Значи, седнали сме ние, няколко клети човека, на едно дървено точно в подножието на Снежанка и пием весело мурсалски чайчета. Току що сме предали децата в ловките ръце на най-добрата ски учителка и спокойно се наслаждаваме на слънчевия ден в Родопите, разменяйки доброжелателни впечатления от юрнатите тълпи скиори, устремени към лифта така, все едно е последния отплуващ кораб преди Апокалипсиса.

Местен предприемач продава чанове с дрънчане и подпява Жингълбелс, даже Тервел Пулев се щура напред-назад с малко детенце, абе радваме се с други думи на шарения свят и голямото бъхтане.

Нещеш ли изведнъж с гръм и трясък се задава изнервен закръглен човечец, стрелка се, тропайки с тежки обувки като Каменния гостенин и се заковава пред някаква обла женица в снежнобяла грейка, седнала пред една гола вода на по-задна маса.

Петя!, - изревава той. - Какви са ти плановете за днес? Чуваш ли какво те питам? Ти планове за днес имаш ли?

Петя обаче, вместо да се разпищи, да му лисне водата в наглата физиономия, да го прати на майната му, за да разбере един път завинаги и той, и цялата общественост коя е господарката, не трепва. Седи си с поглед вперен в неясното бъдеще като в парчето на Каризма “Минаваш през мен”. Вятър да беше, щеше да мигне поне. Той побеснява, още по-силно крясва:

Петя, ти чуваш ли ме? Питам те какви планове имаш ТИ за днешния ден?

Пак нищо. Мракобесно ледено мълчание. Той се врътва рязко и с остатъците от нараненото си скиорско достойнство се оттегля с тропот и пръхтене, за да се слее с потока от себеподобни хора с ясни планове.

Петя най-спокойно си допива водата и баааааавно се оттегля. Горко му на тоя скиор, горко!

От фейсбук