Променящите се лица на „Принцът на мрака“

Червен рогат демон, който поглъща грешниците, или безупречно облечен бизнесмен с лукав език, който тласка слабите към греховност. Това са две от може би стотиците представи, които днес имаме за персонификацията на злото - дявола. Сатаната, Луцифер. Принцът на мрака, Звярът, Рогатият – само част от нарицателните, с които наричаме омнипотентното митично създание, което носи нещастието в този свят. И тъй като мъката и страданието са следвали човечеството през цялата му история, дяволът винаги е имал свой образ в представите и вярванията на хората. Злото е трябвало да получи своя свръхестествен причинител, защото само така човешкото съзнание може да проумее всички безсмислени жестокости и несправедливости, които сме си причинявали. Поколение след поколение сме имали нужда от антигерой, на който да можем да припишем не само чуждите, но и собствените си злодеяния срещу щастието и живота на другите. Така се родил и Сатаната, като оправдание на човешките слабости, пороци и жестокост.

Често манипулиран от религиите, оправдаван, а понякога дори и почитан, образът на злото се изменя през хилядолетията. Обликът му изминава дълъг път, преди да получи рога и казан или костюм и правна кантора. Най-ранните изображения на дявола всъщност са палеолитни или неолитни тотеми, представляващи предполагаеми зли духове. Историците и антрополозите обаче могат единствено да гадаят за отношението на древните към тях – дали са се страхували от тях, дали са ги презирали или са ги почитали като неизменна част от света и природата? В древните политеистични религии боговете обикновено нямат единствено добри или единствено лоши черти и затова там трудно може да се намери първообраз на това, което днес наричаме Сатаната. Може би индуският бог на злото и смъртта Кали е един от най-древните въплъщения, близки до дявола, които са запазени до днес. Името й идва от древен санскрит и означава “тя, която е черна“ или „тя, която е смъртта“. Най-често е изобразявана като страховита войнствена женска фигура с гердан от човешки глави около врата. Индийците свързвали образа на Кали с насилието, сексуалността и смъртта. Както и в другите политеистични религии обаче, и тя има и светла страна – считана е от някои и за символ на добрата и грижовна майка. Затова трудно можем да считаме Кали за ранен вариант на съвременната ни представа за дявола. Посочваме я по-скоро като пример за това как религиите с пантеон от много богове не се опитват да разделят доброто и злото като две вечно противостоящи си крайности. Те са търсели баланса в образите, които са изградили, и не са създали митологично същество, свързано с всичкото нещастие на земята.

Може би един от първите образи, въплъщение на злото, се намира в една от най-древните религии, жива и до днес – зороастризма. Основана от пророка Зорастър или Заратустра около първото хилядолетие пр. Хр. в Персийската империя на Дарий и Ксеркс, в нея светът е разделен на две – светла и тъмна страна. Светлата страна се управлява от Ахура Мазда, който е върховният бог и създател на всичко. Тъмната страна е подвластна на бога Анхра Махню, наричан по-късно Ариман. Той бил описан от Зороастър като носителя на всяка „зла мисъл“ или „лошо намерение“. Този митичен образ е може би най-ранната представа на човечеството за дявола, в смисъла, в който го описват текстовете на юдеизма, християнството и исляма. Най-често срещаният мотив в зорастризма разказва как Ариман и Ахура Мазда са в постоянна битка, която след хилядолетия ще бъде спечелена от светлата страна. Друга легенда разказва за Аахра Манхю, който разпорил отвътре утробата на майка си, за да може тъмната страна да се роди преди светлата. Така той получил управлението на Земята за хиляди години. Затова и на Земята има глад, болести и бедствия.

За другите лица на Сатаната - четете в "Космос"