Миро, чието цяло име е Мирослав Костадинов, няма случайни удари в музикалното пространство. Всяка песен, която е пускал през годините, се превръща в хит. Преди броени дни завъртя последното си парче “Очите”, което вече има над 340 хил. посещения в ютюб. Талантливият изпълнител, който е с един от най-красивите и дълбоки гласове на нашата сцена, започва да се занимава с музика на 6-годишна възраст, получавайки първите си уроци по пиано. На 8 г. участва в мюзикъла “Росица и вълкът” на Парашкев Хаджиев. През 2000 г. заедно с Галина Курдова създават “Каризма” . Седем години по-късно се разделят и той започва своята суперуспешна солова кариера.

Посещавам протестантска църква, но ходя на служби и в православната. Там е като завръщане в миналото. Религията е следване на традиция, вярата е начин на живот

- Какво правите тези дни?

- Записвам нови песни, но не и в момента, съобразявам се с предписанията, които са дадени - да не излизам.

- Стриктно ли ги спазвате?

- Категорично. Има и обоснована причина. Ели (съпругата му - б.а.) се прибра по-късно от Лондон. Беше в България, когато започнаха мерките, трябваше да отиде там, за да плати заплати. Върна се на 20 март и беше в задължителна карантина. Аз реших да не се деля от нея и също останах под карантина.

- Как върви семейният живот по този начин – вие сте в България, тя е в Лондон?

- Супер сме. Много хора живеят по същия начин. Наричаме го командировка, а жилището в Лондон наричаме хотел.

- Какво работи там съпругата ви?

- Има ресторант. Тази година той влезе в класацията на списание “Ел” за най-добрите италиански ресторанти в Лондон. Всичките ми колеги, които пътуват до Англия за концерти, ходят в нейния ресторант, станало е като традиция. И рано или късно разбират, че това е моята съпруга. Всички казват, че това са най-хубавите пици, които са яли.

- Вкъщи правите ли си пици?

- Не, поръчваме. Хубавата пица изисква специални неща, трябва ѝ каменна пещ, закваска за тестото, най-добрите продукти. Ели не готви в ресторанта, но рецептите са неин избор. В онова доскорошно време, в което пътувахме навсякъде по света, задължително минавахме през най-хубавите ресторанти и си вземахме много неща от собствениците, които разрешаваха.

- Кое беше нещото, с което Ели ви грабна?

- Ние просто се влюбихме.

- От пръв поглед ли?

- Да. Погледнахме се и беше ясно, че си принадлежим. Беше след концерт в Лондон, тя е най-красивото момиче, което съм виждал изобщо някога.

Месец по-късно

ѝ предложих брак

Но не беше моментът, бяхме много объркани деца по онова време, срещнахме се преди около 15 години. А преди това тя ме е видяла на друг мой концерт, бил съм с гола глава и е казала: “За това момче бих оставила всичко!”. Запознахме се три години по-късно.

- Много ваши колеги в момента използват времето, за да записват нови песни и албуми.

- Вече го направих. Започнах да записвам нов албум, при положение че старият все още не е излязъл. Новият е с името “Мироглед”, не търся успех на всяка цена, това е споделяне на нещата, които мисля, които мога да кажа като комбинация между думи и музика. Оставих го да си тече свободно. Не разсъждавах дали една песен има потенциал, пуснах мисълта ми да се лее свободно. Първите пет песни ги написах на Корфу в няколко последователни дни през юни. Следващите четири парчета ги създадох в началото на тази година в Норвегия. Едното вече излезе – “Очите”.

- Пуснахте тази песен без клип, ще снимате ли видео към нея?

- Както се оказа, няма начин да не направя. Само за 1 месец като аудио “Очите” има 340 000 “гледания”. За сравнение най-ротираната по радиата българска песен за последните 2 месеца е с 223 000 гледания, при това с видеоклип. Получих вече стотици лични съобщения по отношение на песента, не ми остава кой знае какъв избор. Едно е да правиш каквото ти е на сърце и съвсем друго е да разбереш, че хората изпитват потребност от този сингъл. За да може да стигне до повече хора, ще се наложи да ѝ направя клип. В момента, в който пусна песента, тя престава да бъде моя, вече принадлежи на хората. За мен остава удоволствието, докато я правя.

