Идеята за квоти на българска музика по медиите е зверски ретроградна и абсолютно безполезна

 От сушата ли, от снега ли, но напоследък всеки ден изскача някаква голяма глупост, която уж културни хора предлагат, защитават.

Да вземем например искането на колективните организации за защита на авторските права, които настояват пред парламента да се въведе със закон квота за българска музика по медиите. Формена глупост в стила на късния Пенчо Кубадински. Да оставим настрана, че това е антидемократично и в разрез с либералната икономика, то просто е

безсмислен

тъпизъм

Българските медии - телевизиите, излъчват САМО българска музика по простата причина, че няма икономически смисъл да се състезаваш с МТV на техния терен, а имаме поне три радиостанции, излъчващи отново само българска музика. И ако има проблем в интонационната среда, той е, че не се създава достатъчно добра нова българска музика, а не че е нещо потисната от разни чуждопоклонници по медиите.

Българският поп се развива чудесно, хората го слушат. Най-посещавани са чалга дискотеките, а

“черно” има

само

във вторник в

един клуб в

София

Поетичните закачки между Хазарта и Буч са най-обсъжданата тема в хипстърските среди.

Много младите пичове от “Скандау” пълнят “Арена Армеец”. Даже групи, чиито членове са 70+, записват нови парчета. Изобщо кипи и прекипява музикален живот.

Но винаги има едни много спрели другари, които искат да критикуват и поучават и да измислят “културни” проблеми. Сега и тази глупост с квотите за музика. Подобна дивотия имаше през 80-те, която доведе до

неимоверната

популярност на

сръбската

музика,

която не влизаше в тези квоти, а се разпространяваше пиратски и никой не можеше да я спре.

Днес музиката се разпространява по коренно различен начин от класическия (сингъл, ротиране по радиото, след това албум и продажби по магазините.) Днес песните живеят само онлайн - чрез каналите за видеосподеляне и стриймингплатформите.

На тях как ще

забраниш?

Хората ще слушат каквото си искат и това е много по-лесно на екрана на телефона. Не може да обвиняваш Ана Мария Тонкова (Бог да я прости), че пускала само Графа и Мария Илиева, както правеха много артисти в началото на БГ радио.

Днес всичко е достъпно онлайн и си пускаш това, което ти е кеф. Да приемем, че тая глупост се въведе, какво ще промени в реалния живот.

Може би ще се

върне “Мелодия

на годината”

Защото безспорно по телевизиите няма класация на български песни. Но то е така, защото никой човек, роден след 1980 година, не гледа линейна телевизия. През ХХI век човек сам си е музикален редактор и сам си подрежда музиката или пък роботите в спотифай му я подреждат според това какво е слушал досега.

Класиранията ги правят броячите на ютюб. Изобщо подобни приказки само показват колко сте спрели.