На 97 години ни напусна голямата българска актриса Стоянка Мутафова.

"Тази сутрин в 6,15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейният Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата й памет!".

Тъжната вест съобщи Евгени Боянов, личният й мениджър.

Припомняме ви 15 истински и много забавни истории от живота на забележителната комедийна актриса.

Как Стояна стана Стоянка

Истинското ѝ име е Стояна-Мария. Кръстена е дядо си Стоян по майчина линия. “К” към името ѝ добяват по погрешка в един театрален афиш на Народния театър. Актрисата тръгва към директора Николай Лилиев с молба да поправят грешката. Някой от колегите я среща и казва: “Недей, к-то носи щастие, ще имаш успех...”

Мария е на Дева Мария, за да я закриля. Родила се е много хилава, чакали я да умре. Някой посъветвал родителите ѝ да я кръстят, да не си отиде некръстена.

Като дете се прави на обесена

Артистичните ѝ номера започват още в детските ѝ години. Веднъж, когато родителите ѝ я ядосали, тя решава да се направи на обесена за отмъщение. Омотава един колан около врата си и боядисва устните си в синьо. Баща ѝ е шокиран, но баба ѝ, която тя нарича Фелдфебела, хваща измамата.

За луда глава като нея дори хармоничният брак на родителите ѝ изглежда пълна скука. Имала приятелка, чиито родители се развеждали и тя завиждала за изживяването. “А нашите си стоят женени и през ум не им минава да ме разполовят с помощта на съдията. Скука, позорна скука!”.

Първата ѝ роля е на 13, играе с живо коте

Излиза на сцената за първи път, когато е на 13 години. Била с родителите си напочивка в Казанлък. Почиващи там театрали решават да поставят “Женитба” от Гогол в местното читалище. Режисьор е Петър Увалиев. Стояна, която мечтае да стане акртиса, си измолва ролята на слугинчето. Моли Увалиев да играе с живо коте. За да блесне пред публиката си измисля да падне на сцената в кулминационния момент от представлението. Макар че подобно нещо в пиесата няма.

“Точно когато един актьор гръмогласно крещеше, аз се строполих на земята, пуснах котето и то се стрелна в публиката. Всичко много се смяха, а след това говореха само за мене. Така успях да блесна...”

Баща ѝ писателят - Константин Мутафов, праща писмо до директора на Народния театър Владимир Полянов дъщеря му да не бъде приета в Държавната театрална школа.

Трябва да сме много благодарни, че Полянов не го е послушал...

Циганка ѝ предрича, че ще стане известна

Че ще стане известна, ѝ предрича една циганка. Стояна я среща, докато е студентка. Гледайки на ръката ѝ, циганката казала: “Да знаеш, един ден ще бъдеш герой на мегдана. И кучетата даже ще те знаят.”

Стоянка Мутафова официално е обявeна за осмото чудо на света още когато празнува 50 години на сцената. Притежава и нотариален акт за собственост на 50 квадратни сантиметра от сцената на Сатиричния театър, с което се гордее, защото в тази театър е минал животът ѝ.

Още не съм чела какво съм написала

В Сатиричния театър ще представят книгата на Стоянка Мутафова “Герой на мегдана”. Литературната обработка е на Юрий Дачев. Мутафова казва:

- Понеже сега се връщам от чужбина, още не съм прочела книгата, която съм написала.

Не видях никога повече първата си любов

Първата ми споделена тръпка беше с млад, дипломиран в Германия лекар - Жорж. След 1944 г. той се установи в Америка. 40 години по-късно бях там на турне. Той ми се обади. Реших, че е по-добре да си останем с хубавите спомени. Не видях никога повече Жорж, но изиграх любовта си към него в спектакъла “Вчерашни целувки”. Там е нашата история.

Как се сближава със свекърва си

Стоянка Мутафова вече е омъжена за втория си съпруг Леонид Грубешлиев. Един ден свекърва ѝ - известната поетеса Мария Грубешлиева, я пита:

- Стоянке, чух, че си била курва. Вярно ли е?

- Мери, и аз за теб съм чувала същото, ама знам, че не си - не остава длъжна Стоянка.Този разговор сближава свекървата и снахата.

Не ми е време да гушна букета

1968 г. Стоянка Мутафова е на турне из страната, но получава тежка жлъчна криза и се връща в София, където постъпва в болница. Съпругът ѝ Нейчо Попов снима филма “Мъже в командировка”. След снимачния ден идва с огромен букет в болничната стая, където Стоянка лежи и пъшка, и ѝ подава цветята.

- А, не! Още не ми е време да гушна букета - реагира Мутафова.

Константин Коцев ме сравни с костенурка

Имам голям камък в жлъчката. Той си кротува и аз не го дразня - не ям патладжан, не ям сини сливи. За честването на 1300 години от създаването на българската държава бяхме сборна група артисти на Сатирата в Швейцария.

