- 18 българи сред 28-тe автори на идея за обща

здравна стратегия на континента, изпратена до

председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен

- Обща политика за ваксините, а антиваксърите

да се третират като опасните шофьори

- Ограничаване на отварянето на нови

предприятия в рискови зони

- Намаляване на трансграничната

размяна на храни

“Реалността е, че светът никога няма да бъде същият след коронавируса. Да се спори сега за миналото, само затруднява да се направи това, което трябва.”

С тези думи Хенри Кисинджър обяви пред Америка и света, че е дошъл моментът да се мисли за нов световен ред. Статията на бившия държавен секретар на САЩ и съветник по националната сигурност на двама президенти във в. “Уолстрийт джърнъл” включва три основни идеи какво трябва да се направи и, естествено, предизвика много коментари.

1. Засилване на глобалната устойчивост на инфекциозни заболявания,

2. Стремеж към лекуване на раните на световната икономика

3. Защита на принципите на либералния световен ред.

Шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен получи преди дни също план за нова обща стратегия, но на Европейския съюз, подписан от европейски политици и разработен с внушително българско участие, под работното име “Здравен щит Европа” (HeShEu).

Идеята е този план да придобие глобален обхват и да се превърне в “Световен здравен щит”. Затова е адресиран и до генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел и други високопоставени дейци от двете страни на Атлантитика.

Кои са българите, подписали този план? Общо 18, сред тях - Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб у нас, Гергана Паси, основател на Национална дигитална коалиция, президентът Росен Плевнелиев, бившият служебен премиер Огнян Герджиков.

Сред авторите са български лекари и учени: проф. Асен Балтов - директор на болница “Пирогов”, проф. Николай Габровски - председател на Българското общество за неврохирургия, и проф. Георги Милошев – шеф на лабораторията по молекулярна генетика.

Чуждестранните политици и общественици, сложили подписа си, са бившият вицепрезидент на Европейската комисия и бивш външен министър на Италия Франко Фратини, президентът на Алианса на европейските свободни демократи Ханс ван Баален от Холандия, бившият заместник-председател на Европарламента, румънецът Мирча Паску, Ноел Леноар, бивш министър по европейските въпроси на Франция, и нейният ирландски колега Дик Рош.

Авторите смятат, че в разработването на нова стратегия HeShEu под егидата на Еврокомисията трябва да бъдат въвлечени и други ключови международни организации, за да бъдат създадени “златен стандарт” и дългосрочен план за глобалното му приложение. Включително и да стане част от Целите за устойчиво развитие, поставени от ООН.

Европейският план също съдържа три основни стъпки, различни от предлаганите от Хенри Кисинджър, но на практика става дума за една и съща генерална идея – нов световен ред:

1. Превантивни мерки

2. Обща здравна политика

3. Създаване на европейски Консултативен съвет по немислими заплахи и извънредни ситуации (с английското съкращение ACUTE), който да съветва ЕС относно такива изглеждащи немислими, но много реални заплахи, които могат да се появят занапред.

“Този съвет трябва да има въображението на Жул Верн, предрекъл много неща, които някога са изглеждали фантазия, а днес са реалност”, коментира Паси.

Въвеждането на “медицински визи” и обособяването на “медицински Шенген”, обща санитарна и здравна политика на ЕС, включително по отношение на ваксините и имунизациите срещу заразни болести, мерки срещу инвестиции в рискови райони... Това са част от мерките, които се предлагат в плана.

“Зарази като свински грип, ебола, птичи грип, САРС и COVID-19 - всички те са причинени от вируси и патогени, предаващи се от животни на хора поради лоши практики, и се зараждат в континенти извън Европа, главно в зони, характерни със замърсена вода, лоши санитарни условия, включително и по т.нар. мокри пазари. Тези практики често са
и фрапантни нарушения на биоразнообразието”, се посочна в плана.

Затова HeShEu предвижда да се наложи политика за регулиране на движението и обмена на хора, стоки и бизнеси с рисковите зони, докато опасността от контактите с тях бъде ограничена. Да се направи глобално картографиране и да се определят санитарни зони, след което в зависимост от рисковете ЕС да определи по-нататъшната си политика към тези части на света. Включително помощ и стимули в замисимост от нуждите на засегнатите страни.

