Няколко примера за актуални страхове и възмущения

Както е добре известно, отговорът на големия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало е 42. Дъглас Адамс, авторът на “Пътеводител на галактическия стопаджия”, така и не разкрива до края на живота си как е стигнал до това число, но най-невероятното и необяснимо в цялата работа е, че макар и никой нищо да не знае със сигурност, всички усещат мощната гениалност на този наглед случайно измислен отговор.

“Пътеводителят” е писан през 70-те години на миналия век, когато интелектуалният свят е отдаден на духовното начало, чете и търси отговори на екзистенциалните въпроси за смисъла на живота и съществуването. Близо половин век по-късно днешните елити са свели търсенията си до един-единствен, потискащ със своята прозаичност въпрос: Как е възможно хората да са толкова тъпи?

Битуват различни версии, някои смятат, че

масовото

изтъпяване

се дължи на слабото образование и загърбването на християнските и моралните ценности или на липсата на елементарно домашно възпитание, или обвиняват напредването на технологиите, които отучиха човечеството да чете и да се усъвършенства.

Търсенето на отговора на големия въпрос на новото хилядолетие, разбира се, не е самоцелна елитарна приумица, провокирано е от стъписващата инертност, в която живеят обществата, и все по-лесното им управление чрез манипулативни кампании. Най-често повтаряната дума тези дни у нас е “коронавирус”, като в повечето коментари и анализи тя неминуемо е съчетана с думата “тъпотия”. Колкото и да се опитват, експерти, журналисти и всякакви авторитети не откриват друго обяснение за

изчерпването на

медицинските

маски

за еднократна употреба и презапасяването със стоки от първа необходимост в страна, която слава богу, засега остава встрани от агресивно предричаната пандемия. Пак ширещата се тъпотия, а не 42 се прие за логично обяснение, когато потребителите на Националната лотария продължаваха да купуват и търкат талончета, след като официално бе обявено, че печалби повече няма да се изплащат.

Чувството за неудовлетворение и ескалиращо недоволство съпътстваше и още една новина в последните дни – регистрацията на колите с газови уредби. Станахме свидетели на крайно изнервени и приповдигнати репортажи от виещи се опашки пред звената на Пътна полиция. Ако се гледат без звук, зрителят може да реши, че е започнала нова масова национализация на недвижима собственост или, че се провежда принудителна евакуация.

Със същата емоция, с която Десислава Иванчева обвиняваше държавата за унизително показния си арест, собственици на газови уредби негодуваха, че са обект на проверка и глоби.

Една прогресивна

част от медиите

активно допринесе

за негативните им настроения, представяйки МВР като институция, която тормози и подлудява гражданите. А очевидният факт, че газифицираните шофьори са имали три години гратисен период да подменят документите на колите си, се омаловажава с безумния довод, че хората не знаели за съществуването на такова изискване. В същото време, ако бяха попитали опашките слаба или силна държава предпочитат, “сите патреот” щеше да се обяви за безпрекословно прилагане на закона. Само че върху някой друг.

И на всичкото отгоре, заяви един от потърпевшите- ни скупчиха всички, а нас ни е страх от коронавируса. Аз чакам вече втори ден тука.

Защо втори ден, попита репортерът, съзнателно игнорирайки страховете от заразата, тъй като проблемът с подмяната на документите е по-належащ в момента.

Защото, отговори с досада, погнуса и отвращение гражданинът, вчера си бях забравил големия талон.

Преди десетина години по подобен начин и творческата общественост пострада от незнанието, че съществува законова поправка, която задължава всички, натрупали над 50 хиляди лева приходи от хонорари, да се регистрират по ДДС. Под гнета на данъчните изпаднаха някои от най-обичаните български звезди, начело с Васил Найденов и Азис, но Големият брат не се смили и не прие непознаването на законите като оправдание.

От друга страна, преди десетина дни съдът оправда Огнян Донев за над 60 милиона лева укрити данъци с аргумента, че няма счетоводни умения и не може да изчисли на колко възлизат задълженията му към хазната.

Преди две години същият човек заедно с другия голям данъчен длъжник Иво Прокопиев представиха “Бяла книга за свободата на медиите в България” и

споделиха своята

огромна тревога

от политическата

цензура

и фалшивите новини. Подобни ярки контрасти обаче никога не успяват да разтревожат възмутените опашки, концентрирани единствено над угрозата да бъдат глобени със 150 лева заради нерегистрирана газова уредба.

Не е ли по-уместно, питат анализаторите, да се протестира срещу държавните чадъри над определени бизнесмени, отколкото срещу държавата, когато си върши работата. Защо например обществото е склонно да съчувства на превозвачите, че ще плащат високи тол такси? Колко, според тяхната будна съвест дължат тировете за съсипването на шосетата в България?

И все пак, най-мъдрото решение е да се доверим на изчисленията на Дъглас Адамс – отговорът на големия въпрос за тъпотията, обзела новото хилядолетие би трябвало да е същият, като този на големия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало – 42. Друго няма.