- Малка част от предметите в нея са тракийско изкуство, повечето са гръцки, римски и етруски

- И той, и световните музеи са набавяли антиките си по един и същи начин - от аукциони и иманяри

Доц. д-р Костадин Кисьов е изтъкнат археолог с десетки проучени могили и открития. Работил е в НИМ, а понастоящем е директор на Археологическия музей в Пловдив.
Автор е на 5 монографии и над 100 научни публикации.
Проучвател и откривател е на най-стария селищен тракийски център от VІ – V в.пр.Хр. на площ от 30 декара до с. Васил Левски, община Карлово.
От 2003 до днес проучва  най-голямата антична могила на Балканите -„Малтепе“ край с. Маноле.
Доцент и доктор е по тракийска археология с научна хабилитация "Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на Стряма през І хил.пр.Хр.

- Г-н Кисьов, като дългогодишен археолог и специалист, работил в НИМ, виждали ли сте цялата колекция на Васил Божков?

- В Националния исторически музей бяха изложени колекциите както на фондация "Тракия" на г-н Божков, така и тези на Боян Радев и на Димитър Иванов. Да, виждал съм ги. Друга голяма колекция е на братя Бобокови от Русе.

- Конкретно на Божков колко наброяват предметите му?

- Зная само това, което беше изложено в НИМ и публикувано в каталозите във връзка с изложбите в Брюксел и Москва. Впечатли ме, че е събирал образци на елинското изкуство от класическия период и от римската епоха. Повечето от предметите му са изящна изработка на атическите ателиета и на елинските майстори-ювелири. Сами по себе си те представляват произведения в ограничено количество и са свързани с конкретни поводи.

- Въпросът е как се придобивани. Казват, че част от тях ги е купувал от аукциони. Но повечето не са ли намерени в българските земи?

- Много малка част от неговите находки са произведения на тракийското изкуство и се предполага, че са от нашите земи. Всичко друго е гръцко, римско, етруско. Има също и персийски съдове - така известната овнешка глава. Най-вероятно са купени от аукциони. Придобил ги е по същия начин, по който Метрополитън,  Бритиш музеум, Лувъра и други световни музеи са набавили своите предмети. Те и досега се снабдяват антики от  древногръцката и римската култура. Това става от аукциони или от дилъри. Колекцията на Божков и тези на световните музеи са в резултат на иманярски разрушения.

- Така нареченият елгински мрамор - фризовете от Партенона в Атина, изложени в Бритиш музеум, как са набавени?

- То е ясно как. Лорд Елгин ги е свалил от Акропола. Виждате как самите фризове са къртени жестоко. Розетският камък и находките от Партенона - това са изнесени богатства още по време на войните. Чуждите мисии в България главно френски са вземали от нас антики за Лувъра. Не говорим за тях, а за по-късно време, когато се развива иманярството, а

търговията с древни предмети

става световна практика

 Всичко, каквото виждаме в частните колекции у нас и в световните музеи, е придобито от разбити гробници, които иманярите са продали на дилъри, а те - на аукционите. Това не са масови съдове за всекидневна употреба. Те са били притежание на царската аристокрация. Атически сребърни съдове с позлата и митологични сцени върху тях се откриват рядко при археологически разкопки, предимно в царски гробници.

- За да се набавят тези предмети, не са ли били унищожени десетки археологически обекти, без да бъдат проучени?

- Само в една от залите на Метрополитън музеум има над 10 000 много по-ценни находки от тези на Васил Божков. Те са взети от Гърция и от етруските гробници в Италия. Там има една колесница, цялата украсена с бронзов обков и релефни митологични сцени. На информационната табела в музея е посочена и цената й - 17 млн. долара. Как тази етруска колесница е стигнала там? Естествено, чрез покупка от дилър на антики или чрез покупка от някой от аукционите Содбис, Кристис, Тажан и други, което им носи значителни печалби.

- Излиза, че Божков е спасил тези находки да останат у нас, макар и в частен музей, отколкото да бъдат изнесени в чужди експозиции?

- От тази гледна точка да. По-интересен е въпросът за законодателството и лобито, което прокара закона за колекционерството на антики в България. Прави ми впечатление, че тази тема се избягва от многобройните анализатори. На практика през 1996 г. беше регламентирано, че движими паметници на културата са само тези, които са заведени от музеите. Тоест, ако някой открие нещо на полето, то не е паметник. Тогава

бяха вързани ръцете на полицията

да се занимава с иманярите

и това отприщи тяхната дейност. До такава степен се развихриха, че тръгнаха към разкопаване на могилите. После дойде Законът за културното наследство от 2009 г., който регламентира и узакони античните колекции. Реши се, че е по-добре да се легализират и да се въведе някакъв ред, което е нормално, защото това е световна практика.

- А защо тези предмети не са влезли в българските държавни музеи?

- Това е големият въпрос. Държавните музеи първо нямат средства да ги изкупят. И второ, при тях ще се изисква директорът да информира органите на МВР. Кой иманяр има интерес да предлага на държавни музеи при тези условия? Което означава, че дилърите ще започнат да изнасят навън и да попълват колекциите на западните музеи. Давам пример.

Къде са находките от царската

гробница в Чернозем,

където през 2001 г. проучих три могили? Самата царска гробница със стенописите беше разграбена от хисарската иманярска група. Има данни, че са изнесени в един частен музей. А те като количество и ценност са били равностойни на цялата колекция на Васил Божков. Няма ги, а легенди се носят за тях. Открадната през 1995 г. шлем-маска чрез въоръжен грабеж от нашия музей, която едва след 20 г. се завърна, къде се е намирала? Била е поръчана от швейцарски колекционер. Имайки предвид колко много могили в Пловдивско са разрушени и ограбени, се питаме къде са предметите. Всичко е изнесено и е постъпило чрез аукциони в западни колекционери и музеи.

- Каква може да е съдбата на колекцията на Божков?

- Доколкото разбирам от публикации, тя е регистрирана на фондация "Тракия". Ако е в обществена полза, а някъде прочетох, че е точно така, всъщност това, което сега е в колекцията, то е държавна собственост. Защото по закон, когато се закрива сдружение с идеална цел - фондация в обществена полза, всички нейни активи, остават за държавата. Този, който е регистрирал находките на фондацията, е мислил в перспектива.

- Искате да кажете, че един ден колекцията на Божков ще остане за държавата?

- Тя и в момента е държавна, а той е само държател.

- Могат ли частните музеи да засенчат държавните?

- От своето създаване до днес повечето ни държавни музеи са във финансов недоимък. Те не са били приоритет на никоя власт, макар експонатите в тях да са държавни. Частните музеи например в Атина - "Бенаки" и "Гуландрис", са създадени преди 100 г. също от богати фамилии с просперираш бизнес. В някои направления дори работят по-добре от държавните, що се отнася до менажирането на приходите и стопанската дейност.