Нова напаст връхлита бедната ни татковина през 2020 г. – иде Зеленото чудовище! Сътворена в брюкселските цехове за утопии, т. нар. “Зелена европейска сделка” ще ни накара да си спрем електроцентралите, да си захвърлим бракмите и до 2050 г. да се върнем в ранното Средновековие, но без правото да палим огън.

Това е светлата цел, която през декември постави председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен – до 2050 никакакви въглеродни емисии. Ако не броим дишането, разбира се.

Искате ли да видите държава, която вече го е постигнала? Прескочете до Афганистан. Средно всеки афганистанец сътворява около 300 кила емисии на въглероден двуокис от горива, без да броим дишането. При българина е някъде около 6,3 тона на година, но до 2030 г. според зеления план на Лайен трябва да го свалим наполовина, т. е. до 3 тона и нещо. Това би ни поставило до такива високоразвити държави като Боливия, Ботсвана, Сомалия и т.н. Общото между тези народи е, че хем не им трябва отопление, хем нямат пари за климатик.

Зеленото чудовище бе представено на европейска среща през декември, а през март 2020 ще видим първите проекти за европейски закони, които след това ще ни притискат да подпишем през юни.

Първото изискване ще е да спрем и трите “Марици”,

след което половин България ще мине на газови лампи. Е, може и да дадат малка отсрочка. Ако не ни бяха принудили да си затворим малките реактори в Козлодуй и два пъти да се откажем от вече купените големи реактори за АЕЦ “Белене”, сега нямаше да имаме никаква нужда от централите на въглища, а емисиите ни вероятно щяха да са по-ниски поне с 2 тона на глава.

Но аз си спомням как през 1990 г. бащите на днешната грантоедна общност направиха

митинг с гумени лодки в Дунава

против атомната енергия. Дойде да протестира и знаменитият френски мореплавател Жан Жак Кусто, лека му пръст. Като че ли си няма родина.

Защо не протестира там? Франция, както е известно, има 58 ядрени реактора, които произвеждат над 70 на сто от нейното електричество. Всичките са държавна собственост.

Уви, ние винаги сме по-умни. Кметицата Фандъкова даже изпревари Урсула, като предложи закон, който ще наказва с глоба до 5000 лева и затвор тези два-три милиона българи, които си палят боклука в двора. Как ще го прилага в циганските махали, не знам. В същото време се оказа, че България внасяла от Западна Европа по 80 хиляди тона боклук годишно, за да го изгаря в топлоцентралите и циментовите заводи. Нещо повече, София строи нов завод за изгаряне.

Но да се върнем на “Зелената сделка”. Аз имам сериозни възражения срещу този израз.

Защо “зелена сделка”,а не

“зелен план”

или “зелена програма”? Срамота е Европа да имитира друга култура, без да я разбира. Да, в САЩ демократите обявиха “Зелена нова сделка” (Green New Deal), но този израз е свързан с тяхната си история. Рекламното лице на “сделката” стана младата и симпатична депутатка Александрия Окасио-Кортес, известна с инициалите AOC. Тя е голям хит сред младежите и Фон Лайен сигурно иска да е като нея. Фон Лайен според нас е хубава жена, но пуберите си падат по пубери.

Извратеното е, че изразът New Deal в САЩ означава нещо като “социалистическа реформа”, а Фон Лайен е десен политик. Точният превод на израза не е “нова сделка”, нито “нов курс”, както често се превежда у нас, а “ново раздаване” като на карти. “Новото раздаване” е програмата, с която през 1932 г. Франклин Рузвелт печели президентските избори в САЩ и с нея създава едно по-успешно, по-щастливо и по-егалитарно общество.

Днес изчезващата средна класа в САЩ изпитва огромна носталгия към онези времена и естествено демократите се опитват да върнат изгубените овце в кошарата. Затова те извадиха от чекмеджето същия израз, само че със зеленото. Трябва да спасяваме планетата.

Има принципна разлика между оригиналното Ново раздаване и Зеленото ново раздаване. При Рузвелт държавата взема пари от богатите и дава на бедните, а

днес се взема от средните, защото богатите са ги скрили в офшорки

При Рузвелт държавата пряко строи електроцентрали, язовири и пътища, днес тя нищо не строи сама, а дава тлъсти поръчки на частни предприемачи. Посоката на парите е претърпяла пълна инверсия. А ето че сега този израз е взет и от християндемократката фон Лайен, с който тя ще гримира капитализма.

Опитът показва, че досега от всички европейски опити да се ограничат емисиите печелят все най-богатите и най-силните. Затова употребата на самия израз “Европейска зелена сделка” би трябвало да е обида към всички лявомислещи идеалисти. Всъщност става дума за класическия данък върху дишането.

Разбира се, целта цяла Европа да сведе въглеродните си емисии до нула е утопична и няма да се случи. Единствената енергия, която на този етап може да замени изкопаемите горива, е атомната.