Започва свирепа икономическа рецесия.

Тя ще отвее поредните утопии

Коронавирусът най-сетне вкара света в закъсняла рецесия – затягайте коланите! Тези спадове са нормални за капитализма, те се повтарят на всеки пет до седем години и по принцип няма нищо лошо - така икономиката си изтупва килимите.

Този път обаче бяхме свидетели на цели 11 години неспирен ръст и от поне 2-3 г. световните икономисти губят търпение – айде де, кога ще почне тая криза? Нима живеем в нов капитализъм, който върви само напред и нагоре, и нито крачка назад?

Преди 10 г. знаменитият икономист и публицист Анатоле Калецки нарече този нов етап “Капитализъм 4.0” в едноименната си книга, която стана нещо като катехизис на световния елит. За да е ясно кой говори чрез неговите уста - през 2012 г. Калецки бе назначен за председател на Института за ново икономическо мислене – фондация, основана от Джордж Сорос, Пол Волкър (бивш шеф на Федералния резерв) и други велики финансови акули.

Книгата на

Калецки разби на

пух и прах

десните

икономически

школи –

“австрийците”, чикагските момчета, неолибералите и в частност господстващите у нас опорни точки на Института по пазарна икономика, който развъди поколението либертарианци, което днес дава акъл по телевизиите. “Новият капитализъм” така и не стигна до нас, но той даде тон на световната система, а тя ни завъртя в своята схема.

Като отхвърли тогавашните десни догми, новият капитализъм не стана по-ляв. Тъкмо обратното, той още повече задълбочи социалното неравенство, докара го до нивата преди 1929 г. У нас постигнахме точно същия резултат и дори по-добър с предишния капитализъм, който си е откровено десен. Два противоположни пътя – една последна гара.

Принципно новото в книгата на Калецки бе, че няма нищо лошо в това държавата да печата пари, да трупа дългове и да спасява всички закъсали частни финансови институции. Едва ли друго може да се очаква, когато твой спонсор е финансовият сектор. До този момент господстваше “австрийската” теза, че държавният дълг отнема от бъдещето на поколенията. Калецки каза – няма страшно! Печатайте пари и спасявайте фалиралите финансови спекуланти! Дългът ще отшуми от само себе си!

Вероятно

по-правилното

име за тези идеи

е “хеликоптерен

капитализъм”

по известната алегория на Милтън Фридман. Държавата хвърля пари от хеликоптер, но те попадат само в джобовете на най-богатите. Така че можем да го наречем и “помпен капитализъм”, защото изпомпва парите от джобовете на широките народни маси, за да ги излее в сметките на най-богатите.

И наистина, през 2008 - 2010 г. САЩ потушиха кризата с около 2-3 трилиона долара нов държавен дълг и продължиха да трупат по 1 трилион дълг годишно - нечувани и небивали парични протуберанси. Кой плаща дълга? Данъкоплатецът. Компаниите и милионерите отдавна се научиха да си крият печалбите в офшорки.

Изборите през 2008 г. завариха САЩ с около 7 трилиона държавен дълг, натрупан главно заради войните в Афганистан и Ирак. Днес той е 23,5 трилиона заради войната с кризата. И в двата случая няма победа.

Паникьосан от

удара на

коронавируса,

Тръмп накара

Федералния резерв да свали основната лихва с половин пункт до около 1 процент. Така икономиката трябваше да спре упадъка и да живне. Но резултатът бе точно обратният - борсата се паникьоса и акциите се сгромолясаха рекордно.

До вчера големите играчи приемаха “количественото облекчение” като сигнал да инвестират. Сега обаче това за тях е сигнал, че Белият дом е уплашен. Извод - бързо продавай акциите и превръщай всички авоари в злато. Смелите играчи сега залагат “на късо”, т. е. още повече сриват акциите. Това не го вършат хора, а математически алгоритми, които правят сделки за милионни от секундата.

За който не знае, Федералният резерв не може ей така да каже: “Лихви, долу!” и те веднага да клекнат. Той го постига чрез сложни спекулации с краткосрочни и дългосрочни дългови книжа, които изискват нов държавен дълг. И когато това лекарство спре да действа, какъв е изходът?

Изход няма. На 4 март Тръмп се срещна с шефовете на големите американски авиокомпании и им предложи помощ – почти безлихвени кредити. Те обаче отказаха – пари имаме, нямаме пътници! За какво ни е да трупаме още дълг?

Оказва се, че Капитализъм 4.0 е същата отрова със забавено действие, каквато и “Чикагската школа” преди него. Той също произвежда социално неравенство, а неравенството – криза. От 2009 г. до днес пазарът на акциите на Нюйоркската фондова борса е набъбнал с 351% според индекса “Дау Джоунс”. Но през всичките тези години ръстът на БВП на САЩ е бил под 3 и дори под 2%.

Надува се балон, който
чака някой да каже боц

Противно на указанията на Сорос и Калецки, в Европа бе наложен “остеритет”, т. е. бюджетна строгост и никакво печатане на пари. За да не рухне финансовият сектор, Брюксел принуди държавите да поемат дълговете на закъсалите частни банки. За сметка на кого? На данъкоплатеца, естествено. Така държавите по южната дъга на Европа станаха “прасета”, а неравенството още повече се задълбочи.

С две думи, Капитализъм 4.0 построи комунизъм за елита и феодализъм за народа. Едрият бизнес и най-вече финансовият сектор продължи да играе на рулетка. Само че като печели – печели само той.

А когато губи – губи целият народ.

Но въпреки че малка България си остана в схемите на Капитализъм 3.0, ние сме миниколелце в системата и затова се въртим по-бързо от останалите. След 2008 г. също спазвахме пълен остеритет, а данъците бяха вече плоски и най-ниски в ЕС. И какво постигнахме? Най-дългата депресия и после най-ниския растеж в Източна Европа. В това време обилните световни парични потоци, които търсеха пристанище, изкупиха обществената ни собственост. Затова днес ние сме много по-задлъжнели. Да, Гърция има много по-висок дълг, но Гърция все още има авоари.

И тъй като у нас няма в какво друго да се инвестира, бизнесът напоследък пак пощуря да строи небостъргачи. Помните ли какво стана миналия път? Цените на апартаментите в курортите рухнаха тройно и четворно, а в големите градове – само наполовина. Офис билдингите зейнаха недовършени или празни и така си стояха до 2017 г. В това време инвеститори фалираха, препродаваха на безценица и си скубеха косите.

Сега ще е поне 2 пъти по-зле. Защо? Защото населението намаля с още милион, а сградният фонд се увеличи като за още милион хора.

Кризата е като вируса
Както вирусът удря най-свирепо пенсионерите с отслабнала имунна система, така и кризата ще удари най-безмилостно задлъжнелите. И както държавата обявява карантина и затваря магазини и ресторанти, така е крайно време тя да ограничи строежите.

Хубавият капитализъм, който ни зариби да желаем западна демокрация, бе Капитализъм 2.0 – социалната държава. В онзи капитализъм кризите минаваха леко, като слаб грип. Оттам нататък нещата само се влошават. Затова със свито сърце трябва да очакваме следващите вируси, следващите ваксини и следващия Капитализъм 5.0.