Необходимо е съдиите у нас да могат да са докладчици и там

Понякога страната ни плаща заради лъжесвидетелства и неистински документи

България редовно губи дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, но според юристи и магистрати това е абсолютно несправедливо.

Един от знаковите случаи за това е от 2011 г., когато състав на ВКС оправда петимата полицаи Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков за причиняването на смъртта на благоевградчанина Ангел Димитров-Чората.

Решението на правораздавателния орган обаче изобщо не се хареса на неговите близки, които веднага подадоха жалба срещу България пред Страсбургския съд.

В действителност страната ни тогава беше осъдена, но според юристи не заради грешки в отсъждането.

"Тогава България

понесе отговорност

заради пропуски

в организационната работа на операцията от МВР, а не заради несправедлив процес - обяснява адвокат Надежда Ковачева. - Това всъщност не са първите процеси там, в които се осъжда държавата за полицейско насилие въз основа на неверни заключения по съдебномедицински експертизи."

Юристката е убедена, че на базата на този и други процеси България е осъждана несправедливо и трябва да бъде въведен друг ред за изграждане на защитата на държавата и процесуалното й представителството пред съда в Страсбург.

"Първо, българският съдия в Страсбург следва да бъде юрист, който е имал поне 12 години стаж като съдия - обяснява Ковачева. - Както казва

последният

български съдия

в съда в Страсбург Димитър Гочев: "Винаги си личи, когато по изключение представителите на държавите членки не са съдии. Те говорят неща, колкото да запълнят времето, а не същественото и това, което е от значение за конкретния случай."

Тя е убедена, че юристите-съдии в Европейския съд в Страсбург, избирани от страна на България, нямат компетентността на съдии.

Началото на тази практика е положено с изпращането на юристката Снежана Ботушарова вместо съдия Димитър Гочев по време на правителството на Иван Костов: Димитър Гочев като конституционен съдия отказал да прокара линията на Костов в решение на Конституционния съд.

"Първо трябва да се избира измежду върховни съдии, на второ място между висши прокурори, хабилитирани лица и чак накрая измежду адвокати - казва тя. - Трябва съдиите да са с 12 години стаж и да знаят перфектно английски или френски. Може ли в Страсбург да бъдат съдии юристи, които никога не са били съдии и нямат магистратски опит в четенето на дела? Ако не могат да четат дела, как се очаква от тях да отсъждат?"

Според нея процесуалното представителство на България пред съда в Страсбург не е изградено правилно. Тя твърди, че се отделят средства, вместо да се изплащат огромни обезщетения, а не за да се изгради професионално процесуално представителство от бивши съдии с 12 години стаж, които да се явяват лично пред съда в Страсбург по

всеки случай

на жалба

срещу България

"Необходим е нарочен административен орган поне с възможностите на агенция към Министерството на правосъдието - обяснява още Ковачева. - Същевременно процесуалното представителство следва да се съобрази и със становището на консултативен орган за защитата на държавата пред съда в Страсбург, в който да бъдат включени и съдиите, работили по съответния случай и са се произнесли чрез актовете си. Така и съдебната власт ще може да участва в защитата."

Тя е категорична, че именно съдиите са юристите, които следва да защитават държавата пред съда в Страсбург.

"Ставаме на крака не пред човека, а пред одеждата, която носи съдията, и ролята му в съдебния процес - казва Ковачева. - Честността е основата на принципите, заложени в тогата му. Излиза, че ставаме на крака пред една митологична фигура. Когато човек е смел и реши да бъде съдия, той престава да бъде редови член на обществото. Започва да принася в жертвоприношение личните си интереси и желания. Пренебрегва възможностите за материален просперитет, които се отварят пред него. Съдията олицетворява не себе си, а длъжността, която заема. Горко му на този човек, който като съдия е заслужил думите на Христос: "Отче прости им, те не знаят какво вършат"."

Юристката разказва, че неведнъж държавата е била осъждана за полицейско насилие въз основа на неверни медицински документи, представени от жалбоподателите и необорени от процесуалното представителство.

"В случая "Чората" съдът в Страсбург приема, че следва да се извърши

арбитражна експертиза

между заключението

на проф. Стойчо Раданов и последващите съдебномедицински експертизи - разяснява юристката. - ВКС указва да се извърши такава експертиза, макар всички вече да знаят въз основа на проведеното разследване, че неговото заключение е невярно."

