Имам десетки автографи от поети и писатели, по-възрастни от мен. На тях пише: "С вяра, с надежда... " Да. Преди години старите писатели ни вярваха, надяваха се... Виждаха таланта в нас. И знаете ли кое е страшното днес?... Озъртам се в младите пишещи - "пишещи", не "писатели" - и не мога да напиша на никого: "С вяра"... "С надежда"...

Просто не виждам това, което виждаха в нас. Ние не разочаровахме никого с талантите си. Може би ги разочаровахме като хора. Понякога си мисля, че излязохме талантливи писатели, но и не малко излязоха бездарни хора.

Но останахме писатели. Младите сега не могат да бъдат нито едното, нито другото. Странна симбиоза между бездарни писатели и бездарни хора...

Природата ни предлага своя пърформанс...

От фейсбук