В нормално време не знам дали бих посегнал към тая книга. Всъщност знам много добре - не бих! Но днес, в последния ден от двуседмичната ми карантина, сложих стълбата на библиотеката, качих се и бръкнах на най-високото и най-дълбокото.

Извадих я, леко прашасала, неразтваряна от десетилетия, с дъх на спряло време... Зачетох я.

“Дневник на чумавата година” на Даниел Дефо се оказа удивително свидетелство. И макар да се отнася за чумата в Лондон през 1665-1666 г., която дори самият Дефо не помни, защото е бил твърде малък, още първите страници ме накараха да направя аналогия с реалностите, с които ни се налага да живеем през 2020 г.

Чета книга, появила се през 1722 г. и не мога да повярвам колко актуално звучи: първите информации за заразата, неглижирането, защото е някъде далече, после реакцията при първите случаи наблизо, укриването на истината, записването на умрелите от чума като починали от други болести и съответно объркване в данните. Самозалъгването. Седмична статистика на жертвите. Лавинообразното покачване на броя на заразените.

Първите мерки на управата. Паника, презапасяване с продукти, затваряне по къщите или бягство извън града. Грижа какво ще стане с бизнеса и търговията. Обезлюдяване на улиците. Страх! Промяна във времето и застудяване. Спад на заразените и леко успокояване за няколко седмици. Ново, още по-ужасно връхлитане на заразата...

“Вече започнах сериозно да се замислям и за себе си, да се питам какво да правя и какво да предприема, дали да остана в Лондон или да заключа дома си и да избягам, както направиха съседите ми. Говоря за това толкова подробно, защото не зная дали няма да бъде от полза за онези, които ще дойдат след мене, ако се озоват в същата беда и ако ще трябва по същия начин да вземат решение; затова искам разказът ми да бъде за тях по-скоро поука как да действат, отколкото повествование за онова, което сторих, защото съзнавам, че те не биха дали и пукната пара да узнаят какво ми се е случило...”

Има твърде много цитати, които се изкушавам да напиша. Но просто ще продължа да чета тази зашеметяваща книга, която щях да пропусна в този живот, ако не бях в карантина. Ето защо, въпреки изтичането на 14-те дни вкъщи, мисля да поостана още известно време в самоизолация.

От фейсбук