Какви са интересите на играчите зад кулисите и защо мигрантският поток ни отминава

Колко ще продължи напрежението, свързано с решението на Турция да пусне бежанците? Нека видим контекста на това решение.

Ключът е в продължаващата гражданска война в Сирия, плацдармът на която сега е провинция Идлиб. Много интереси и играчи се сблъскват там.

Турската операция “Пролетен щит” в Идлиб се различава коренно от досегашните военни операции. Защото Идлиб е много особено място. Там има противопоставяне на двете държавности - турската и сирийската.

Тази провинция

е най-гъсто-

населената

територия

в Арабския свят след Ивицата Газа. Освен това е най-бунтовническата, защото всички, които не искаха да приемат властта на Башар Асад, отидоха там. Съответно настъплението на сирийската армия в Идлиб е трудно.

Идлиб, от друга страна, е свързан с националната сигурност на Турция, защото граничи с турската провинция Хатай. Анкара се опасява, че ако сирийската армия стигне границата, не се знае докъде може да иска да продължи.

Най-големият контролно-пропускателен пункт, най-голямата врата между Турция и Сирия е на територията на Идлиб. Той е от изключително значение за турската икономика и сигурност, а на този пункт впрочем

за пръв път се

развя черното

знаме на

халифата

от сирийски джихадисти - през 2013 г.

В Сочи през 2018 г. Русия и Турция договориха, че Идлиб ще бъде разделен 40:60 в полза на бунтовниците с уговорката, че фронтът “Ал Нусра” ще бъде лишен от сила. Руснаците обаче твърдят, че от 2018 г. досега е имало над 1000 провокации - стрелба срещу позиции на сирийската армия. В един момент сирийците и руснаците решиха, че Турция не спазва това споразумение. Така преди два месеца започна настъплението на Сирия на север.

Защо сега? Става дума за сблъсък между много играчи в региона. Едни са на предна линия, други стоят зад тях.

В Персийския залив има страни и фактори, които са силни антагонисти на Турция, а от друга страна, може да участват във възстановяването на сирийската икономика. Египет винаги е имал топли връзки с Асад. Дори се заговори, че Саудитска Арабия ще си върне посолството в Дамаск, което не се случи, защото американците оказаха натиск. Тук се сещаме за посещението на шефа на руското разузнаване

Сергей Наришкин

в Абу Даби преди

двайсетина дни

Стигна се до противопоставяне между Турция и Русия, като всяка от двете страни казва: Ние нямаме такова желание, за да оставят отворени каналите за дипломацията и политиката.

Турският президент Реджеп Ердоган се готви за среща с руския си колега Владимир Путин на 5 март в Кремъл. Това ще е ключово важна среща. Нещата отиват към предоговаряне на демаркационната линия между бунтовниците и режима на Асад така, че две важни за икономическата инфраструктура магистрали да са в ръцете на сирийското правителство.

В този контекст дойде решението на Ердоган да отвори границата за бежанците. Тук имаме другото противопоставяне: Турция - Гърция. Напрежението, свързано с експлоатацията на газовите находища около Кипър, се трупа от години. Това е единият пласт. Но

Ердоган

всъщност откри

допълнителен

фронт

Ходовете му вероятно целят всички да разберат какво прави той. Това е инструментариум в битката, в който централният залог е битката в Идлиб.

България е периферна спрямо противопоставянето Турция - Гърция. Бежанският поток от Турция, за щастие, ни подминава. От една страна, защото има лични отношения между Бойко Борисов и Ердоган, изградени в течение на дълги години.

От друга страна, факт е, че

Капитан Андреево -

Къпъкуле е вторият

по натовареност

сухоземен граничен

пункт в света
Целият близкоизточен транспортен сектор минава оттам, милионите гастарбайтери също и т.н. Турция няма полза да пусне бежанците оттам, защото щетите за самата нея ще са сериозни.

А бежанците могат да бъдат сериозен политически фактор. Чрез тях могат да се управляват настроенията на хората. Да си спомним бежанския поток от 2015-2016 г. и как унгарският премиер Виктор Орбан например беше един преди 2015 г. и коренно различен след това. Дотогава беше антикомунист, сега е националист.

След бежанския поток дойде възходът на десните в Австрия, появи се Алтернатива за Германия и т.н.
Анкара обаче вероятно си дава сметка за добрите отношения, които София поддържа с нея, и едва ли би искала да ги увреди.

Да си спомним 

срещата във Варна

през 2018 г., която Борисов организира между турския президент и тогавашните шефове на Европейския съюз.
Така че бъдещите сценарии зависят в голяма степен от това как Путин и Ердоган ще договорят демаркационната линия в Сирия и дали тя ще удовлетворява и двете страни. Ако се постигне успокояване на ситуацията около Идлиб, най-вероятно ще утихнат и напреженията по турско-гръцката граница.