Царят на джебчиите е наричан Кочо Капитанчето

През първите десетилетия на ХХ век в престъпните среди се носи като легенда името на международния крадец и измамник Кочо Дамянов, известен повече като Кочо Капитанчето.

Мистериите около личността му остават неразгадани за полицията у нас и в чужбина, а името му се превръща в нарицателно за изтънчен мошеник. По-късно образът му става основа за филма на Тодор Колев "Опасен чар".

Кочо е роден в Бяла, Варненско, някъде към 1890 г. Той е строен и елегантен, със засукани мустаци и хитри очи, от които нищо не убягва. Владее всички форми на джебчийското изкуство. Кочо разбива напълно представата, че крадците са нискокултурни примитиви или по-скоро е

изключение от правилото.

Измамникът е интелигентен, владее 12 езика, обиколил е много свят.

Много пъти е осъждан и е избягвал от затворите. Първите подвизи на бъдещия джепчийски цар започват през 1908 г. Кочо Капитанчето се сдружава с по-старите престъпници Чекердето и братя Тинко и Колю Ангелови, от които черпи вдъхновение. Четиримата престъпници измамват няколко богати търговци и им задигат хиляди левове. Схемата е проста - двама от бандитите, единият е Кочо, се наемат да работят за набелязаните мишени.

С красивия си външен вид, добри обноски и порядъчно излъчване, бандитът получава службата без проблеми. Веднъж уредили се, мошениците разузнават къде търговците държат парите си и

издават скривалището

на своите другари. Те атакуват магазините и канторите през нощта и отмъкват плячката. Започват разгулен живот, който веднага впечатлява полицията. Но престъпленията са извършени така, че не оставят никакви следи. Кочо прекарва известно време с бандата, колкото да усвои занаята.

Междувременно открива и дарбата си на джебчия и артист, който може да свали перлена огърлица от нечий врат, без да го усетят. След като решава, че е натрупал достатъчно опит, Кочо започва да действа самосиндикално. Първоначално вършее по пазари и гари, след което се заема с по-сериозни удари. Основната му схема е проста и безотказна: сдушава се с някой богат човек, след което го ограбва, като често за по-сигурно го упоява предварително.

След един подобен случай мошеникът все пак е заловен, осъден и пратен да лежи в Черната джамия в София. Как престъпникът избягва от това свръхохранявано място, не е ясно и до днес. Все пак притеснен, Кочо решава за по-сигурно да напусне България. През месец август 1909 г. Кочо вършее из съседна Румъния. Там ограбва български

търговец,

след като преди това се сближава с него. Нещастникът спестява с много труд 1000 лева и отваря собствена кръчма в Търново. За да има заведението по-голям успех, търговецът отива в Букурещ да търси вариететни артисти. На един голям площад се запознава с Кочо. Търговецът споделя целта на пътуването си и нашият човек си предлага услугите да му помогне.

В Букурещ двамата се установяват в хотел "Габровени" в стая за двама. Първата вечер хапват в ресторант, след това към 10,30 часа вечерта се прибират в хотела. Уморен от пътуването, търговецът скоро заспива. Кочо се преструва на заспал, но просто хитрува и чака спътникът му да заспи. След това поднася към носа на заспалия

шишенце с упояваща течност.

След като смръква от нея, нещастният търговец изпада в непробуден сън. Докато жертвата му хърка, ловкият Кочо си съблича дрехите, облича тези на търговеца, взема парите, задига и куфара му и, незабелязан от никого, излиза от хотела.

Алчният крадец се връща, за да вземе пардесюто на търговеца, което в бързината е забравил да отмъкне. На излизане портиерката забелязва Кочо и го пита къде отива. Напълно хладнокръвен, крадецът обявява, че получил спешна покана от София да се яви на телефона в 1 часа след полунощ. Поръчва на жената да не се дига шум, защото приятелят му бил уморен и заспал дълбоко. След това Кочо спокойно си излиза от хотела, а повярвалата му портиерка кротко ляга да спи.

На сутринта жената няколко пъти чука на вратата на стаята, където би трябвало да са двамата наематели, за да влезе да почисти, но отвътре никой не отговарял. Едва към 4 часа следобед портиерката решава да влезе в стаята и като вижда, че упоеният търговецът още не става, започва да го дърпа, уплашена да не е умрял. Ограбеният, макар и трудно, се събужда. Главата му е замаяна. След като се свестява, търговецът пита портиерката къде е другарят му. Тя му разправя как той излязъл от хотела и какво че му липсват парите

часовникът, дрехите и куфарът и разбира какво е станало. Съобщават веднага на полицията, но тя е безсилна пред таланта на Кочо.

