Всяко лято стотици деца се нареждат пред вратите на НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Повече от половината искат да станат актьори. Да играят във филми. В сериали. Да излязат на сцените на големите театрални салони.

Но имат ли идея каква е реалността? Знаят ли как живее една звезда на Народния театър? Ами в театрите в провинцията?

В последните седмици си отидоха изключителни артисти. Няма прилагателни за Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова. Те оставиха толкова много. Истински епохи – вплетени в живота на много поколения. Те никога няма да бъдат забравени.

Но един друг тъжен финал за мен лично е голямата трагедия на годината.

Йосиф Шамли.

Бяхме съученици и близки приятели като деца, а по-късно се виждахме по-често около “Под прикритие”. Той играеше в сериала полицаят Киров, а аз помагах за писането на сценария. Йосиф беше усмихнат, някак тих и скромен. Винаги готов да помогне.

Но не можеше да се продава.

В света на киното и театъра делят актьорите на два вида - Мечките, които пълнят салоните, снимат реклами, водят церемонии, участват в халтури, и останалите. Йосиф беше от останалите и системата го смачка. Краят на Йосиф Шамли за мен е трагедията на годината, защото актьор, който играе в 10 представления на Народния театър – там, срещу фонтаните в градинката пред бившия дворец в София, си отиде заради безпаричие.

Нелепо е, нали?

Нека да сме наясно, че аз харесвам и много от Мечките в българското кино и театър. Познавам някои от тях лично. И знам, че в понеделник може да участват в най-тъпата и вредна тв реклама, във вторник да водят банкет на новобогаташи, а в сряда да играят в театъра така, че в края на годината да стиснат “Аскеер” в ръката.

Не всеки в живота обаче е дарен с такава енергия и адаптивност. И тогава системата му дава две опции – свободна практика или щат в театъра. Ако поемеш риска на свободния пазар, хонорарът на представление е между 300 и 700 лева. 700 за Мечките, 300 за останалите. Ако си добър и търсен, можеш да живееш и добре.

Ако обаче си на щат в театъра, дори и да играеш в 10 представления и да си напълнил салона във всичките до един, ще вземеш 800-900 лева на месец. 900 в Народния. В провинциалния театър – 700. Държавата субсидира всеки продаден билет и чакаш в най-добрия случай малко ДМС (допълнително материално стимулиране) на всеки 3-4 месеца.

Няма да деля хората на по-заслужили и по-малко заслужили професии. Но ми се струва крайно несправедливо актьорите да чакат подаяния.

Не знам какво е решението. Утопично ли е например театрите да се превърнат в свободни сцени на пазарен принцип, за да получат актьорите заслуженото? Някой по-запознат трябва да предложи работещи решения.

Защото днес твърде много артисти мизерстват и оцеляват ден за ден. А понякога, видяхме го с очите си, системата направо ги убива.

Мисля, че е добре децата, които се нареждат всяко лято пред вратите на НАТФИЗ, да знаят това.