Планът предвижда изграждането на истински щит около ЕС и регулиране - зона по зона. Колкото по-голям е рискът да се появят огнища на епидемии, толкова по-прецизни регулации да се налагат. Някои от тях са временни и предвиждат пътуването на хора и в двете посоки да става с медицински визи, като се знае какви ваксини са нужни, за да се предотврати “вносът” на съответните зарази в други страни. Тази идея е подобна на едновремешното изискване за ХИВ тест като редуциращ риска фактор при международни пътувания.
HeShEu предвижда също ограничение на бизнес аутсорсинга и откриването на нови фабрики и производствени линии в рискови зони.

Например, ако голяма компания като “Фолксваген” иска да отвори фабрика в Ухан, най-вероятно би срещнала сериозен проблем с ограничителните регулации. Предвидени са и ограничаване на трансгранични размени на храна и на други чувствителни субстанции.

Всички тези мерки би трябвало да бъдат отменяни, когато съответните правителства гарантират подобряването на рисковите санитарни норми.

Най-общо според HeShEu трябва да се засилят още повече регулациите в търговската политика на ЕС и да се преразгледат инвестиционните практики, както на чужди активи в Европа, така и на европейски капитали в трети страни. Всичко това - в случай, че “може да бъде застрашена възможността да се гарантира достатъчна защита на човешкото здраве, флората и фауната”.

Планът предвижда и такава индустриална политика, която да гарантира достатъчно производство на жизненоважни лекарства, уреди и оборудване. Също и буферни запаси от критични стоки и оборудване за критични ситуации, за да не се допуска повече капацитетът за снабдяване да застрашава живота и благосъстоянието на гражданите на ЕС. Плюс адекватни протоколи на ЕС за действия при всеобщи критични ситуации - както природни бедствия, така и предизвикани от човека.

Споразумението, наречено “Медицински Шенген”, което се предлага,
трябва да гарантира
уеднаквени
карантинни
регулации,
координирани от Еврокомисията, при свободното движение на хора в ЕС.

Включително необходими ваксинации, както и общи политики, които да предпазват обществата от фалшивите новини и опасните практики на “антиваксърите”. Според идеята “антиваксърите” трябва сами да заплащат цялата цена на лечението си, така както опасните шофьори плащат повишени застраховки.

В плана се предлага ЕС и НАТО да разработят синхронизирани протоколи за превенция и реакция при епидемии и други граждански извънредни ситуации.

“Синергията с НАТО е много важна. И тъй като можем да говорим и за
елемент на
биотероризъм,
това е формулировка, която трябва да се преразгледа на ново ниво.

Кризата, предизвикана от COVID-19 в глобален мащаб, е предупреждение за унищожителния и парализиращ ефект от биологичните оръжия. Ето защо бихме могли да мислим за активизиране на чл. 5 от договора и да искаме общо решение за противодействие”, коментира председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси.

Хенри Кисинджър:

Катаклизмите ще

продължат с години

В първата част от предложението на Кисинджър се казва, че трябва да се разработят нови техники и технологии за контрол на инфекциите и съизмерими ваксини за голяма популация хора. “Градовете, щатите и регионите трябва последователно да се подготвят за защита на хората от пандемии чрез складиране, съвместно планиране и проучване на границите на науката”, пише той. В тази част от предложението си идеята му се доближава до тази на авторите на “Европейския здравен щит”.

Когато говори за новата икономическа криза, Кисинджър казва, че тя е по-сложна от финансовата криза, започнала през 2008 г. Заради скоростта, с която се развива и глобалния мащаб, стагнацията ще е по-различна от всичко, което някога се е случвало в историята досега. Наложените мерки за обществено здраве и социално дистанциране със закриване на училища и предприятия само допринасят за икономическата болка, пише още Кисинджър. Затова смята, че са нужни програми, които “да облекчат ефекта от предстоящия хаос върху най-уязвимото население в света”. Както и “глобална визия и програма за сътрудничество”, в която страните са длъжни да положат големи усилия, извличайки поуки от развитието на плана “Маршал” и на проекта “Манхатън”.

В същото време Кисинджър се притеснява, че пандемията предизвика анахронизъм, връщане назад, възраждане на идеята за “заградения град” в епоха, когато просперитетът зависи от глобалната търговия и движението на хората. Затова говори за баланса между “властта и легитимността”. Когато все повече страни дезертират от този баланс, тогава според него, има опасност от разпадане на социалния договор, както на вътрешно, така и на международно ниво. Затова призовава към сдържаност и определяне на приоритети.

Посегателствата върху човешкото здраве ще са временни, но политическите и икономическите катаклизми след тях ще продължат поколения, казва Хенри Кисинджър.