Тя е неизбежна като стихия. Обсебва поета. Царица на драматично насълзените очи и „дискретни” демонстрации на дива ревност

„И в смъртта си милата излезе по-умна, отколкото в живота, че не всякой знае да умира навреме, и си купи едно хубаво бъдеще”

“Той ще се ожени за теб, когато Витоша дойде в София“.

Това заявява веднъж хазяйката на Пейо Яворов пред Лора Каравелова. Не биваше госпожа Манчева така да предизвиква прочутата столична хубавица. Да поставя под съмнение нейната женска сила. Това допълнително разпалва необходимостта на наследницата на славния Каравелов род да се докаже като покорителка. И тя бързо става г-жа Яворова, но това не е достатъчно за нея.

Лора до сетния си дъх силно копнее да притежава напълно и абсолютно възхвалявания поет тялом и духом, а тази нейна амбиция преминава всякакви граници. Той трябва да е обсебен от нея, тя да бъде негова единствена муза и той да има очи само за нея. Това е, което тя желае! И с всяко свое действие бавно измъчва Яворов до момента, в който погубва и себе си, и него.

„A propos за Яворови. Излиза, че тя се е самоубила и в смъртта си милата Лора излезе по-умна, отколкото в живота, че не всякой знае да умира навреме, и си купи едно хубаво бъдеще. Ще ме обвините в жестокосърдечие. Надали отдалеко някой е плакал повече за това хубаво цвете, с което се гордея, че е погребано на наша почва.

Но за нея нямаше мъж в България.

Яворов не можеше да се поддаде на капризите й, нито пък беше доста мъдър да я изведе на другия бряг...“ – (Мара Белчева в писмо от Италия до Боян Пенев.)

В изпълнената със сцени на ревност нощ на 29 срещу 30 ноември 1913 г. фатален изстрел, последван от друг – неуспешен, затвърждава жестокостта на една жена към мъжа, когото обича. Но преди това...

Лора Каравелова е известна както с обаянието, ерудираността и талантите си, така и със своите вечно „тъжни очи“ и меланхоличен нрав. Тя израства под диктата на властната си майка – видната общественичка Екатерина Каравелова, която не позволява чужда воля да се наложи над нейната. В същото време дава твърде малко топлота на децата си, отгледани от прислужници. Сякаш заради това дъщерята по-късно се опитва да навакса липсата на контрол над живота си. Младата дама се разбунтува срещу майка си и се стреми да се налага над мъжете в живота си незабелязано, но категорично.

Как вечната ревност на Лора и нейните неуместни игри тормозят поета и двамата стигат до фатален край - четете в "Космос"