кръчми, които така обичал, че не ставало въпрос за ходене по библиотеки и правене на справки, а за "връзка" с Говедарци, ако се загуби. Допълни, че няма да излезе нищо от тая работа, защото "селото оставало без лекар...", но бях решил да се включа в помощ на доктора и получих уклончиво съгласие. Така започна моето приключение "Написване на книга за Самоковската комуна" с д-р Донев, от което не се роди очакваната книга, но научих страшно много, срещнах се с крайно интересни хора и основното - у мен остана част от бъдещата книга на д-р Донев. Именно на тези материали се позовавам, за да напиша днешната история.

През 1908 г. в страната на власт идва Демократическата партия, която има традиционно силни структури в Самоков и околността и

верен на нрава си, премиерът Александър Малинов не действа остро

и оставя тесните социалисти свободно да провеждат агитацията си. Пък и социалистическите идеи намират благодатна почва в средите на бедните занаятчии, средните селяни и чиновничеството, а такива са множеството жители на Самоков. Самоковчани избират за лидер на БСДП Борис Хаджисотиров, който очевидно е бил доста популярен сред съгражданите си. Социалистите се захващат за работа, авторитетните хора сред тях печелят доверието на съгражданите си с обещания за социален просперитет, ако те спечелят изборите. Многократно се повтаря призивът на лидера им Хаджисотиров -

"Водете битка за всеки човек!".

И точно това става.

Общинските избори са насрочени за 13 юни 1910 г. и на 14 юни 1910 г. Самоков осъмва с общински съвет, в който от 14 съветници 8 места са за тесните социалисти. Кампанията по седенки, кафенета, кръчми и фабрики очевидно дава ефектен резултат. Лидерът Борис Хаджисотиров държи пламенна реч пред клуба на социалистите и обявява първата комуна в България. По стара традиция първото действие на самоковските комунари е да се похвалят за гръмовната победа. Те изпращат телеграма до "Работнически вестник". Ето и текста, който съм запазил, очевидно ровейки едно време в архивите: "С неописуема радост и ентусиазъм самоковските работници празнуват триумфа на своята самостоятелна класова борба. Вчерашният ден бе

ден на най-ожесточена борба

на всички фронтове и нейните резултати потвърдиха верността на нашата тактика. Работниците се сражаваха като лъвове, защото знаеха, че сами ще оберат плодовете на своите борби. Прочее, превзели напълно целия град, ние викаме: "Долу монархизмът и капитализмът! Да живее Самоковската комуна!" . Може би съм единственият човек, който е запазил и имената на първите избрани общински съветници - социалисти в България. Ето ги и тях: Борис Хаджисотиров, Коста Кибаров, Георги Зуйбаров, Коста Халваджийски, Димитър Ников, Асен Хадживасилев, Христо Дибеков и Христо Тодоров. Крайно любопитна е съдбата им след това: двама са ликвидирани след 9.09.1944 г. - един от Народния съд, един е бутнат от Черната скала, двама са

осъдени на дълги години концлагер

и т.н. Но това е друга история, която също ще разкажа.

Доктор Донев бе открил близо стогодишен самоковец, който бил пряк свидетел на ония времена (така вещо твърдеше докторът). С един огромен магнетофон му записахме разказите за "комунарските времена" в Самоков. Доколко са верни, нямам представа, но самият той твърдеше, че е бил кандидат за съветник от Народнолибералната партия и всичко му е ясно и пред очите. Та веднага след изборите с още неизбран кмет тесните социалисти "взели" властта в Самоков и

обявили всенароден празник

Тежките самоковски търговци развързали кесиите, леело се вино без мярка, задимели скарите, дядото твърдеше, че празникът продължил два дни около бреговете на река Искър с цигански оркестри. Сметките били писани в тефтерите на и без това бедната община.

Първото заседание на новоизбрания общински съвет било свикано на 1 септември 1910 г. Резултатите от изборите били утвърдени от правителството и можели да започнат работа. За кмет избрали Георги Зуйбаров, а за негови заместници Асен Хадживасилев и Коста Халваджийски.

Нашият информатор разказваше, че първата реч на новия кмет била за знамето. "Той обяви, че имаме право да приемем знаме на Самоков, и измъкна от някакво чекмедже виненочервено знаме с надпис "Самоковска комуна" (бяха се подготвили предварително), разказваше възрастният самоковец.

За това знаменателно събитие комунарите извикали и градския пролетариат. Повикан бил младият обущар Славе Тонев, на когото връчили знамето, а той се покатерил и през капандурата закрепил знамето на покрива. Дядото разказва: "Този Славе беше някъде от селата по Палакарията, пръв хайлазин и крадец, ама стана много важен, като турна знамето!".

