75-годишната Лоренца също се оцеля и сподели: Гларус стоеше на перваза, като оздравях - изчезна

Един от първите заразени лекари в Ломбардия е феномен, защото изобщо не отговаря на епидемиологичните критерии

95-годишна баба стана истински хит в Италия, след като бе излекувана от коронавирус

Алма Клара Корсини постъпва в болницата в провинция в Модена на 5 март след проявата на типичните симптоми на COVID-19.

Баба Алма от село Фанано, както е известна жената, става символ на болницата, защото

духът й бил толкова силен,

че зареждал целия медицински екип. Уникалното при нея било, че тя не се излекувала с антивирусните терапии, които обикновено се прилагат на болните. Вдигнала се на крака благодарение на силния си организъм, твърдят нейни близки.

Алма Клара Корсини била първата местна жителка, заболяла от вируса, и първата, която се излекувала.

За хората в района тя е феномен, защото всички очаквали, че COVID-19 ще отнеме живота на възрастната жена. Затова и новината, че е оздравяла, била приета на шега.

След 16-дневен престой в болницата 95-годишната баба се прибира вкъщи на 21 март, а съседите й дори я зарадвали с различни подаръци.

Първото, което чува по телевизията, е, че в Модена има 460 заразени.

По-късно разбира, че дни след нейното изписване е оздравял и 27-годишен мъж от Карпи, а още 23-има пациенти чакали последния си тест, който удостоверява, че също са излекувани.

В Италия обаче има още един феномен - 75-годишната Лоренца, която също успява да се пребори с коронавируса, въпреки че е била в огнището на заразата в Ломбардия.

Всичко започва, след като тя заминала за ваканция в Аласио, област Лигурия, и се настанила в местен хотел, който по-късно бил поставен под карантина. Лоренца едва успяла да събуе обувките си от пътя и да се разходи до морето, след което

веднага почувствала как вече не й достига въздух

Налегнала я голяма умора и вдигнала висока температура.

"Когато ме откараха в болницата "Сан Мартино" и ми казаха какво ми има, направо се отчаях - споделя Лоренца. - Но не за мен, а заради семейството ми, което има нужда от мен. Мислех си, че ще умра и че нямаше повече да ги видя. Молих се непрекъснато. Знам, че бях интубирана, лекуваха ме страхотни лекари и сестри, напомняха ми за моите синове и дъщери, непрекъснато ме подканваха да ям, за да се възстановя."

Според главния лекар на болницата Лоренца е пример, че и възрастните хора могат да оздравеят, а самата тя смята, че

оцеляването й се дължи на вярата в Бог

"Всеки ден един гларус кацаше на перваза на прозореца ми в болничната стая - допълва 75-годишната жена. - Когато оздравях, той изчезна. Може би гларусът послужи като щъркел, така че и бабите могат да оздравяват."

Лоренца се върна тези дни в Кастильоне, Ломбардия, за да прегърне четирите си деца и шестте внучета, като с нетърпение очаква дъщеря й да роди още едно дете.

Безспорно в Италия тези истории дават истинска надежда на фона на ужасяващите смъртни случаи.

Лекарите приканват хората да вярват в доброто и да не спират да се молят на Господ за спасение.

"Най-много те е страх от това, че не знаеш как ще свърши всичко", разказва д-р Анджело Марцано, един от първите италиански лекари, заразили се с коронавирус, но и от тези, които вече са излекувани.

Интересното при него е, че той е извън всички епидемиологични критерии, защото не е имал никакви връзки с Китай, нито пък с италианските общини с огнища на зараза.

"Бях ходил в чужбина, но в Германия и Гърция - обяснява лекарят. - Не е изключено да съм се заразил именно в Германия. Няколко дни след заболяването ми "Луфтханза" ми съобщи чрез мейл, че две редици преди мен в самолета е имало заразен с коронавирус човек."

Неговите първи симптоми били

температура и кашлица,

а критичният момент настъпил на 25 февруари, когато при него било регистрирано свръхпроизвеждане на молекули, причиняващи инфекции, което довело до повишаване на температурата му. Колегите му били категорични, че това е абсолютен феномен, защото подобно нещо се наблюдава между петия и осмия ден от заразяването.

След стабилизирането последвал втори критичен момент на 4 март, когато настъпва белодробна интерстициопатия, въпреки че той самият не изпитвал дихателни проблеми.

Марцано усетил, че му намаляват обонянието и чувството за вкус. Интересното е, че след изписването му този симптом не изчезва.

Докторът се самонаблюдава по време на престоя си в болницата и вижда, че има и обриви по тялото си.

"Целият бях покрит с малки мехури,

които минаха от само себе си след седмица. Това обаче не е нещо обичайно за всички пациенти."

Вероятно обривите се дължат на страничните ефекти от лекарствата, с които е лекуван. Медикаментите, които му давали обикновено се използват за борбата с вируса HIV и маларията.

След като се почувствал добре, отпразнувал сам първия си отрицателен тест, а най-хубавият момент за него бил, когато се прибрал вкъщи при семейството си и си взел душ.