Животът коренно се променя и някои неща излизат през носа, попътно разминавайки се със заразата

Пиене на кафе в службата, дълги обедни почивки с колеги, деца, които не си доспиват, за да ходят на училище, разхождане на кучета със съседа. Всичко това ще изчезне заедно с коронавируса. Но само това да беше. Колко още най-същностни неща за човека днес ще изчезнат и все едно ги е нямало.

Най-сигурно да се случи винаги е най-непредвиденото. Нострадамус и Ванга го доказват - техните пророчества са все със задна дата. Първо стават реалност и чак после се оказват предсказани.

Светската целувка вече е погребана като самоубиец - без опело. След нея край и на ръкостискането! Маса хора у нас не са се ръкували с никого от има-няма месец, за да не пренесат зараза, която всъщност нямат. Това е пътят към отмиране на вредните привички и буржоазните отживелици. А и миенето на ръцете се избавя от Синдрома на лейди Макбет, даже стана социално отговорно. (След като убива крал Дънкън, тя казва, че вече няма измиване за мръсните й ръце. От тоя синдром страдат силно травмирани от някакъв допир невротици, вманиачени постоянно да си мият ръцете.) Ами на това здраве му кажи! Българинът се хигиенизира необратимо. Най после! Току виж замрял повеят на крака, пот и пикня от него.

Довчера никой не можеше да бъде винен, че неволно е заразявал. Вече не е така - сега има санкции, защото има ново усещане, че всички сме в кюпа. Започна нова фаза на пандемията от коранивируса, която променя живота, и то драстично. Кафенетата се изпразват толкова бързо, колкото трамваите и метрото - в тях няма вече дъра-бъра, а само наистина важни срещи. Така е в цяла Европа. Щем, не щем навлизаме в зловещ социален експеримент. Той ще покаже кои всекидневни дейности и привички ще ни липсват и кои изненадващо лесно ще изчезнат.

Вече е доста съмнително, че през май ще има матури. Ами ако след прескачането им веднъж и после пак не последва нищо фатално? Току виж министерството махне от огъня тази тенджера под налягане, в която училището вари децата до пълно невротизиране. Остава само някой да проследи, че процентно нама разлика в приема за университет. Така най-после ще лъсне, че матурата е безсмислена и тя ще отпадне вовеки.

Навлизаме във време, когато разни неминуеми досега неща неминуемо ще се избягват всячески още от утре.

Затова е крайно време да млъкнат онези, които само повтарят, че на китайски думата "криза" означавала и "възможност". Те не виждат ли, че  откъдето идва тази съмнителна мъдрост, оттам вече е дошъл и нейният гробокопач. Задаващите се промени няма да са подвластни на човека и няма да са все за добро.

Последиците от пандемията на коронавируса може да се окажат невиждани, нечувани и немислими например за днешния икономически модел. Ако бъдат пометени 1 милион работни места в България, това ще е най-масовото поражение от вируса. Той ще я е орязал повече дори от Междусъюзническата война. Тази криза няма да свърши като финансовия крах през 2008 г. Тя повече прилича на ядрената война - един глобален взрив, при който всичко се разлита нависоко в атмосферата, но после не всичко пада обратно на земята.

Ето два примера за това от Втората световна война: 1. Преди нея почти няма работещи жени. Но мъжете масово отиват на фронта и няма как - жените ги заместват в учрежденията и във фабриките. И когато войната свършва, те отказват да се върнат в своя възтесен предишен живот на домакини, любящи съпруги и майки. Ето как революцинните идеи на Клара Цеткин и на нейната саката любовница Роза Люксембург са претворени в живота: трудещите се - авангардът на човечеството! - набъбват двойно. Днес цялото човечество, без старците и децата, е набутано в аванагарда си. А и 8 март стана празник на колежката.

2. Заради недостига на храни през войната се въвеждат дажби с купони. Така най-неочаквано цяло поколение деца израства с една и съща диета. После това поколение десетилетия наред, че и в момента се изследва от медиците като гигантска контролна група за един нов човешки феномен - затлъстяването. В наше време прекалено охранените станаха повече от недохранените. Съвсем скоро цялото човечество ще бъде тлъсто,  валчесто и мазно.

Войните ускоряват новите явления, разработките, изобретенията - от антибиотиците до радарите. Те правят и революциите в медицината, които превърнаха в ежедневие днешните чудеса в института "Пирогов". Самият Пирогов се научил да реже в България - в лазаретите на Освободителната война. Станал толкова безпогрешен, че му носели дори мъртви войници, твърдо убедени, че ще ги вдигне. А пък през Първата световна войниците отпускари предизвикват първата в историята венерическа пандемия, най-вече на сифилис. Описанието й от Михаил Булгаков в "Записки на младия лекар" е потресаващо. Така през 1916 г. по света се отварят първите клиники за тези болести.

