И кои партии ще бъдат наритани още поне 20 години

В България започва нов исторически етап – преразглеждането на приватизацията. В политиката това е все едно да откриеш мощни залежи на злато или нефт. Това е така, защото ако нещо може да закара народа до урните, то е борбата с извършената несправедливост. Това е мощен инструмент и той ще бъде използван до дупка.

Интересното е защо политиците откриха несправедливата приватизация чак сега, а не тогава, когато тя се случваше. Не знам дали си спомняте, но по времето на Костов на главния прокурор Татарчев бе забранено със специален закон да се меси в приватизационните сделки. Днес виждаме обратното - Гешев е помолен от правителството да преразгледа онези сделки, които бяха забранени за Татарчев. Завой на 180 градуса? В друга ли епоха живеем?

Колко жалко, че Татарчев не е сред нас, за да се изкаже по темата. Затова пък Никола Филчев даде интервю, за да обясни как разбойническата приватизация е съсипала държавата. От друга страна, и Татарчев, и Филчев бяха назначени от една политическа сила – СДС. При Филчев се случиха сделките за БГА "Балкан", Кремиковци, Нефтохима и други знакови постижения на прехода, но той не можеше да реагира.

Тогава това бяха успехи, тъй като

самите политици бяха големи ентусиасти на приватизацията.

Те вярваха, че тя е висша историческа справедливост. Ресурсът за големите приватизационни сделки се изчерпа някъде по времето на НДСВ, след което ентусиазмът на политиците поспадна, но се крепеше от по-дребни придобивки - я някакви остатъчни дялове, я оцелял терен или сграда. Или да речем печатницата за пари на БНБ, тук-там някое летище или гара.

Като се замислим – то и сградите на Президентството и Министерският съвет са ценни имоти, които явно не се управляват ефективно, защото държавата е лош стопанин. Има и досега вкопчени в комунизма държавни музеи, стадиони, паркове, електроцентрали, газопроводи, електропроводи. Има още лакоми късчета, но времето на приватизационния ентусиазъм приключи, а заедно с него и усещането за справедливост смени посоката си на 180 градуса.

Може да се каже, че

докато желаещите да приватизират растяха в геометрична прогресия,

обществената собственост намаляваше в аритметична регресия. Ако например през 1990 г. приватизаторите спрямо собствеността бяха 1:10, то през 2010 г. станаха 100:1. И съвсем естествено започна вторачване в това, което вече е било приватизирано в миналото и сега лежи зле закрепено, готово за вторично приватизиране. В този момент възникна и обществената потребност ранната приватизация да бъде обявена за несправедлива.

Да не забравяме, че самата приватизация започна като борба за справедливост – реституират се несправедливо отнетите след 1944 г. имоти на хората. Тогава злодеят бе самата държава и трябваше да й се отнеме отнетото. В резултат от това светло дело предприятията щяха да заработят 10 пъти по-ефективно и да настъпи всеобщо щастие и благоденствие. В различни варианти това се проповядваше и от БСП, и от СДС, и от ДПС. Накрая дойде НДСВ, което обедини различията и заличи идейните противоречия в името на общото приватизаторско дело.

И тогава усещането за справедливост започна да обръща посоката си. Едни взеха да се възмущават от заменките, други от опитите да се разграбят магистралите и така нататък. Новият дискурс за справедливостта навлезе в естетиката на новите патриотични партии, после в по-големите, докато днес, както виждаме, тя обхвана самия връх на държавата и нейната прокуратура.

Има и много конкретни жертви на новата справедливост. Виждаме например проблемите на кръга "Капитал", неприятностите на семействата Банeви, Арабаджиеви, а сега и на Васил Божков. Преди това бяха застреляни Илия Павлов, Емил Кюлев, шефовете на ВИС-2 и кажи-речи половината шефове на СИК. Може да се каже, че една сериозна част от героите на ранните приватизации вече са заменени от своите вдовици.

Но нека не се вглеждаме в конкретните хора, а в приключенията на самата справедливост като политически инструмент. Оказа се, че

тя сменя своите носители, както Софи Маринова сменя мъжете си

Те са като трамваи, на които тя (справедливостта) се качва, слиза и взема другия трамвай в обратната посока!

Това е изключително важно, защото която партия иска да оцелее и да победи, трябва да си наплюнчи пръста и да види накъде духа вятърът на справедливостта.

Например като се вгледаме в БСП, какво виждаме? Приватизатор до приватизатор от първата вълна. Едни са приватизирали банки, други панаири, трети – вецове, държавни сгради и площади. Самата лидерка на партията е участничка в приватизирането на "Техноимпекс" и това постоянно се раздува от близките до ГЕРБ сайтове. Сега, когато ранната приватизация вече е официално обявена за разбойническа,

проблемите на

БСП тепърва ще

се задълбочават.

Същото важи и за малките "десни" партийки, които постоянно се реорганизират под крилото на кръга "Капитал". Като слагам десни в кавички, то е защото те се самозаблуждават. Както знаем, лявата политика е тази, която налага повече равенство, а дясната – тази, която води до неравенство. Най-големият скок на неравенството в ПР* България бе отчетено от Евростат при управлението на Станишев, а при ГЕРБ то бе изведено до най-високото място в Европа, златен медал. От там нататък по-десни партии просто не могат да съществуват.

Те впрочем затова и не съществуват, а се раждат и умират като плодови мушици. Просто за тях няма никаква територия, те са избутани отвъд ръба на политическото плато. Дребните каузи, с които се захващат, не са достатъчни, за да ги закрепят. И това ще е така, докато възпяват приватизацията.

Силата на ГЕРБ е в това, че като партия няма заслуги за ранните приватизации

А и на върха й не се забелязват изявени приватизатори.

Очевидно Борисов не е беден, но какво точно е приватизирал?

Не се знае, не е публично известно. Известно е само, че веднага прочиства тези, които станат известни.

Ако у нас имаше мажоритарна избирателна система, то партиите щяха да се изчистят от своите знакови приватизатори по естествен път, един по един. При днешната система това не е възможно, защото приватизаторите ръководят партиите, тъй като имат най-много пари. Партиите ще потънат, но техните приватизатори ще оцелеят последни.

Трябва да e ясно, че новата справедливост не е от днес за утре. Тя е мощна, всепроникваща и дълготрайна. Тя ще определя политическия живот у нас поне още 20-30 години, а може би и до края на века. И която партия не се преориентира, ще отпадне от играта.

Историята показва, че споменът за несправедливостта никога не си отива. През 90-те години движещата сила на политиката бе една несправедливост, извършена преди половин век. Турците си поискаха вакъфските имоти повече от век след отнемането им. Но и това не е нищо. Сега в САЩ демократите обещават репарации за наследниците на бившите роби и индианците. Във Франция пък в някои селища нарочно свирят "Марсилезата" два пъти по-бавно, за да покажат, че не са съгласни с Френската революция.

Много ясно, че там, където се води битка за отстраняване на несправедливостта, прокуратурата е господар. Затова може да се каже, че от парламентарна република България вече е прокурорска република*.