“Паразити” изхожда от личен опит от младостта на южнокорейския режисьор

Като студент южнокореецът изследва и филмите на Мартин Скорсезе, а днес победи и него в съревнованието за “Оскар”

С толкова призове той изравнява рекорд на Уолт Дисни от 1954 г.

Неговият съсценарист прави мащабно проучване, пие с часове с топгангстер, за да чуе историите му

20-годишният Пон Джун Хо започва работа като учител на сина на много богато семейство, което живее в дворцов дом в един от най-ексклузивните анклави в Сеул. В същото време Пон израства при по-неблагоприятни обстоятелства. Уникалния шанс да се потопи в ежедневието на лукса получава заради ходатайство на своята приятелка Джунг Сън Янг. Момичето е учителка по английски на богаташкия наследник, когато родителите му усилено търсят за него преподавател и по математика. Те се доверяват на горещите препоръки на Джунг за нейния приятел, без да подозират, че той е доста зле в сметките и сложните задачи. Така Пон им е представен от Джунг и е назначен, но само два месеца по-късно е уволнен. Историята свършва там, но ще бъде продължена на големия екран.

30 години по-късно Пон Джун Хо е най-уважаваният режисьор в страната си и тази година отбеляза исторически успех. Неговата лента “Паразити” спечели четири статуетки “Оскар” - за най-добър филм, за режисьор, за чуждоезичен филм и за оригинален сценарий. Това е и първата южнокорейска продукция с номинации и награди от Академията, както и първата чуждестранна, която триумфира като филм на годината.

Днес Джунг Сън Янг вече не е негова приятелка, а съпруга, която със сълзи на очи се радваше за мъжа си на бляскавата церемония в “Долби Тиътър”. С толкова призове под ръка нейният съпруг изравнява рекорд от 1954 г. на Уолт Дисни - човека с най-много номинации и отличия “Оскар” (цели 22) в историята.

В “Паразити” онзи епизод от младостта на южнокореецът е продължен по много трагико-комичен начин, отразявайки пропастта между бедни и богати. В сюжета синът на едва свързващото двата края семейство Ким получава уникална възможност да работи като учител по английски на дъщерята на суперзаможните Парк. Надарени със смайваща хитрост, цялата фамилия Ким успява да се намърда в дома на наивните и претенциозни Парк. Опитът двата им огледални свята да се слеят в едно води до истинска катастрофа. Смях и сълзи. Класовите бариери са непреодолими, миризмата на живота катализира конфликта към трагична развръзка.

Въпреки че изхожда от някогашния си опит, самия себе си Пон Джун Хо възприема като неутрален човек, който винаги е бил по средата.

“Израснах в семейство от среден клас - разказва режисьорът. - Дори и по отношение на недвижимите имоти къщата, в която съм израснал, е по средата - между полумазето и богатата къща, които виждате във филма. Наистина бях близък и съм имал приятели и роднини от двете класи.”

При добрия ход на кариерата си през последните години той коментира със смях, че в момента не е толкова богат.

Живее в апартамент на деветия етаж, който като размери е една четвърт от пространството на луксозния дом в неговата лента.

Режисьорът е роден в Таегу, Южна Корея, като най-малкото от четири деца. Баща му работи като графичен и индустриален дизайнер, докато майка му била домакиня на пълен работен ден. Дядо му е бил уважаван автор през японския колониален период.

Семейството се мести в Сеул, когато Пон е в началното училище. През 1988 г. той записва в университета “Йонсей” специалност “Социология”. Студентските кампуси като “Йонсей” тогава са горещи точки за движението за демокрация в Южна Корея, а Пон е активен участник в демонстрации и знае какви са сблъсъците със сълзотворен газ в началото на колежанските си години.

Отслужва две години в армията в съответствие със задължителната военна служба на Южна Корея, след което се завръща в университета, за да завърши. Става съосновател на филмов клуб на име “Жълта врата” и започва да прави първите си кинотворби. В началото на 90-те години Пон завършва двугодишна програма в Корейската академия за филмово изкуство.

Изучава в детайли филмите на Мартин Скорсезе и изтъква Куентин Тарантино като един от основните кинорежисьори, които са му повлияли.

Ето че през 2020 г. в най-голямата игра точно той победи своя идол, чийто “Имало едно време в Холивуд” също бе номиниран в категорията за най-добър филм. И Тарантино, и Мартин Скорсезе с “Ирландецът” останаха без статуетка в това съревнование заради Пон Джун Хо.

Южнокореецът работи над своя научнофантастичен трилър Snowpiercer, когато започва да обмисля да превърне собствения опит от преподавателския си период в игрален филм. Макар че в началото го обмисля повече като потенциална сценична продукция.

Междувременно Пон прави и Okja за Netflix и заради ангажираността си поставя задача на своя асистент по производството на Snowpiercer Хан Джин Уон да задейства подробно проучване за сценария на “Паразити”.

