Престолонаследникът на Абу Даби обича

да изненадва, кара сам бялата си джипка,

мрази ислямистите и бюрокрацията

Той е рядка и особена птица. Проницателен визионер, светски ориентиран либерален автократ, който контролира богатство от повече от 1,3 трилиона долара в суверенни фондове и командва най-тренираната и добре въоръжена армия в Арабския свят. Шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян, престолонаследник на Абу Даби и най-влиятелната политическа фигура в Обединените арабски емирства (ОАЕ), е познат в чужбина просто с инициалите на името си - МБЗ.

Очаква се шейхът да пристигне у нас в сряда, след като на два пъти вече отлага посещението си в края на миналата година заради извънредни обстоятелства в региона на Близкия изток. Двамата с Борисов поддържат интензивен контакт и за последната година и половина са се виждали вече три пъти - последно в Египет и два пъти преди това в Абу Даби.

Кой е новият приятел на Борисов?

58-годишен, той обича да управлява сам бялата си джипка “Нисан Патрол” по улиците на Абу Даби. Не вози охранители със себе си, но за всеки случай държи един автомат под седалката до шофьорското място. Често пъти излиза от предварителните сценарии. Той е неконвенционален типаж и неведнъж се е случвало да изненадва всички. Дори и тези, които смятат, че добре го познават. Харесва му да се появява неочаквано. От време на време като че ли се забавлява да шокира някой западен дипломат. Било с нищо непредизвикан изблик на фамилиарност или пък като го качи на хеликоптер, който сам управлява.

МБЗ не обича светлината на прожекторите, нито публичните речи. Никога не е говорил от трибуната на ООН, не е ходил в Давос. Срещите му с журналисти са изключително редки. Винаги когато това е възможно, предпочита да е извън кадър. В прекия и в преносния смисъл. Той изглежда недостъпен, но в същото време всеки негов поданик може да се запише за посещение в седмичния му меджлис - събиране в двореца, където хората дискутират проблемите си, оплакват се или търсят помощ от управника. Типичното за заливните монархии разбиране за това как трябва да функционира пряката демокрация.

МБЗ има специално отношение към спорта. Въвел е жиу-жицуто като задължителна дисциплина в училищата. Казват, че е фитнес ентусиаст и понякога дори прави срещите си по време на дълги разходки.

Говори с тих глас и човек трябва да се напряга да го слуша, а гримасите му понякога създават измамното впечатление за срамежливост. Той си служи с превъзходен английски с едва доловим британски акцент, макар много от идиомите, които използва, да са американски. Тези, които се готвят за среща с него, винаги внимават, защото той обикновено е много добре информиран и веднага разбира, ако събеседникът му не е достатъчно подготвен по темата. В случай че нещо го заинтригува, си води бележки на ръка. Казват, че е изключително пунктуален.

Обича да говори с притчи, вероятно го е научил от баща си, защото и някои от другите му братя си служат с този похват. Историите, които МБЗ разказва, са така преценени, че да имат смисъл за разговора и да водят към важен и категоричен извод. Точно така едно време е правел и баща му шейх Зайед бин Султан ал Нахаян, който създава ОАЕ преди 49 г.

МБЗ се ражда в една прашна и бедна страна, където дори богатите фамилии живеят в кирпичени къщи. Той проплаква в ръцете на американска акушерка в болница в Ал Айн, построена от семейство мисионери от САЩ в края на 50-те години. Мохамед е третият поред син на шейх Зайед, но първият от любимата му съпруга Фатима. Решителна и отдадена жена, която успява да издигне шестимата си сина над останалите мъжки рожби на шейх Зайед. Майката изиграва изключително важна роля в живота на МБЗ и останалите му братя, защото ги възпитава да са лоялни един към друг. Фатима разказва на синовете си кървавата история на клана Нахаян, която е изпъстрена с междубратови убийства, и ги заклева никога да не посягат един на друг. Казват, че МБЗ и до днес често говори за нея.

Докато младият принц расте, страната се променя с космическа скорост заради петрола. Когато е на 14 г., баща му го изпраща да учи в Мароко, но с паспорт под друго име. МБЗ трябва да живее скромно, работейки няколко месеца като сервитьор в ресторант. Сам си готви, чисти и пере. Разказва, че веднъж в хладилника му имало само една купа с табуле, от която ял три-четири дни, докато не хванала плесен. По-късно заминава за шотландския пансион “Гордънстоун”, където британската аристокрация праща синовете си като казарма. За принц Чарлз това е най-омразното място на света, но на МБЗ след Мароко му се струва като петзвезден хотел. После изкарва и една година в британската военна академия “Сандхърст”.