В края на 1909 г. Кочо все още е в Румъния, този път в Браила. Там министерството на търговията и земеделието командирова двама чиновници. Те се установяват в един хотел в центъра на града. Един ден при тях се явява Кочо и ги моли да го препоръчат на съдържателя на хотела за келнер. Те се съгласяват и същия ден чорбаджията го назначава.

Мошеникът започва работа веднага. Няколко минути са му необходими да се ориентира в обстановката, след което прибира всичко по-ценно, което му попада. На излизане претършува и куфара на своите благодетели. Оттам задига 505 лева и изчезва. Потърпевшите научават, че ограбеният се казва Александър Бонело, роден в Малта, дошъл преди няколко дни от Цариград след дълго скитничество и мошеничество. Румънската полиция отново е безсилна пред изкусния мошеник.

През ноември 1910 г. Кочо пристига с параход във Варна. Установява се в хотел "Орел" заедно със "съпругата си" рускинята Мария Сергеевна. Там тарикатът се представя за английски търговец, но веднага се отдава на занаята си - джебчийството. На 30 ноември Кочо се разхожда по булеварда, когато е забелязан от случаен минувач. Този минувач не е кой да е, а един от измамените чиновници в Браила - Сава Станчев. Последният зяпа няколко секунди, мъчейки се да си спомни откъде познава това лице. В един миг паметта го озарява.

Станчев тръгва след стария си познат. Помолва първия срещнат стражар да го задържи, като му описал с две думи случая. В този момент мошеникът се обръща, дочува разговора и внезапно побягва. Стражарят хуква след него. Зрелищната гонитба впечатлява минувачите, някои от които се притичват на помощ. С триста зора "английският търговец" е заловен.

Откарват го в участъка. После обискират хотелската му стая и намират множество ценни предмети и инструменти от арсенала на професионалните апаши. Жена му също е доста съмнителна. Снимката в паспорта не отговаря на лицето

английския консул

във Варна, който още същия ден настоява пред властите да освободят поданика на Обединеното кралство. От полицията категорично отказват с аргумента, че задържаният се е представял под различни имена и народности. Скоро полицаите откриват, че Александър Бонело всъщност е старият им познат Кочо Дамянов. Установяват, че същият преди години лежи в Черната джамия в столицата, откъдето избягва. В делото му фигурира и обирът на българския търговец в Букурещ. След като номерът с английския консул не минава, на 27 декември Кочо избягва от затвора при неизяснени обстоятелства и пристига в София. Още на следващата вечер той се разхожда на перона на Централна гара елегантно облечен, оглеждайки пристигащите и заминаващите влакове. На прозореца на първокласно купе се показва красива чужденка със скъпо колие на врата. Тя подава глава навън да се полюбува на Кочо, който отправя страстни погледи

След няколко изящни фрази, произнесени от мошеника на перфектен френски, дамата се навежда още повече, за да получи страстна целувка. В този момент влакът изсвирва. Кочо целува жената, като същевременно с добре отработено движение хваща колието, дръпва го и го прибира в джоба си. Отчаяният вик на дамата се смесва с грохота на тежките вагони. Влакът се отдалечава, а Кочо потъва в навалицата. След година е арестуван в София, но на 21 февруари 1912 г. избягва от влака София - Варна между гарите Плевен и Пордим, като упоява охраната и скача в движение.

Във вихъра на войните името на мошеника отново се губи за дълго време. Повече от десетилетие никой не знае нищо за него. Едва през 1929 г. опитният полицай Старото залавя крадеца в бозаджийница "Радомир" и го закарва в полицията. Кочо вдига скандал. Представя се за председател на гръцко-българската комисия и за гръцки поданик. Екстрадират го от България. Ползвайки фалшивия си паспорт, Кочо участва в изборите за селски кмет в Солунско и ги печели благодарение на изискания си чар и добри обноски. Които не му пречат само седмица по-късно да

отмъкне общинския бюджет

от 400 000 драхми и да забегне в Цариград. След известно време Кочо се завръща в България с годеницата си - англичанка. Запознава се с нея на парахода. Сгодяват се на палубата. Кочо й подарява скъпоценен годежен пръстен, краден.

Радостта на годеницата е кратка. Щом влюбените слизат на Варненското пристанище, Кочо е закопчан от ченгетата и тикнат в пандиза. Лежи известно време, но излиза на свобода. От този момент за него се носят само легенди.