Великият поет и драматург е измислен герой в игра на предизвикания интелект - най-големия шедьовър на създателя си

Гълъба и Феникса: Смъртта на граф Рътланд и самоубийството на съпругата му Елизабет съвпадат с края на Шекспировото творчество

55

Ни гробници, ни златни монументи

ще надживеят мойте стихове

и ще сияеш млад и вдъхновен ти

над сметища от мъртви векове.

Войни ще сринат мрамор и гранит

и Арес много кърви ще пролее,

и всеки надпис ще мълчи изтрит,

но споменът за теб ще оцелее.

И ти над смърт и гибелни вражди

ще продължиш, достоен за възхвала,

потомството и теб ще награди

със слава, вековете надживяла.

И ти ще чуеш - в моите творби -

как Втората тръба ще протръби.

("Сонети" Уилям Шекспир)

Едно лице назаем, едно име под наем, един портрет напълно фалшив - така един брилянтен ум остава напълно скрит. Шекспир - най-великият поет и драматург в световната история. Или по-точно - най-вълнуващата енигма, най-блестящата литературна мистификация, навярно подслонила не един творец, ценящ анонимността си. Днес само едно е почти сигурно - че човекът, роден с името Уилям и точната фамилия Шакспер, не е гениалният автор на творчеството на Барда. Може би той се оказва само удобна маска, която бива използвана в игра на предизвикания интелект. Измислен герой, надскочил всяка сцена. Най-големият шедьовър на своя създател.

Лицето Уилям Шакспер от Стратфорд на Ейвън в по-зрялата му възраст е описвано от свидетелства като бездарен актьор със слабост към алкохола, лихвар, търговец и скандалджия, който отказвал да си плаща дълговете.

Самият той не оставя никакви по-сериозни следи след себе си относно своето житие. Иронично на фона на завещаното от него културно богатство. Уилям се ражда през 1564 г. като третото от осемте деца на Джон Шакспер, член на градския съвет и успешен производител на ръкавици, и Мери Ардън, дъщеря на заможен фермер.

Не е ясно къде и как гениалният творец е получил образование и дали изобщо е имал такова. Смята се, че е посещавал безплатното училище "Крал Едуард VI" в Стратфорд. Сигурно е, че едва на 18 години се жени за 26-годишната Ан Хатауей и двамата имат три деца: Сюзън и близнаците Хамнет и Джудит. Момчето Хамнет почива още на 11 години. Сюзън, Джудит и майка им Ан са доказано неграмотни. Съпругът и бащата Уилям допуска това, докато самият той борави с 20 000 думи. Поне с толкова "играе" Барда, за да твори. Възможно ли е изобщо един-единствен човек да има речников запас от толкова думи по онова време?! Дори да е наистина много начетен?!

След раждането на децата Уилям изпада в т.нар. "изгубени години" - съвсем неизвестен период от битието му за изследователите (между 1585 и 1592 г.). И изведнъж от нищото неговата звезда озарява театралната сцена в Лондон. Не се знае със сигурност кога започва да пише. И как някой, който никога не е напускал Англия, според всички регистри, умее да описва и пренася с творчеството си във Верона, Венеция, Дания и т.н. Как съумява да напише на перфектен френски една от сцените на "Хенрих V"? Мистерия.

От 1594 г. пиесите на Уилям Шекспир се играят само от "Мъжете на лорд шамбелана" - театрална трупа актьори, сред които и самият той. Господата бързо се превръщат в любимци и звезди в Лондон. Трупата получава кралски патент от новия крал Джеймс I (1603 г.) и променя името си на "Мъжете на краля". Междувременно те вече са изградили и свой собствен театър на южния бряг на река Темза, който наричат "Глобус". Съдружието им поглъща и Блекфрайърския театър (1608 г.). Шекспир забогатява, а финансовият си просперитет демонстрира, като си купува втората по големина къща в Стратфорд. Дори участва с дял в изкупуването на енорийския десятък на града (1605 г.).

През цялата си кариера Уилям Шекспир разделя времето си между Лондон и Стратфорд. Неизвестно защо започва да пише много по-малко пиеси след 1606/1607 г. Последните му три са в съавторство с Джон Флечър, който го наследява като драматург на "Мъжете на краля". Четиристотин години по-късно, през 2019-а, чешкият учен Петър Плехач чрез изкуствен интелект изследва пиесата "Хенри VIII" и потвърждава със силата на науката, че участието в нея на Флечър даже никак не е незначително. Оказва се, че той е написал по-голямата част от второ действие, а намесата му се усеща и в останалите части от текста - някои сцени са изцяло негови. Ето още един творец, допринесъл за величието на легендата.

Уилям съумява да играе ролята си добре, но прави фатална грешка именно на финала на своя брилянтен пърформанс. Неговото завещание събужда сериозните съмнения, че именно този човек е бил гениалният драматург.

Текстът на документа, открит през 1747 г., потриса антикваря Джоузеф Грин. От написаното лъха невежество. Сякаш завещанието е оставено от личност, която е абсурдно да е била майстор на перото.

На съпругата си Ан прочутият поет оставя само своето "второ най-добро легло". Завещава цялото си състояние на своята по-голяма дъщеря Сюзън с условието да го предаде непокътнато на "първия син на своето тяло". Тя обаче има само една дъщеря, Елизабет, която умира бездетна. Джудит има три деца, като всичките издъхват безбрачни. Уилям Шекспир остава без преки потомци. Всичките шест запазени негови подписа от различни документи разкриват човек, който рядко е пишел - според психографологията.

Най-любопитното е, че в неговото завещание по никакъв начин не е засегнато и споменато безценното му творчество. То сякаш не му е принадлежало никога.

Вдъхновението на Шекспир секва около 1612 г. окончателно. Никакво произведение не излиза под неговото име след 1613 г. Дали защото истинският автор вече няма как да твори? Защото е мъртъв.

Кой е създателят на Барда, кой се крие зад маската на анонимността - четете в "Космос".