До 1939 г. единици предвиждат движението за равни права на жените. А и днес повечето прогнози докъде ще стигне то трябва да се сложат в каца с много сол. Сега обаче почти невъзможното става напълно възможно и даже неизбежно.

След краха през 2008 г. счетоводни фирми и правни кантори усетиха рязък спад на клиенти. Те реагираха новаторски и предложиха назначения на 4-дневна работна седмица при по-ниско заплащане. Първо в Ню Йорк и в лондонското Сити, после навсякъде. Така намаленото работно време за пръв път излезе изпод полата на бременността и майчинството. След като кризата отмина, то се превърна в героичен жест на татковците, а сега е на път да стане повсеместна практика.

Повечето работещи все още не желаят и петъците им да са почивни дни, защото не могат да си позволят понижение на дохода. Повечето работодатели пък все още не могат да реорганизират фирмата така, че същите хора да свършват същата работа за 4 вместо за 5 дни. Но и двете сега се случват, и то наведнъж. При вече настъпил катастрофален спад в търсенето на продукцията им все повече фирми се оглеждат за желаещи да работят по 6, даже по 4 часа на ден. Други радикално променят своята дейност, за да се справят с нарастващия брой на болничните заради карантината или заради самата болест. Но резултатът е пак този - по-малко хора вършат същата по обем работа за по-кратко време.

Така става и при Голямата депресия през 30-те години на ХХ век. Тя убива 6-дневната работна седмица. Този коронавирус е на път да убие 5-дневната. Както пеят "Пинк флойд", ще бъде изкъртена още една тухла от Стената. Пък и на кого ли ще му липсва чесането на езика по работните заседания, които изяждат половината от деня и решенията им все са предпоследни?

Сегашният преход от аналогов към цифров свят със сигурност ще се ускори от коронния щам. Понеже няма риск вирусът да се предаде онлайн, общуването по скайпа с възрастни родители, баби и дядовци ще подмени навестяването им, семейните сбирки и юбилеите като онзи в Лом. Парите отмират! От санитарна гледна точка вече е по-добре да се плаща по електронен път, а не да се дават пари на ръка. Така комунизмът, който сам предвижда своята неизбежност, с изчезването на парите най-после ще настъпи, и то в целия свят.

Какво ти, шляенето изчезва! 10-милионният Париж например в момента е като евакуиран град. Празни улици, среднощна тишина, мъртвило. Чат-пат някой делови пешеходец, мотопедист с доставки, боклукчийски камион или празен рейс. Това е. Който се шляе - глоба 135 евро, ако не предяви всекидневно попълвана бланка защо е излязъл от дома си. Така някак естествено се осъществана на практика комунистическият блян за организиране, дисциплиниране и пълно въдворяване на масите. Скитници, бохеми и тунеядци се изкореняват като вредни прослойки.

И политиката се променя. Кой досега си е мислел, че може да се вземат политически, пък и административни решения дистанционно, без кворум и гласуване с вдигната ръка. Събранията отдавна са рутинни мероприятия, народните събрания са внушителни изяви, а Великото народно събрание е висшата форма на живот.  Депутатите у нас отдавна са известни като най-загрижените за собственото си здраве. Съвсем скоро те вече ще гласуват електронно от местата, където се намират, ужким за да бъдели близо до тежненията и болките на хората в избирателния район. Но и за гражданите електронното гласване се оказва без алтернатива, тъй като при епидемии то е най-безопасно от санитарна гледна точка. Веднъж да проработи, няма връщане към изборните бюра, урните и бюлетините. Манипулациите за излъчване на правилния победител ще стават с кликване на мишката. А не както сега - предизборни кампании, обиколки, събрания, милване на деца по главиците, кебапчета, купен вот, компромати и пр. За случаите от типа Костинброд коронавирусът вече зида мавзолей костница. 

Задава се антисептичен живот в самота. Но пък той ще позволи на хората да пресеят от контактите помежду си само тези, които наистина си струват. Децата например все си мечтаеха училището да затвори - грипна ваканция ли ще е, обаждане за бомба ли ще е, само да не учат. Но при въведеното за пръв път заради коронавируса дистанционно обучение те осъзнават, че уроците пак са същите. Липсват им само боричкането и глъчката в междучасията.

След днешната криза хората най-много ще си липсват един на друг. Но ще свикнат. По-нататък полетът на мисълта следва нещо, писано отдавна - фантастичния роман на Клифърд Саймък "Градът". В него всяка област на живота е завладяна от автоматизацията. Роботи правят всичко и хората се отказват един след друг от мисловна дейност. Така те стават безполезни и излишни и градовете им опустяват. Останали са само неколцина мутанти - философи, които живеят като исихасти в пещерите. Асфалтът, сградите обрастват с храсти и дървета, а земята се завладява от цивилизацията на кучетата. Техните приказки, разказвани на кученцата вечер край огъня, са легенди за хора. Но това са митове, в които никой не вярва.