Българският “брекзиД” е белег за залеза на епохата

Ако използвате правилно служебния коледен купон, отваря ви се възможност да направите важна кариерна крачка – да станете за резил. Или ако случайно и без да искате си останете трезвен - да покажете на началството, че сте сериозен и заслужавате повишение.

Това е истинският смисъл на тези коледни и новогодишни тържества – да промените съдбата си. Докато човек изтрезнее, може вече да е сключил граждански брак. Или още по-добре, да се е развел. Или да заспи “другар”, а да се събуди “господин”, както се случи преди 30 години.

Около 20 години преди тези 30 бях репортер във в. “Отечествен фронт” под ръководството на другаря Генчо Бъчваров, бащата на днешната ни посланичка в Израел, госпожа Бъчварова.

Това бяха весели времена

Цялата редакция се вдигна да празнува в Белчин баня, в почивна станция с минерален басейн. Там естествено всички репортери се отрязали като казаци, продължили купона в басейна и сътворили какви ли не безобразия. И до днес ме е яд, че го изтървах.

Но в един вестник винаги има хора с будна съвест. Още на другия ден те отишли и докладвали за безобразията на другаря Пенчо Кубадински - тогава шеф на Националния съвет на Отечествения фронт.

А той от своя страна наредил на Генчо Бъчваров да вземе мерки. “Не може така – казал бай Пенчо на главния ни редактор – ние тук се борим за образцовото българско семейство и образцовия български дом, а в твоята редакция не е останал нито един, който да не е разведен!”

Както винаги,

бай Пенчо бе абсолютно прав,

но не съвсем

Наистина в редакцията преобладаваха хора с по 2-3 до 6 развода. Но главният редактор не бе разведен, както и вашият скромен репортер, тъй като тогава бях съвсем пресен младоженец.

Именно затова и не успях да отида на Белчин баня. “Ти си младоженец, как така ще хукнеш да се напиваш с преспиване по ергенски! Да не говорим за тоя басейн!” – просъска жената и въпросът слезе от дневен ред.

Та на другия ден Генчо Бъчваров ме извика в кабинета и каза: “Ще те правя завеждащ на икономическия отдел!” Успях само да рекна: “Ама аз не съм дорасъл…”

“Така е, не си дорасъл - съгласи се той - но

ти си

единственият,

който още

не се е развел

и който не е бил в Белчин баня!”

И понеже винаги пристъпвам към работата след сериозна теоретическа подготовка, реших да се запозная с икономиката на социализма. По онова време книжарниците бяха пълни с томове и томове на тази тема и нищо не им се разбираше, но пък и никой не ги купуваше, освен някои отчаяни будали, които нямаше с какво друго да си подпрат отдолу кревата.

Както всеки висшист, и аз бях избутал изпита по политикономия в университета. Първата част бе политикономия на капитализма. Тя следваше учението на Карл Маркс и затова бе логична, лесно се четеше и лесно се запомняше. Икономиката на социализма бе втората част. Тя пък бе

по-неразбираема от древноегипетската Книга на мъртвите

Докато прочетеш сказуемото, забравяш подлога. Колкото и да се мъча, нищо не успях да проумея.

И ето че вече като журналист ми се наложи отново да изживея този кошмар. Мъчих се, мъчих се да навляза в трудовете на родните професори и академици – никакъв успех. Отскача от челото ми като гумена топка. Опитах и съветските – пак нищо. Чета Кейнс – разбира се, ако си помогнеш с две ракии. Чета Хайек – даже прекалено лесно се разбира. Отварям наш виден авторитет – и пред очите ми всичко е като зазидано. Плътен цимент!

Отидох пак при главния редактор: “Другарю Бъчваров, не е за мен тая работа, не съм икономист…” Той ме прекъсна: “На мен не ми трябва икономист, трябва ми редактор! Я виж “Дело”, виж “Земеделско знаме!”.

Погледнах и какво да видя? И в двата големи вестника завеждащите на икономическите отдели не бяха икономисти, а филолози!

Икономисти бяха така наречените “литературни сътрудници”. Те пишеха нещо неразбираемо, после шефовете на отделите им вземаха текстовете и с огромни мъки ги превеждаха на поносим български.

Затова филолозите бяха началници,

а икономистите – репортери. Това е устойчивата обществена йерархия във всяка професия, включително и в политиката.

Обществото иска разказ, а не наратив. Едно време в кабинета на бай Тошо най-важните фигури бяха все поети, писатели и литературни критици. Те преработваха и неговите речи, и документите на партията и правителството до състояние на чиста поезия.

Сесиите на Народното събрание бяха като рецитали на шекспирови монолози.

А конгресите на БКП? Те бяха направо балетни конкурси!

Спомням си как един герой на труда и виден строител завърши изказването си с възклицанието: “Април е нашият звездопът!”

По-младите може да не помнят, но под “април” се разбираше Априлският пленум на ЦК на БКП през 1956 г., на който Тодор Живков окончателно замени Вълко Червенков като алфа шеф. От този пленум се вдъхновиха плеяда априлски поети и писатели, а по-късно и априлски зидари и монтажисти. И всички говореха само в мерена реч.

Икономистът хвърля някаква суровина, но редакторът я превръща в готов продукт, слага й рима. Която власт спазва това разделение на труда, оцелява с десетилетия - както направи властта на бай Тошо.

Но щом започна преходът, икономистите взеха нещата в свои ръце и извадиха нелепия план Ран-Ът. Отдолу се подписаха все доценти и професори и нито един поет или писател! Усещайки накъде духа вятърът,

младежта заряза филологията и се гмурна

в бизнес мениджмънта. Всяко село отвори по един икономически университет. Камък да хвърлиш, бизнес мениджър ще удариш. На 100 мениджъри днес се падат по 10 политолози, 1 програмист и нито един филолог.

Вместо с редактори, днешните държавни мъже и жени се обзавеждат с шофьори, които имат по няколко мениджърски дипломи. Купуват си по две, по три магистратури наведнъж от китайския сайт “Али експрес”. Затова премиерът често сам си кара джипа.

И така стигаме до този “брекзиД” на другарката Караянчева. Случаен гаф, но виновна е системата. Както и епохата. Как може да има парламент без редактори? Как може да има развито общество без редактиране?

Това е залезът на една древна и горда цивилизация, това е трагична загуба на Логоса, от който е сътворен светът…