Хан от своя страна така трескаво се захваща с работа, че почти не спи. Прекарва месеци в срещи и интервюиране на домакини, преподаватели и шофьори в реалния живот, посещавайки и фотографирайки квартали от нисък и висок клас във и около Сеул.

Пон е толкова впечатлен от резултата, че моли Хан да превърне изследването си в завършен сценарий, а асистентът му прави цели три. Режисьорът преработва труда му, за да добие написаното неговия собствен почерк. После го изпраща на Хан. Когато той получава окончателното копие, с учудване установява, че името му се появява заедно с това на Пон като съавтор на сценария.

“Ръцете ми трепереха, когато го вдигнах - признава Хан. - Не можах да го прочета на място; трябваше да се скрия в любимото си кафене и да си отделя време.

След като прочетох неговата версия, разбрах колко обикновени са тези, които бях написал. Чувствах, че Пон е много изключителен, много различен вид човек.”

Днес Хан вече е горд съпритежател на “Оскар” за оригинален сценарий заради положения от него труд и гласуването му доверие от Пон.

Един от непроменените моменти, написани от него, е съставен след интервю на Хан с действителен шофьор.

“То отразява точните неща, които той ми каза, и гордостта, която е имал като човек, който е работил в продължение на много десетилетия. Обикновено при тези интервюта винаги бих купил на човека храна, но този шофьор всъщност настояваше да плати моята вечеря.

Той се гордееше много с професията си. По-късно ме закара у дома и наистина беше много умел шофьор. Когато снимахме тази сцена в автомобила много месеци по-късно, режисьорът ме потупа по гърба и каза: “Всичко се събра заедно благодарение на твоите изследвания”.

По време на трупането на материал Хан дори се среща с възрастен гангстер, който се ползвал с голямо влияние в няколко стари района на Сеул преди време.

Двамата пият дълго, а ветеранът престъпник разказва за всички незаконни неща, които е правил през годините, включително стратегии за това как може да се контрабандират хора във или извън страната. Тази сюжетна линия, която би могла да бъде захранена от опита на гангстера, отпада от визията на Пон, но споменът от срещата остава завинаги у Хан. Особено фактът, че въпреки многото чаши, които обръщат с онзи мъж в продължение на часове, той така и не се напива.

Силно въздействие в лентата оказват и двата дома на семействата, които ясно очертават пространствата на страшната мизерия и мечтания лукс.

Дизайнерът на продукцията Лий Ха Джун проектира и бедняшкия, и богаташкия дом с успоредни предни прозорци в широкоекранно съотношение. По същество героите гледат през един и същ прозорец, но виждат съвсем различни неща - Ким са изложени на улицата, наблюдават грозните гледки навън, а Парк се наслаждават на дъжда в красивата си градина.

Действително една от най-ужасните реалностти в Корея са тези така наречени banjiha - апартаменти мазета, в които живеят хиляди граждани на Сеул, докато се стремят да си извоюват по-добър живот.

Banjiha са рожба на конфликта между Северна и Южна Корея. Правителството на Южна Корея настоява полуподземните етажи на сградите да бъдат превърнати в бункери в случай на национална криза. Това се случва през 1986 г. заради напрежението, което ескалира след неуспешните опити на командоси от Северна Корея да елиминират тогавашния президент на Южна Корея Парк Чънг Хи.

В началото законът не позволява на гражданите да наемат banjiha, но при кризата от 80-те правителството няма избор, освен да лагелизира използването на подземните апартаменти. И днес за младите и бедните banjiha са единственото решение за дом в Сеул.

“Корея изглежда много богата и бляскава страна с K-поп, високоскоростен интернет и IT технологии - обяснява Пон. - Но относителната разлика между богати и бедни се разширява. По-специално младото поколение изпитва голямо отчаяние.”

Главната роля на главата на семейство Ким режисьорът поверява на своя доверен човек Сонг Кан Хо, с когото са работили по четири филм, сред които “Спомени от убийството” и “Домакинът”.

“Той винаги ми дава усещане за облекчение, дори когато все още пиша - коментира Пон. - Защото знам, че с неговата енергия и деликатност дори най-смелите части ще бъдат убедителни.”

Сонг Кан Хо е суперзвезда в Южна Корея, утвърден като everyman (способен да бъде всеки). Заради този му статут актьорът Чой Лу Шик, който играе неговия син в “Паразити”, признава, че отначало бил много нервен да си партнира с него. В първия ден на снимките не можел дори да го погледне в очите.

“За всяко дете в Корея, което иска да бъде актьор, идеята да работи със Сонг Кан Хо е като мечта”, споделя Чой.

Екипът се стикова и добре свършената от всички работа ги отвежда на разходка по червения килим в Града на ангелите.

Любопитното е, че HBO и Netflix, както и още няколко компании се бореха за възможността да продуцират сериал, базиран на “Паразити”. Пон Джун Хо се спря на HBO и реши да обедини усилия и с Адам МакКей за работата по този тип бъдеща продукция.