По едно време ме заболя жлъчката. Влязохме в една аптека, казах, че имам жлъчна криза, и аптекарката ми даде хапчета. Поисках чаша вода, а аптекарката отказва - нямала право дори хапчета да ми даде, нямам рецепта, но понеже имам болки... Чешмички във Виена колкото щеш.

Като се прибирам, нашите извикали лекар, а той ме плаши: “Това е бомба със закъснител, веднага операция!” Казвам - това няма да стане!

Бяхме много смешни, защото и Константин Коцев не беше добре. Трябваше да каже Хилендарския манастир, а каза хилендарския магазин. И него смъкнаха в моята стая, да не ходи докторът два пъти нагоре-надолу. Аз на една страна съм се свила, той на друга отсреща на канапето легнал. Преди да влезе лекарят, Пацо реши да флиртува с мен и ми вика: “Какво си се сгънала на две като костенурка!”

“Млъкни, бре, че ме боли!” Докторът дойде, него го турнаха в една гореща вана и го оправиха. И аз се оправих с хапчето.

Казали ѝ по телефона, че дъщеря ѝ починала

Разказва дъщеря ѝ Мария Грубешлиева-Муки: “Лесно или не, с майка ми се живее интересно. Тя притежава голямо благородство. А колко често е била обект на злоба и завист. Ето един случай.

Точно на рождения ѝ ден се обажда някой по телефона и казва: “Дъщеря ти катастрофира и почина”. Необяснимо е просто! Толкова се притеснила, че забравила номера на джиесема ми. Добре, че не била сама в този момент. Обади ми се Радосвета Бояджиева. Попита ме:

- Къде си?

- На улицата съм.

- Жива ли си?

- Жива съм.

Как да си го обясня това желание да се направи зло? С чиста съвест мога да кажа, че на никого нищо не взех в този живот, нито пък попречих някому. Но и никой в този живот не е обещавал, че ще ти даде една пълна кошница с череши, които няма да свършат, нали?”

Къде ми е шкодата?

Колегите на актрисата си спомнят за едно дълго турне по Черноморието, в което участва и Стоянка Мутафова. Целият екип пътува с рейс, а актрисата ги следва навсякъде с новата си шкода - абсолютен лукс по времето на соца. За да я опази от апаши, всяка вечер очертава с тебешир паркираната пред поредния хотел кола. Младоци от техническия екип обаче хвърлят око на суперлуксозния автомобил и решават да го ползват.

Само чакат Стоянка да се качи вечерта в хотелската си стая - и взимат шкодата. Призори пък я оставят на същото очертано място. Една сутрин обаче що да видят - върху очертаното с креда място е паркирала чужда кола! Тогава оставят автомобила в другия край на паркинга, вадят тебешира от жабката на колата и старателно го очертават. След това пък трият щрихите около старото място.

На сутринта - ни лук яли, ни лук мирисали, гледат как Стоянка Мутафова се запътва към мястото, където е паркирала предната вечер. Вижда тя там чужда кола, изпада в истерия и се развиква, че шкодата ѝ е открадната. Момчетата от екипа ѝ показват кротко паркирания на другото място непокътнат автомобил и я убеждават, че снощи тя е паркирала точно там. “Виж, нали си я очертала с тебешир!”, казват. Явно, за да не я помислят за ку-ку, актрисата кротко сяда в колата си и отпрашва с екипа за следващия концерт.

Плаши турски патрул

През 60-те години Стоянка снима на борда на кораб на път за Тунис филма “Нако, Дако и Цако”. Приближава турски патрулен катер и капитанът му се качва на борда на българския кораб за проверка. Точно в този момент снимали епизод, в който тя играела… Отело.

Турчинът вдигнал поглед и я вижда почернена като негър, с поклащаща се халка на едното ухо. А до нея възпълният Саркис Мухибян в балетна пачка го посрещнал с: “Хош гелдиниз!” (Добре дошли на турски). Капитанът бързо напуска кораба.

Гадае на ръка

на Тодор Живков

“Всяка година ни викаха в резиденцията, когато управниците посрещаха Нова година. Бяхме една група - Калоянчев, Парцалев, аз... Веднъж ме бяха направили на циганка - Айше, с един гол корем, трябваше да хвърлям гюбеци, пък ме беше срам... Парцалев беше мечкадар. И аз трябваше да гледам на ръка на всички по предварително написан сценарий. Казаха ми да не импровизирам.

Смутих се много, когато хванах ръката на Тодор Живков, започнах да треперя. Но успях да кажа: “Тодоре, Тодоре, много '“одиш, бе.” Защото му предстояло някакво пътуване. Най-много се кискаше Цола Драгойчева - кис, кис, кис, кис...”

