Още не е 100% сигурно, че през януари няма да ни врътнат кранчето

 През 2020 г. Путин ще постигне своята геостратегическа мечта – пълна газопроводна независимост на Русия от Украйна и дори от Европа. Да, САЩ наложи санкции върху новите газопроводи, но отговорът е репликата на троянския монах: “Късно е, чадо. Резето падна!”

Никой вече не може да попречи на руския газ да превземе Евразия. За броени седмици ще бъдат завършени още 3 чисто нови магистрални газопровода, които ще свързват пряко руските находища с Германия, Турция и Китай. Общият капацитет само на новите газопроводи ще е 123 милиарда кубически метра газ годишно – два пъти повече, отколкото тази година минаха през Украйна. На практика Русия ще може да удвои износа си, стига да има толкова газ.

Все пак от санкциите на САЩ имаше временна полза.

Те забавиха завършването на “Северен поток 2” с няколко месеца, благодарение на което Москва стана малко по-отстъпчива в преговорите с Киев. Русия бе съгласна договорът за пренос на газ през Украйна да се продължи само с 1 година, а сега се договори за 5. През първата година през Украйна ще минат 55 милиарда кубика газ, а после още по 40 милиарда на година.

Това означава, че газифицираните българи тази зима няма да умрат от студ. Но още нищо не е 100 процента сигурно. Докато пиша тези редове, “Нафтогаз” и руският “Газпром” още си извиват ръцете за конкретните детайли по договора.

През 2009 г. заради едни такива детайли Русия ни спря кранчето. Според нея Украйна отклонявала част от доставките за Западна Европа, без да си плаща. От друга страна, по онова време износът на Русия изцяло зависеше от “Нафтогаз”, който е знаменит със своето творческо отношение към бизнеса. На практика всичките ѝ газопроводи с капацитет 180 милиарда кубически метра годишно минаваха към Европа през Украйна. Единственото изключение тогава бе “Син поток”, който е по дъното на Черно море към Турция с относително скромния капацитет от 16 милиарда кубически метра.

Сега много хора са забравили, но при синьото управление Москва искаше да прокара “Син поток” през България.

Ние гордо отказахме да се съгласим с условията и благодарение на това “Газпром” тръгна да полага тръби по морското дъно. Веднъж тръгнал, така и не може да спре.

След събитията през 2014 г., когато Москва окончателно се скара с Киев, Путин реши на всяка цена да заобиколи Украйна. САЩ заложиха на обратното – да запазят украинския маршрут, а мрежата на “Нафтогаз” да бъде приватизирана от западни компании. Отделни трасета бяха поети от американската компания “Шеврон”, което вероятно е хвърлило Кремъл в ярост благородная, както се пее в песента.

Оказа се обаче, че Белият дом не е в състояние да извие ръцете нито на Германия, нито на Турция, да не говорим за Китай. Всички те държат много повече на газа, отколкото на приятелството с Чичо Сам.

Още през 2012 г. бе завършен първият “Северен поток” с капацитет 55 милиарда кубически метра годишно, който свърза пряко Русия с Германия. По южното направление вече започваше строителството на “Южен поток” с подобен капацитет, който трябваше да мине през България и оттам да продължи към Сърбия, Гърция и така нататък. Тогава скромната ни татковина щеше да стане газов диспечер за цяла Южна Европа.

И до днес не е ясно кой и защо спря този проект, но очевидно София също има вина.

И България, и руската страна решиха да не спазим правилото на ЕС за конкурентни търгове при търсенето на подизпълнители. Това даде повод на Брюксел да ни скръцне със зъби и така изпуснахме най-големия исторически шанс в историята на българския газ. По онова време САЩ все още не бяха въвели санкции и само визитата на сенатора Маккейн при премиера Орешарски едва ли щеше да е достатъчна, за да спре “Южен поток”.

Но съчетанието от натиск на Брюксел, жълтите павета, Маккейн и фалита на КТБ така паникьосаха онова правителство, че то изгуби всякаква воля за битка. А без борба и понякога дори война газопроводи не се строят.

Днес трябва да признаем, че Путин е победител. Москва е властелин на своя газ и вече ще има повече клиенти, отколкото ще може да задоволи. Само преди седмица руският и китайският президент заедно наблюдаваха на мониторите си официалното завършване на газопровода “Сибирска сила”, който свързва находищата в Източен Сибир с китайската граница до реката Амур. По-нататък китайците сами ще продължат тръбите до Шанхай и по тях ще получават близо 40 милиарда кубически метра газ годишно. Но някои биха казали, че Русия става суровинен придатък на Пекин.

Още през април трябвало да тръгне и “Турски поток 2”, който ще има капацитет от 13 милиарда кубически метра и ще мине през България, за да снабдява Сърбия и Южна Европа. Путин ни направи забележка, че се мотаем със строежа, Бойко Борисов го оспори, но за съжаление, нямаме достоверна информация докъде сме стигнали.

Днес това са тайни работи. Да се надяваме, че до април връзката на България с “Турски поток” ще е готова. Освен това според министъра на енергетиката Теменужка Петкова до края на 2020 г. ще бъде готова и междусистемната връзка с Гърция, по която ще можем да получаваме по 1 милиард кубически метра на година от азербайджанското находище “Шах Дениз 2”. В по-далечен план тази тръба може да ни свърже и с Източноcpедиземноморския газопровод (Иcтмед), който ще тръгва от офшорните находища край Израел и Кипър, до Гърция и оттам до Италия.

Лошата новина на 2020 г. за България е, че нашите газопроводи сменят посоката си на 180 градуса. Досега ние снабдявахме с газ Турция и Гърция, но много скоро те ще ни снабдяват. Вместо да получаваме такси за транзит, започваме да ги плащаме.

Хубавото е, че ако до 2019 г. имахме само един източник за доставка на газ, след 2020 г. те вече ще са три, а в по-далечен план и 4.

Ако правителството си изиграе картите правилно, газът би трябвало да поевтинее, газопроводната мрежа да обхване поне 2 пъти повече общини и електроцентрали.

За съжаление, когато става дума за енергетика, ние, българите, сме големи майстори в изпускането на всички шансове. Младежта може да е забравила, но в далечните 1990 и 1991 г. България спря строителството на АЕЦ “Белене”, когато вече имахме изградени основи и платен реактор от 1000 мегавата. Продадохме го за жълти стотинки и сега той прави ток в Русия. После построихме нови основи и купихме още един реактор от 1000 мегавата, който сега пак се чудим какво да правим. Затова пък редовно се оплакваме от Европейския съюз, че ни е накарал да спрем 4-те малки реактора в “Козлодуй”, чийто срок вече бе изтекъл.