Комунарите се заемат

с общинските “реформи”,

без да се бавят

Въвеждат прогресивен данък като налозите на богатите стават огромни. Призовават да се платят всички стари данъци, откриват две трапезарии за бедни деца, раздават безплатни учебници и помагала на абсолютно всички ученици в общината. Създават и общинска аптека, в която без пари се раздават лекарства на бедни граждани.

По това време капитализмът буйно си проправя пътя в рилския градец и той се оформя като значим промишлен център. В Самоков в началото на XX век има три текстилни фабрики с над 100 души работници, две бръшнарски фабрики, три пивоварни, кожарска и килимарска работилници, безброй занаятчии и търговци. Някъде по това време започва пътят и на един от най-значимите българи - Анжело Куюмджийски.

По същото време

класовата борба

на самоковци

е в разцвета си

Комуната е победила и пред местните активисти се очертават светли хоризонти. Набързо са организирани няколко стачки - на текстилните работници, на обущарите, кибритената фабрика в Костенец също стачкува по примера на самоковци. На инструктаж на комунарите тук пристигат лично Димитър Благоев и Георги Димитров. Благоев се среща с шивача, ушил червеното знаме, което се вее над общината, Лазар Върбанов. Той поставя въпроса да му бъде заплатено за труда, но кметът Зуйбаров му отговаря, че това е принос към упоритата класова борба, която водят. И не е бил много далеч от истината, защото вътрешният министър дава под съд кмета Георги Зуйбаров заради това, че върху общината вместо националното знаме се вее това на комуната. Одрусва го и с твърде солена глоба. Самоковските комунари веднага обявяват акция в цялата страна за събиране на пари да се плати глобата. И потичат пари към БСДП (в Самоков). За седмица-две са събрани средствата за глобата, но кампанията не е спряна - продължават за "джоб-парасъ".

Правителството изпраща в Самоков трънския околийски управител, който с полиция сваля червеното знаме от покрива на общината. Оказва се, че радостта на комунарите в Самоков трае твърде кратко, но и те са

заети с твърде

важни дела

- заемат се смело с парите на общината и имотите. Програмата, с която печелят изборите, е твърде амбициозна: направа на водопровод, канализация в целия град, построяване на общински дом, хотел и няколко магазина. Да, обаче пари за такива дейности в общинската хазна няма, партията също не дава току-така, а гледа и тя да цапардоса нещо. Комуната спешно свиква партийния актив и решава да иска заем в размер на 200 000 лева (огромна сума за онова време). Да, но им отказват - банки, търговски дружества, заможни хора без изключение ги отрязват. Накрая се обръщат към правителството за помощ, но оттам получават кратък отговор: "Спечелили сте изборите, трябва да изпълните обещаното!".

Информаторът ни, възрастният човек, който "помнел всичко", твърдеше разпалено: "Ама как ще им дадат пари, като с финансите на общината назначиха един техен другар, който се занимавал с надниците на калфите в бръснарницата, където работеше, нямаше нито образование, нито нищо. Отрязаха ги отвсякъде!". А комунарите започнали с големи обещания: построяване на ново училище, ново читалище, сграда за театър, безплатна трапезария, безплатна лекарска помощ, нова общинска аптека, построяване на летни колонии, вечерно училище за възрастни и т.н. Разбира се, не забравят старите си обещания за осемчасов работен ден, забрана на женския и детския труд, почивни дни събота и неделя и други.

Смело залагат в бюджета за 1911 г. за тези комунарски нововъведения сумата от 223 706 лева. Твърде любопитно е да четеш протокола от онова заседание и местните вестници от това време. Общинският съветник от Демократическата партия Георги Касабов казва буквално следното: "Откъде, кмете, ще намерите тези пари!? В касата на общината има 1800 лева и стотинка повече няма. Откъде ще набавите толкова пари, като искате заем от 200 000 лева!? Вие планирате да потрошите половин милион лева, ама нямате и гологан в джоба!?". На същото заседание комунарите правят още "социални" реформи в Самоков - гласуват с 8 гласа "за" и 5 "против" освобождаването от държавен данък на всички граждани, които имат годишна заплата до 10 лв., освобождават и всички чиновници, които вземат до 480 лв. годишна заплата. На същото заседание комунарите приемат и Правилник за слугите и слугините, както и напълно

безплатна баня за всички бедни граждани

Чест прави на целия общински съвет в Самоков, че остро се противопоставя на цар Фердинанд, който иска да сложи ръка на много от общинските гори край двореца му. Спорът с двореца продължава, но самоковци не отстъпват и печелят битката. Разгневен, Фердинанд отказва да минава през Самоков на път за Чамкория, а построява пътя през с. Бели Искър, за да не среща вироглавите самоковци.