Защо България е безпомощна пред такива като Аксел

“Иван Гешев и Младен Маринов респектираха лично село Галиче” – това заглавие прочетох в един от сайтовете, да не казвам кой.
Ако не бе трагично, щеше да е смешно. Нима има по-респектирано село от Галиче? Дълго време го респектираше славният кмет Ценко Чоков и неговата вярна дружина, а тези дни юношата
Аксел Олеков го хвърли в още по-дълбок респект,
като уби, изнасили и обра едно прекрасно девойче. После този Аксел явно е добре респектиран в полицията, щом веднага всичко си е признал.
Така че всички са респектирани, а също така и безпомощни, объркани и без смислен отговор на простия въпрос – какво да правим? Как да си върнем сигурността в стотиците български села и градчета, които са респектирани до пълно отчаяние и безнадеждност?
Не че има нещо лошо двамата висши шефове да посетят Галиче, за да покажат, че са загрижени. Ако не отидат, Корнелия Нинова ще ги захапе за мундирите. Но нямаше ли да е 1000 пъти по-добре някой дребен местен полицай да респектира 17-годишния Аксел на по-ранен етап?
При Тодор Живков едва ли биха
го чакали
първо да убие,
пък тогава да го респектират. Още от шестгодишен щеше да е клиент на т. нар. “детска стая” към МВР, а на 12 вече щеше да е в някое трудово-възпитателно училище с пансион. Оттам в трудовите войски, откъдето щеше да се уволни след 2 години със занаят.
Хубави резултати даваше възпитанието по метода “Макаренко”, разработен специално за безпризорни деца с престъпни наклонности. Но ако днес споменеш Макаренко, ще те разпнат. Както е тръгнало, скоро полицията ще се прекръсти в “Армия на спасението”.
Гледам по телевизията респектираните граждани от село Галиче – тъжна картинка. Чакат Дядо Иван да ги спаси. Искат от парламента нов закон, та да може Аксел да лежи не 12 години, а до живот. Хубаво,
нека върнат и смъртната присъда. И какво ще
промени това?
Като си безпризорна овца, все ще се намери гладен вълк.
В един друг свят хората нямаше да са овце. Например биха си избрали шериф, който да респектира такива като Аксел. Ако не го прави – биха го уволнили. Освен това биха създали доброволна дружина от съвестни юнаци, които да помагат на шерифа в респектирането.
При нас няма как, защото
сами изградихме държава, в която хората са овце
А пастирите са толкова откъснати във височините, че не си знаят стадото. Затова всички са безпомощни пред такива вълчета като Аксел.
Сигурност в България има само за тези, които си плащат. За останалите полицията е като Армията на спасението. Време е да се научи да пее и да раздава топла супа по кръстовищата в мразовитите зимни дни.
Колко просто би било,
ако хората по места си назначават и уволняват полицейските
шефове. Но уви, ние все правим реформи и те все повече отчуждават властта от хората и все повече я откъсват от реалността.
Спомняте ли си трагедията в Лясковец? Някакъв луд се барикадирал с 4 пушки в блока и оттам плаши децата, а майка му му носи вода и храна. И това продължава години наред, защото местната полиция трън си вади. Тя пита началството в областното управление, то пита в София, преписките прехвърчат нагоре-надолу, тъкмо нещо да се реши - и министърът се сменя, а той размества полицейските шефове и всичко започва отново.
Накрая най-висшето началство в София удря с юмрук по масата и праща отряд въоръжени до зъби командоси да смажат врага в бърлогата му.
И те щурмуват. Ура!
Едни атакуват вратата, други – балконите, хвърлят се газови гранати, хвърчат куршуми, народът се спасява в противоатомните убежища. Когато войната утихва, един командос е убит, четирима са ранени, блокът е като Хирошима, лудият едвам бере въздух, а репутацията на родната полиция лежи в канавката по гръб с краката в контрашпиц.
Един съвестен местен шериф би решил тази задача
тихо и мирно. Ако живееше с местните хора и разсъждаваше със собствената си глава, той нямаше да допусне такъв откаченяк да има 4 опасни пушки. Или ако е допуснал, щеше да му ги прибере преди оня да отвърти съвсем. Или може би щеше да го хване на улицата преди да се барикадира. Или може би щеше да прибере на по-добро място майка му, та да няма кой да му носи ядене. Или може би щеше да му сложи успокоително в айряна, или да спре тока и водата…
Има десетки разумни начини да се озапти местният луд, но когато полицията чака акъл от центъра в София, обикновено се стига до най-глупавия вариант.

Преди 30 години хубаво се захванахме да строим демокрация, но в погрешна посока. Това ми напомня анекдота за този архитект, който отива да си нагледа проекта и какво да види - дълбока дупка в земята. “Ами нали това е заданието!” – вдига рамене строителят и сочи чертежа. Архитектът хваща чертежа и го обръща наопаки: “Идиот! Не виждаш ли, че това е кула!”
С други думи, по света демокрациите се изграждат отдолу нагоре, а ние все я градим отгоре надолу, не от народа към началството, а от началството към народа. А началството си получава чертежите някъде отвън.
30 години Европа не спира да ни помага със съвети, но ние все обръщаме чертежа наопаки. Напоследък се включи да помага и Белият дом. Самият заместник на държавния секретар на САЩ Дейвид Хейл каза в интервю по БНТ: “Наскоро се договорихме да проведем сериозен диалог за конституционна реформа и за отчетността на съдебната власт.”
Всички патриоти така се възмутиха, че се нажежиха
до червено –
ние да не сме колония? Аз не съм толкова възмутен, колкото отегчен, защото 30 години им слушаме съветите, а не гледаме какво правят. И затова чертежите все са наопаки.
Дейвид Хейл би могъл да каже – ами защо и вие не си избирате съдиите на всеки 4 години като нас, а сте им дали статут на пожизнени суверенни херцози? Ние тук в Щатите си избираме и прокурорите, защо не опитате и вие? Какво пречи на по-малките селища сами да си избират шерифите? И защо изобщо не въведете мажоритарни избори, като у нас?
Но тъй като няма да ни го каже, нека повторя – чертежът ни е наопаки. Хората трябва да респектират властите, а не властите – хората!
Това е урокът от село Галиче.