В края на 40-те години САЩ бомбардират града и почти го разрушават

От 11-милионната бивша столица на Китай започват бунтовете,  свалили последния император

Там вземат решение да скъсат със СССР, а Сталин се опитва да ги подчини

Епицентърът на новия коронавирус - Ухан, за 3500 години е преживял началото на революцията, американски бомбардировки до почти пълно разрушение, убийствени горещини, наводнения почти през 10 години и самолетна катастрофа. Там е взето решението на управляващата партия да скъса със Съветския съюз, предизвиквало гнева на Сталин.

И това не е всичко в 3500-годишната превратна история на бившата китайска столица. Точно преди 20 години - през 2000 г., по време на гръмотевична буря самолет на Уханските авиолинии, извършващ полет 343 от Енши към Ухан, кръжи половин час над пистата. В крайна сметка

катастрофира с 40 пътници и четирима души от екипажа.

При сблъсъка загиват още седем души.

Много повече са загубилите живота си по време на безредиците през 1911 г., когато с хвърлена бомба в държавно учреждение започва революцията срещу последната имперска династия Кинг. Но този бунт е потушен от военните за много кратко време. Фитилът обаче е запален и в продължение на няколко месеца провинцията и

още 14 декларират независимост от правителството

на императора.

През 1927 г. управляващата националистическа партия премества столицата от Гуанджоу в Ухан. Същата година на пленум на формацията Мао Дзъдун се изказва

за свалянето на генерал Чанг Кайшъ от ръководния пост

и за издигането на Уонг Джингвей. Следва чистка сред комунистите, известна като

Шанхайското

масово убийство,

довела до разцепление сред тях.

В този момент Сталин пише писмо с призив привържениците на СССР да мобилизират армия от работници и селяни. Хората на Уонг Джингвей обаче искат

да се откъснат от прегръдката на Съветския съюз

и правят преврата срещу Чанг Кайшъ.

За пратеника на Москва Михаил Бородин е обявена награда от $29 000,

но той подкупва китайски военни и се връща в родината си невредим.

По време на втората китайско-японска война през 1937 г. Ухан става тилов център за осигуряване на провизиите за армията. Но през следващата година за кратко е завзет от японците и отново служи за логистика.

Едни от най-драматичните години в историята на обсадения град са 40-те. От 1944 г. в продължение на 3 години Ухан е бомбардиран от САЩ. Разрушено е пристанището и всички ключови сгради и складове. Китайската армия освобождава града през 1949 г.

Следват около 18 години спокойствие за местните жители. Градът бил любимо място на Вожда и военен стратег Мао Дзъдун, чиято политика

води до избиването на хиляди китайци.

Властите са превърнали в туристическа атракция резиденцията, в която прекарвал между месец и половин година.

Имението е съставено от три сгради и се намира на брега на езерото Учанг. Едната е за лични нужди, другата - за представителни, а в третата е собственият басейн с олимпийски размери на Вожда.

Но цялата тази идилия е разрушена през 1967 г., в разгара на т.нар. Културна революция, когато

градът става

бойно поле на

две враждуващи групировки.

От една страна, е Мао Дзъдун - стратегът на маоизма, а от друга - Чанг Кайшъ. Въпреки че генералисимуът разполага с добре въоръжена войска, а конкурентите му разчитат на селяни и работници, те побеждават.

Бунтовете, изглежда, приключват за Ухан с победата на Мао, но не и природните бедствия. Бившата столица е наводнявана от река Яндзъ през 30-те, през 50-те години, но

последното, невиждано

дотогава наводнение,

е през 2010 г.

Като само месеци преди водната стихия е станал жертва на изпепеляващи горещини.

За да стигнем до днес, когато Ухан стана известен в целия свят заради коронавируса.