Специалисти са категорични, че експертизата на професор Стойчо Раданов не е истинна поради няколко фактора.

"Първо - когато той е правил реаутопсията, аортата не е била в тялото на Ангел Димитров, и второ - тялото му е било 24 часа извън хладилна камера - казва Ковачева. - Професорът е написал, че е иззел 14 парченца от органите, но това също е невярно, защото тези парченца липсват. Дал е невярно заключение, а останалите четирима експерти по време на разследването казват, че не са участвали в реаутопсията, направена от него, и просто са преподписали експертизата, като са му се доверили."

Ковачева дава случая с Чората като пример за бавно правосъдие. Тя предлага решение и на този проблем.

"Бавното правосъдие всъщност е отказ от правосъдие - обяснява адвокатката. - За да няма такова, съдиите трябва да се произнасят в открито съдебно заседание в срок и да връчат на страните мотиви, които да не са повече от пет-десет листа или определен брой знаци. Не е необходимо да са 80 страници. В тях не бива да се преповтаря какво иска едната страната и какво иска другата страна. Това вече е ясно от съответните документи и няма нужда да се припомня отново. Изискванията да пишат такива подробни мотиви са просто за да ги блокират. Съдът може да препраща към доказателствата на съответните страници и да излага кратки мотиви само при противоречия. Достатъчно е да се посочи законовият текст, не е нужно да се преповтаря съдържанието му."

Според нея томовете по делото за

смъртта

на Чората

са в огромен обем.

"Само като ги погледнеш и може да ти стане лошо, а същественото всъщност се състои само в няколко странички", казва още тя.

Ковачева обяснява и че отлагането на произнасянето на съда води до "забравяне" на делото и повече усилия при излагане на мотивите. Отлагането на произнасянето създавало и сериозни условия за корупция. Тя твърди, че когато магистрат-докладчик държи едно дело от два месеца до няколко години при себе си, са възможни всякакви решения.

"Недопустимо е и касационната инстанция да бъде и въззивна, защото апелативният съд не изпълнява указанията на Върховния съд по наказателните дела и това налага многократно връщане на делото от ВКС на съответния апелативен съд", разяснява още Ковачева.

Според нея, ако магистрат не изпълнява указанията на Върховния съд един или два пъти, той трябва да бъде санкциониран по Закона за съдебната власт.

"Може ли да има въззивна инстанция - Върховен съд, която да решава делото окончателно

без право

на обжалване,

както стана в случая по повод смъртта на Ангел Димитров - пита юристката. - Може ли Върховният съд като надзорна инстанция да отмени по извънреден ред присъдата с убийствени мотиви по отношения на осъждащия въззивен състав на ВКС, но след като осъдените са били в затвора 8 месеца? Аз не мога да упрекна надзорната инстанция, която осем месеца писа мотиви. Мога да упрекна въззивния състав, който ги осъди. Той го направи, като прие нови фактически положения, без да има обвинение за тях от прокуратурата. Така Върховният въззивен съд се прояви и като обвинител. Нещо като народен съд."

По думите й ВКС като надзорна инстанция се е произнесъл, че "съдът (въззивният състав на ВКС) е допуснал процесуални нарушения в дейността си по интерпретацията на събраната доказателствена съвкупност, което е обусловило фактически изводи, направени при несъобразяване с правилата на формалната логика. Възприетата фактология по отношение на релевантните факти не е резултат от еднопосочни и несъмнени изводи, а почива на предположения, както и на изводи по въпроси от областта на медицината, изискващи специални знания, които са извън компетентността на съда".

Ковачева е убедена, че този е един от случаите, които разкриват належаща законодателна инициатива за изменение на редица норми в различни закони и кодекси, които позволяват едно дело да се движи в съда близо 15 години и да няма никаква предвидимост по него. Според нея когато няма кой да защити държавата пред съда в Страсбург, се създават условия процес от 2005 г. да продължи до 2020 г.

Ковачева излага и редица други системни пропуски в законодателството, които водят до неверни заключения на вещи лица, лъжесвидетелство, неистински документи, които се явяват основата на корупционно достигнати актове от решаващите органи в държавата.