У нас за година се купуват около 1500 тона, другата част от улова отива при съседите и за Западна Европа

Повече от половината от отглежданата в яз. “Доспат” риба отива за пазара в Румъния. Това твърди Валери Баронов, собственик на най-големия развъдник у нас “Рея фиш”. Стопанството в Доспат е най-голямото на Балканския полуостров. То е разположило над 150 броя садки, които се зарибяват с рибки от 2 до 50 грама.

Компанията произвежда около 800 т американска и сьомгова пъстърва годишно. Сьомговата пъстърва е доста по-едра от американката, балканската и сивена. Може да достигне до 7-8 кг, но

се лови и

продава в

най-търсения

грамаж

от 2 кг

Тя има еднакъв цвят с норвежката сьомга. Цената ѝ е с около 15-20% по-висока от тази на обикновената пъстърва заради по-скъпите фуражи и времето, необходимо за отглеждането до пазарни размери.

“Пазарът в Румъния е в пъти по-голям от нашия. Покупателната способност на румънците е по-висока. Освен това при северните ни съседи се яде повече риба, отколкото в България”, обясни Баронов.

Българските производители печелят повече и от цената на килограм риба на едро в Румъния. Става дума за минимум 5% след приспадане на всички разходи. Доспатската пъстърва се пласира и в други съседни държави и Западна Европа, предимно в Германия.

“Около 15-17% от пъстървата се продават на пазара в Румъния”, казва Павлин Маринов, шеф на другия голям производител в района - П.А.Л-БГ. Компанията

кара на север

от Дунав

предимно

прясна риба

и по-малко пушена и замразена. Тя притежава три обекта в Девин с капацитет до 900 т на година. През м.г. е пласирала към 700 тона. Маринов е и член на УС на Асоциацията на производителите на рибни продукти. Той е в бизнеса с риба от 80-те г. на миналия век.

“В България няма традиция да се яде риба. Пъстървата е единственият сладководен вид, чието потребление се увеличи в сравнение с годините преди демокрацията. Спад има при шарана, толстолоба. През последните години се промени и структурата на пазара. Преди демокрацията целият сектор “Рибовъдство” се дотираше с 48 млн. долара”, казва Маринов.

Българинът изяжда от 1000 до 1500 тона пъстърва годишно. И тъй като капацитетът за производство в рибовъдните бази е за около 2000 тона, останалото се изнася в чужбина. Оборотът в този сегмент е към 12-13 млн. лв., добавя Маринов.

“Всички показатели за производството, консумацията и търговията с аквакултури се движат в положителна посока”, коментира министърът на земеделието Десислава Танева.

Тя откри първото по рода си изложение “Обичам българската риба”, чиято идея е да стане ежегодна национална кампания. Танева обясни, че рибните продукти на българския пазар са 64 000 тона, или с над 10% повече спрямо три години по-рано. Общият обем включва родно производство и вносни продукти.

Макар и с бавни темпове, потреблението на риба всяка година се увеличава, коментира Танева. Тя цитира данни, според които за 2018 г. се падат по 5,2 кг консумация на човек годишно. В страните с най-висока консумация

ядат 5-6 пъти

повече риба,

отколкото

българите

“Имаме много да достигаме други страни по отношение на консумацията на риба. Това е една от най-полезните храни. Но е въпрос на традиция в храненето, история в кухнята. Важното е, че ние отбелязваме напредък”, каза Танева.

“Хубавото е, че износът е по-голям от вноса”, коментира Галин Николов, директор на агенцията по рибарство и аквакултури. Най-голяма част от експорта се пада на сладководните риби - шаран, бял амур, толстолоб. Общият обем на рибата, която се изнася от България, е около 10 000 тона, обясни Николов.

Данни на Националния статистически институт показват, че през първото полугодие на 2019 г. са внесени 19 540 тона риба, други водни организми и преработени рибни продукти, което е с 8,8% повече в сравнение със същия период на 2018 г. Доставките от ЕС се свиват с 5% на годишна база, възлизайки на 11 180 тона, докато вносът от трети страни бележи ръст от близо 35% до 8360 тона.

Предвид тези данни за цялата 2019 г. може да се очаква да бъде малко над нивото от предходната година. Ще продължат да се внасят съществени количества за суровина за преработвателните предприятия и разнообразяване на асортимента на пазара с нетипични за страната видове риба, се посочва в аграрния доклад от земеделското министерство.

С 3,3% се

свива износът

на българска

риба към

европейските

държави

- до 13 122 тона. Най-значителни са количествата, реализирани в Румъния - 5,9 хил. тона, и Швеция - 2,3 хил. т. Следват: Гърция с 1,2 хил. тона, Италия с 0,9 хил. т, Белгия и Испания са с по 0,5 хил.

Износът на риба и рибни продукти за трети страни се свива по-съществено – с малко над 13% до 3587 тона, насочени предимно за Южна Корея (877 тона), Сърбия (832 тона), Босна и Херцеговина (658 тона), Япония (633 тона) и Китай (214 тона).

Най-съществен дял в общо изнесеното количество риби и други водни организми през 2018 г. заема

експортът на

мекотели

– малко над 21%, следван от този на консервирани ракообразни и мекотели – близо 20%, съответно с 3 и 13,6% по-малко от 2017 г.

Същевременно износът на готови храни и консерви от риби и хайвер отбелязва ръст от 25,4% до 2 653 тона. Основни дестинации за консервираните водни организми и консервите от риби и хайвер през годината остават Швеция (2,1 хил. тона) и Румъния (1,4 хил. тона), по 0,4-0,5 тона се падат на Южна Корея, Белгия, Япония, Сърбия и Гърция.

Сред останалите продукти, изнасяни в по-големи количества, съществено увеличение спрямо 2017 г. се наблюдава при експорта на пресни и охладени риби - с 25,8%, и замразени риби с изключение на филета (основно шпрот, трицона или цаца) - с 22%.

Традиционно

най-големи

количества

замразена

риба са

насочени за

Румъния

- 1168 т.

Предварителните данни на НСИ сочат, че през първите шест месеца на 2019 г. са изнесени общо 7937 тона риба и рибни продукти, което е с 1,9% повече на годишна база. При повечето категории продукти се наблюдава увеличение на износа спрямо шестте месеца на 2018 г.

Изнасяли сме риба и за Иран

В Смолянска област в началото на 70-те години на миналия век се реализира един от най-големите проекти в Европа за отглеждане на пъстърва.

В планината са построени за много кратко време над 100 бетонни рибарника - по р. Широколъшка, Чая, Въча и горното течение на Арда. Не са подминати и малките реки. Те са осигурявали 75% от пъстървата у нас и около 30% от шарана.

Произведената риба обаче далеч надхвърляла нуждите на населението и започва масиран износ. Продавали риба в Западна Германия, Франция, Дания и съседните държави. По време на Ирано-Иракската война годишно се доставяли по 60 тона смолянска риба за бойкотирания от Запада Иран.

От някогашните рибарници към момента функционират едва 5-6.