Призракът на Държавна сигурност преследва младия СДС, чиято сграда служебното правителство даде на Европейската прокуратура, още преди създаването му. Подозирали, че ги подслушват. Министърът на вътрешните работи Атанас Семерджиев отричал. Но ръководството на съюза поискало да се направи проверка в сградата на "Раковски" 134 със специална техника.

"Дойде екип, воден от полковник Ников. С него се познавахме от студентските години - разказа Петко Симеонов. - Завърши проверката и той ми казва: "Няма никъде нищо. Сградата е чиста!" Аз възкликнах - "Браво, Тоше! Като вземем властта, теб ще те направим министър на вътрешните работи, защото си ни верен!"

Той подскокна и истински се изплаши: “Тихо! Тихо! Какво си се развикал?!”

Според мен сградата ни на "Раковски" 134 беше на непрекъснат режим на подслушване. Но ние имахме работа да вършим, власт да събаряме и работехме."

Когато трябвало да обсъдят важен въпрос, без да бъдат обезпокоявани от службите, седесарите излизали навън - в парка или на Витоша.

След конструирането на СДС като политическа организация в демократичните среди непрекъснато се говори за ДС и досиетата.

За първи път въпросът е повдигнат официално на Кръглата маса през януари 1990 г. Вътрешният министър Атанас Семерджиев говорел неясно и объркано. Казвал, че правителството ще даде достъп на всеки, който поиска.

Поканили ръководството на Съюза на българските писатели, вследствие на което след малка проверка самото то настояло досиетата да си стоят засекретени.

"Искахме да се приложи полският или чешкият модел, но подкрепа в тази посока нямаше нито в БСП, нито в Координационния съвет на СДС", разказа Луджев.

Според Петко Симеонов имало и други идеи -

да се постъпи като гърците или испанците - архивът да се затвори за 75 години или да се изгори

"Надделя мнението да искаме да се отворят и това беше изложено от Георги Спасов от трибуната на Народното събрание", допълни Симеонов.

Ожесточените спорове за досиетата в Координационния съвет дава храна на слуховете, че създаването на СДС е дело на самата Държавна сигурност.

"Това не е вярно. Отделни внедрени лица е имало, но превземане на цели партии чрез монтиране на агенти и сътрудници на ДС в техните ръководства нямаше", смята Александър Йорданов. Според него интересът на ДС и БСП е бил друг - да не се допусне обединение на демократите.

Искали бившите неформали да са конфронтирани помежду си, да се явят разделени на първите демократични избори и да бъдат размазани от червената партия. А тя, вече "реформирана", да осъществи и "преустройството" в България.

"Идеята, че БКП трябва да се реформира и да ръководи процесите на "преустройство", е ясно изразена в статията "Никаква отсрочка", публикувана

в “Работническо дело” на 30 ноември 1989 г., чийто автор е бъдещият

лидер на СДС и премиер на страната Иван Костов",

казва Александър Йорданов.

Освен да обсъждат БКП и досиетата, седесарите трябвало да пишат и собствената си програма. Но всичко ставало абсолютно стихийно. Тя се появила ден преди началото на кампанията за Велико народно събрание.

В петък в 13 часа заместник-председателят Петко Симеонов възложил на работна група да подготви за печат програмата, която трябвало да излезе във в. "Демокрация" в събота. Тя обаче не била готова. Нейчо Неев тръгнал към печатница "Димитър Благоев", но чак към 16 часа. Оттам му казали, че няма как да я напечатат цялата.

Обадил се на Петко Симеонов и той заявил: "Издайте половината,

нека комунистите да не знаят какво ще правим”.

Седесарите искали да отстранят БСП не само от властта, но изобщо да не съществува като полюс в политическия живот на страната. Цел, която не успяват да постигнат.

В онези години на ентусиазъм смятали, че днес България ще изглежда като една средноевропейска страна, но имало няколко виждания как да стане това.

"Представите "какво следва" бяха удивително различни.

Едни мислеха, че

е дошло времето на

“истинския комунизъм”,

а на другия полюс очакваха "връщането на царя от Мадрид".

Затова беше важно да се формулират идеите, по които мнозинството беше съгласно - заяви Петко Симеонов. - Това бяха правата на човека, републиката, многопартийната система, свободните избори, свободата на словото и вероизповеданието, свободата на сдружаването, свободата на гражданската и стопанската инициатива, равнопоставеността на видовете собственост - държавна, кооперативна, частна. Новото време изискваше нов език и обединяващи идеи."

Още в първите дни след 10 ноември бил сформиран екип, който да избистри целите на СДС. В него влизали икономистите Венцислав Антонов, Румен Аврамов, Огнян Бишев, Боян Славенков, юристите Стоян Ганев, Снежана Ботушарова, Вержиния Велчева, както и философът Здравко Попов и работещият в Австралия социолог Румен Димитров.

Програмата станала нов повод за разделение

на сините - на либерали и социалдемократи. И така е през цялата им 30-годишна история. Споровете и разцепленията са непрекъснати. Със сигурност бащите на СДС не са си и представяли докъде ще стигне отрочето им 30 години по-късно - до една малка извънпарламентарна партия.