Сбихме се с Методи

Андонов - и двамата

проклети

“Аз и Методи Андонов по характер си пасвахме. И двамата бяхме много проклети. Карахме се много. Дори той се страхуваше, че ако не се скараме... Ние сме стигали до битка с него, бихме се даже.

Един ден, мисля, че “Михал Мишкоед” репетирахме, той дойде и вика: “Стояно, ма, ама ние не сме се били още! Нищо няма да излезе!” А бе, викам, чакай, ще дойде време да се бием!. Чакай! И то дойде.

Аз викам, виж какво, Мето, искам да отидем в Националната галерия да видя тези пендари на тогавашното време точно какви са, как да ги подредя като героинята ми кокона Мария...

“Стига с твоите подробности вече!” - развика се той. Викам: “Така ли?! Че като го подбрах, та се бихме двамата. Викам: Видя ли, че ще стане пиесата сега! Отидох си аз, видях там пендарите. Мислех двамата да изберем нещо, ама той пък имаше много работа друга. Не му беше до моите пендари...”

Стоянка в траур

- с черен сутиен

Иван Григоров трябвало спешно да смени колега в постановката на Сатиричния театър “Представянето на “Хамлет” в село Долно Туткаво”. Учи той прилежно текста си, но на една от последните репетиции режисьорът му казва, че има и любовна сцена със Стоянка Мутафова. В оригиналния текст нямало такава сцена, но Стояна и предшественикът му си я били измислили.

Иван Григоров иска да репетират сцената, но Мутафова я няма. Щяла да дойде на репетицията пред художествения съвет. Малко преди тази репетиция Стояна набързо обяснява сцената на колегата си Григоров:

- Значи аз седя на сцената, ти идваш зад гърба ми, хващаш ме за раменете и си казваш репликата. Нататък - ще видиш. Ясно ли е?

Започва репетицията пред художествения съвет. Стигат до любовната сцена. Иван Григоров действа по указанието на Мутафова. Идва отзад, хваща я за раменете и си казва репликата:

- Маро, Маро, каквато си яка, по тебе има повече месо, отколкото в цялата кооперативна свинеферма.

Произнася си Григоров думичките и чака тя да продължи. А тя чака, защото художественият съвет се залива от смях. Когато утихва, актрисата казва:

- Стига, бе! Малко ли ти беше снощи, та още искаш. Не виждаш ли, че съм в траур.

Григоров я гледа и мига на парцали. В пълен шаш е, защото няма какво да ѝ отговори, по сценарий той няма друга реплика.

Художественият съвет отново припада от смях, Стояна гледа колегата си и сияе. И продължава:

- Не виждаш ли, че съм в траур. Ето тука - сочи ухото си, на което е сложила малка черна обичка... - И тука.

С произнасянето на второто “и тука” Мутафова дърпя рязко двете половини на блузата си настрани, те се разкопчават и изхвръкват две грамади, облечени в черен сутиен.

Художественият съвет е довършен. Иван Григоров стои и гледа глупаво. А Стояна пуска в действие своя уникален смях и излиза от сцената.

Иван Григоров подготовя отмъщение. На първото представление пред публика всичко върви по реда си, стигат и до любовната сцена. Стояна казва: “Не виждаш ли, че съм в траур”, дърпа блузката и пак изскачат две черни “шапчици”. Публиката вие от смях. Григоров търпеливо изчаква шумът да утихне. И тогава рязко смъква панталоните си до глезените. Изправя се и казва:

- Моите съболезнования...

И остава така - прав, със смъкнати панталони и обут в дълги черни гащи...

Искам да ме

наричат артистка

В едно отдавнашно тв интервю споделя, че предпочита да я наричат артистка, а не актриса: “Арт” на латински означава изкуство. Щом правиш изкуство, ти си артист. Актриса - това е занаят. А ние не сме само изпълнители. Аз никога не съм еднаква във всички представления - не в думите, но като поведение гледам да съм различна. Затова ми е смешно, когато мои колеги жени мислят, че е по-красиво и по те издига да те наричат “ак-триса”! А то е степен по-ниско.

Тя има най-много

 прякори в гилдията

Стоянка Мутафова е актрисата с най-много названия и прякори в българския театър. Това също е белег за популярност, за зрителска, колегиална и журналистическа любов. Ето част от тях: Муци, Муцата, Каката, Примата на Сатиричния театър, Комедийна прима, Тайфун с нежно име, Хулиганката на българския театър, Всенародна любимка, Грандамата на българския театър, Вечната Амбър, Фурията, Виелицата, Халата, Г-жа Стихийно бедствие, Осмото чудо на света, Първата дама на българския смях, Чарли Чаплин в рокля, Свещеното чудовище на Сатиричния театър, Диагнозата Мутафова, Осмото чудо.

В свой репортаж немската телевизия ARD я нарече Българската кралица на комедията.