Американците забелязват МБЗ още като млад и амбициозен офицер. През 1995 г. държавният секретар по отбраната на САЩ Уилям Пери го кани в Пентагона. И за да направи пътуването му незабравимо, му организира специални учения и симулации на морската пехота в Северна Каролина с цялата налична бойна техника. Идеята е младият шейх да се впечатли от американската бойна мощ и техника и когато му дойде времето, да почне да купува всичко, което американците продават. Този план проработва. МБЗ казва, че иска да купи изтребители F-16 заедно с най-новата бойна и радарна система, за която е прочел в списание “Авиейшън уик”. Американците отговарят, че тази система още не е произведена, а и има да се правят много проучвания по нея. Той им казва, че ще плати за проучванията, но иска да я има на всяка цена. Така след 4 години ОАЕ се сдобиват с по-добри самолети, отколкото самите американски ВВС разполагат към този момент. И така американците бързо разбират, че ако не му дадат каквото поиска, той е готов да си пазарува отвсякъде - без значение дали от руснаците, или китайците. Важното е да е най-доброто! Затова САЩ го смятат за най-лоялния си съюзник в региона и гледат да не го разочароват. Но това все пак се случва по времето на Барак Обама, когато МБЗ разбира, че САЩ преговарят с иранците в съседен Оман, без да са му казали нищо.

Когато МБЗ не харесва някого, това винаги си проличава, но понякога ударът не идва веднага, а с драматично закъснение. Така Обама в последните си дни като президент разбира, че престолонаследникът на Абу Даби е отменил обяда си с него, защото смята да се види с екипа на Тръмп.

Емирът на Катар също го разбра със закъснение, когато държавата му осъмна с ембарго, наложено от съседните персийски монархии - план, замислен и осъществен от МБЗ.

Свалянето на египетския президент Мохамед Морси и възходът на ген. Абделфатах Сиси в Египет се смятат за най-големия успех на МБЗ в амбициозния му мегаплан за премодулирането на Близкия изток. Което му вдъхва увереност за Либия, Йемен, Судан и страните от Африканския рог, където МБЗ се опитва да играе, макар и зад кулисите, главната роля. Когато изгуби търпение, че нещата ще се случат според плановете му, той просто се оттегля. Както направи с Йемен, изоставяйки саудитците в продължаващата вече пет години война с хутите. В Либия, както личи, МБЗ също е заложил на погрешния кон, въоръжавайки Хафтар, който се оказва неспособен да се справи с вземането на властта твърде дълго време.

МБЗ не харесва иранците, но това не му попречи да изгради здрав конфиденциален дипломатически канал с Техеран. Той няма нищо против мерките на Тръмп за отслабване на Иран, но по никакъв начин не желае това да прерасне в директна война, защото знае, че стъкленият дом, в който живее, ще пострада първи в стихията на нов голям сблъсък в Залива.

Ако ненавижда някого откровено, това са ислямистите. Затова обяснява всичките си действия в чужбина с контрадействия срещу тях. Но преди това той предприе драконовски мерки срещу тях и в собствената си страна. “Мюсюлмански братя” и всичките им проявления бяха тотално изтрити от територията на ОАЕ. МБЗ въведе хипермодерна система за мониторинг, в която всеки е наблюдаван, а най-малкото съмнение за връзки с ислямистки групи или влияния бързо се парира.

Цялата система за сигурност в емирствата е подчинена на тази негова обсесия. Всичко - от образованието до финансите в страната, е премоделирано така, че да елиминира и най-малката възможност ислямистите да се възползват. Всички места за хауала трансфери в ОАЕ са регистрирани, финансовите и търговските мрежи са под строго наблюдение и дори на всяка дървена рибарска лодка, която кръстосва из Залива, е монтиран транспондер. Старите учебниците са пренаписани, а египетските учители, сред които много скрити симпатизанти на “Мюсюлмански братя”, са уволнени и репатрирани. ОАЕ дори почва да изнася свой бранд ислям чрез учебни програми за имами, които включват хиляди афгански младежи.

Когато разбира, че един от синовете му се е поддал на ислямистки влияния, той веднага взема мерки и го изпраща на мисия с Червения кръст в Етиопия, за да разбере младежът, че и немюсюлманите следват същия морален кодекс. Това е урокът, който самият той е получил на младини от баща си.

След ислямистите МБЗ подхваща битка и с бюрократите. Назначава хиляди млади и талантливи хора, уволнявайки десетократно повече. Между 2005 и 2008 г. правителствените служби в Абу Даби са намалени от 64 хил. души на само 7 хиляди.

Това е част от неговите усилия да промени собствения си народ, да го преобразова, превъзпита, да го направи по-дисциплиниран, рационален и самоуверен. Затова милиарди долари от суверенния фонд на Абу Даби, наречен “Мубадала”, са вложени в нови индустрии и възможности за работа и преквалификация на местното население. МБЗ създава авиокосмически хъб в родното си място Ал Айн, където по-голямата част от наетите на работа са жени. Назначава жени и в правителството, и в цялата държавна администрация. Създава специално министерство на толерантността и кани папата в Абу Даби, което е първата подобна визита на ислямския Арабски полуостров.

Затова, когато описват МБЗ, мнозина го наричат просветен, либерален автократ. Мечтаещ самодържец, който иска да изтръгне бедуинското от собствените си поданици и да ги направи граждани на света. Странна и рядка птица наистина.