- Има изпълнители, които пускат албуми, две-три песни стават популярни, останалите не си намират мястото в музикалното пространство. При вас няма такива парчета, всеки сингъл, който изпеете, се превръща в хит. Как се случва това?

- Не възприемам нещата по този начин, но приемам обратната връзка, която ми даваш. Благодаря ти, дано наистина да е така. Музиката, която правя, отразява човека, който съм в момента. Това е развитие. Пътувам, живях много различни животи през годините. Някои почти

не ги припознавам

като себе си,

чудя се какво ме е мотивирало, защо този човек се е чувствал по този начин, защо е бил щастлив или тъжен, защо дадена ситуация го е карала да реагира по определен начин. Тези песни отразяват промяната в мен. Постоянното нещо в живота ми е промяната, но по-постоянното нещо е Исус. Това е другата възможност - че съм с небесни връзки. Бог винаги ме е водил с успех, защото той така е преценил. Може да съм живял десетки животи на различни хора, но всеки един от тях е познавал името на Бога, надявал се е на него. Едва на този етап се научих да се доверявам на Бог докрай във всичко и да му позволя да е в центъра на сърцето ми. В другите моменти, в които съм бил егоистично момченце,

пак съм тичал към него,

пак съм го искал и съм казвал: “Нуждая се от теб!”. Стигнах до момента, в който живея във вярата си. Преди не беше така, тогава само я изповядвах.

- Много малък сте се обърнали към Бог, как се случи това?

- Като дете много обичах бира. Нашите ми даваха да пия. Не правете така с децата си, давате им възможност да станат алкохолици, като пораснат!

Като си намирах бутилка с бира, си я отварях и пиех. Но веднъж отворих една, в която имаше спирт за горене плюс още някаква течност. Изгарят всичките ми вътрешни органи. Лекарите не са давали кой знае каква надежда на майка ми, че ще оживея. Баба ми ѝ казала: “Нищо, майка, друго ще имаш!”. И в онзи момент майка ми, която беше фанатична привърженичка на комунизма, от тези най-крайните, не знам откъде ѝ е дошло това, но е най-важното решение, което взема за сина си, отказва да се прибере вкъщи и започва да се моли. Когато след време аз действително се обърнах към Бог, нямаше по-шокиран човек от нея. Защото точната ѝ молитва е била: “Ако има Господ, ако спасиш сина ми, давам ти го, давам ти първородния си син!”.

- Каква църква посещавате?

- Протестантска, но ходя на служби и в православната църква. Там е като завръщане в миналото. Сега има ново поколение прекрасни млади свещеници. Те са с много деца, действително вярват, познават словото. Имат наистина богата обща култура, изключително дълбока теологическа подготовка. Ако ме попиташ какъв съм, ще ти кажа – Христо̀в. Избрал съм църквата, в която ходя, защото там се развивам. Имаме чудесен пастор, Бог е сред нас. Единствената религия, в която Бог присъства лично сред нас, е християнската. При нас са основно млади хора, пасторът ни Максим Асенов също е много млад, аз съм на възрастта на майка му. (Смее се.) Църквата е много посещавана, миналата година мисля, че

около 13 хиляди

човека посветиха

живота си на Христос

В неделя има четири служби. Първата е за чужденците в България, след това са обедна, следобедна и вечерна. А капацитетът на залата е около 400 човека и няма как всички да се съберат накуп.

- Случва ли се по време на служба да свирите на пиано?

- И да пея. Хвалението в “Пробуждане” е просто чудесно. Всяка молитва започва с отношение към Бога. Ти можеш да отидеш при баща си и да му кажеш: “Дай пет лева!”. А можеш да отидеш, да го гушнеш, да му кажеш, че много го обичаш, че се радваш да го видиш, и да го помолиш за пет лева. Има разлика между двете неща. Групата при нас, която прави хвалението, е от най-добрите в страната. Много обичам тази част.

Обикновено ходя на църква много добре облечен. Но веднъж бях изморен и отидох така, както си бях вкъщи. Пасторът се усмихна и ми каза: “Миро, моля те, заповядай! Изпей онази християнска песен, която изпя в женския затвор в Сливен!”. Обичам нашия пастор и нямаше как да откажа. Той ме откри пръв, защото съдбата му по някакъв начин е свързана с мен, писа ми в инстаграм, чак след това разбрах кое е това момче.

Израснал е в махалата, работи от 10-годишен, от 14-годишен живее съвсем сам, без ток, без вода. По това време в заведение за бързо хранене чува песента ми “Някога преди” и това се превръща в любимата му песен. На 15 г. вече учи в Швеция - стипендиант, и продължава образованието си по цял свят. Днес никой не може да разпознае в този бляскав, много умен млад мъж дефицита, в който е започнал живота си. Той е с небесен геном.

Нашият пастор е антирелигиозен човек. Религията е следване на традиция, вярата е начин на живот. Исус дойде да ни даде Небесното царство, а не поредната религия. “Пробуждане” е църква на действието, затова имаме толкова млади хора в църквата.

- Галя, с която създадохте дует “Каризма”, в момента е в България заради участието си в “Като две капки вода”. Виждате ли се, поддържате ли някакъв контакт?

- Не. От онова време са минали 12 години, през този период са се случили много неща. Не се познаваме вече.

Нямам никакъв

сантимент към

тези години,

вярвам, че и тя няма. Беше много работа, и то за малко пари. Продуктите на “Каризма” изглеждаха огромни, а бяха създадени без особени средства.

Наскоро участвах в концерт на Искра Радева. Обади ми се да ме покани и тогава ѝ припомних една случка. Тя участва в клипа на песента “Ще избягам от теб”. Тогава ни каза: “Деца, запомнете от мен – едно нещо или се прави за много пари, или се подарява!”. И за концерта ѝ казах, че ще участвам с огромно удоволствие, защото ме е научила на един от най-ценните уроци. Това е училище, днес продължавам да се уча. Вярвам, че утре ще съм по-добър. Вдругиден ще съм още по-добър.

- Преди време разказахте, че сте имали проблеми с алкохола, но сте спрели. Какво стана?

- Не бях спирал да пия всекидневно от може би 25-годишен. Това беше с наслагване. Тук е добре да уточним какво светът смята за здравословно и какво ние, българите, приемаме за такова. От гледна точка на света бях алкохолик,

от балканска

гледна точка пиех

колкото всеки

Алкохолът се беше превърнал в решение на всяка една ситуация. Ако бях изнервен – пиех, ако бях весел – пак пиех. Пиех изморен след работа, пиех, докато съм на участие, защото съм музикант, но също така и в студиото, защото беше забавно. Пиех, преди да се кача в самолета, пиех, когато бях в него, защото отивам на почивка. Пиех по време на почивката, за да разпусна. И като теглих чертата, пиех непрекъснато. Ако хората могат да пият едно и могат да спрат, браво. Но аз не пиех по едно. Това беше нещо, което не можех да преустановя и го чувствах като връзване. Спирал съм да пия, когато си бях вкъщи, или в периоди, в които решавах да гладувам по 15 дни. Зад всяка зависимост стои духовна причина, която не е задоволена. Разпознах пиенето като проблем и започнах да се моля да спра да пия. Отне време, но в един момент просто спрях. Сега се отвращавам от мисълта, че ще докосна алкохол, плаша се.

- Кога се случи това?

- В началото на 2019 г. Ходих няколко пъти на психолог, но разбрах, че това не работи в моя случай. Нуждаех се от чудо. Словото на Бог ни казва, че Бог не се променя, затова, както в евангелските времена, помолих за намесата на Исус, получих я, бях освободен. Все едно свалиха окови от гърба ми, това беше усещането накрая.

- С какво го замествате сега?

- С нищо. Пия вода. Бог ме освободи съвършено. Както е съвършен Той.