За истинския журналяк не може да има сексуално-историческо табу

И това доживях – да ме нарекат соросоид! В наше време по-добре да си педофил, саудитски шпионин или дори кандидат за министър…

И какво толкова съм сторил? В понеделник се явих по националната телевизия да представя книгата на сър Антъни Бийвър "Падането на Берлин" по молба на издателя. Тя е интересно четиво, защото наред с делата на генералите показва и драмата на простия народ. Има и една тема, която познатите у нас автори премълчават - масовите изнасилвания на германските жени.

Бийвър описва над 100 конкретни случая на насилие, а общо по пътя на съветските войски според него са озлочестени някъде към 2 милиона германки, голяма част от тях многократно и често от по 10, 15, 20 войници наведнъж. Повечето си факти този известен историк черпи от интервюта със свидетели, както и от папките на съветското военно разузнаване, където се пазят сведения от политкомисарите за поведението и настроенията на състава. Лично Елцин му е разрешил да работи свободно в този архив през 1998 – 1999 година.

Позволих си да кажа по телевизията, че тези изнасилвания са едно от обясненията защо днес Русия е в такава международна изолация. И наистина, който е имал откровени разговори с поляци или немци, добре знае, че те не изпитват същата любов и признателност каквато ние, българите.

И не само заради актуалната политика, а заради наследствената памет. Такова нещо не се забравя само за 75 години.

Разбира се, всички знаем, че руските бойци са имали сериозни причини да отмъщават.

Знаем, че СССР дава общо 27 милиона жертви, от които 18 милиона са невинни цивилни граждани. Целта е била в Русия изобщо да не останат славяни. Но за това е писано, писано, писано. Аз също съм писал, писал, писал.

Както и очаквах, представянето на книгата нажежи до червено русофилите във фейса. Нарекоха ме соросоид, продажник, мислел съм само за пари и така нататък, и така нататък. За сведение, единственият ми хонорар е безплатен екземпляр от книгата. Но "соросоид" вече е удар под кръста. Това направо боли! Не мога да спя от три дена и ако нещо тук звучи несвързано, то е от безсъницата.

Признавам, че съм движен от перверзния журналистически принцип – щом видя новина, за която не е добре да пишеш, значи точно за нея трябва да пишеш. Щом усещаш, че нещо ще подразни читателя – значи това е новината.

Така мисли журналякът.

Който не мисли така, да облече расото и да стане поп. Ако не си заклет грантоед, първо съобщаваш най-неудобните факти, после удобните и чак накрая отношението. Аз също съм русофил, но ако разбера, че Путин бие подареното от Бойко българско овчарско куче, хич няма да му цепя басма! Хич не ми пука, че ще спре да ми превежда рублите в швейцарска банка!

Вярно, покрай хулите във фейса имаше и спотаени похвали. Колежка една ме нарича "умен мъж", но някой Аарон Манушковиц отговаря принципно: "…кой е умен мъж? Наричаш умен един плужек. Може да е бил, днес е разложен труп, ламтящ единствено и само за пари!"

Сложих му един незаслужен лайк. Но пък ако човек, който работи за пари, е глупав плужек и разложен труп, то какви са троловете със странни библейски имена?

Те безплатно ли се трудят? Друг един журналист, при това син на голям велможа от предишното време, пише във фейса следното:

"Според Валери това (изнасилванията) била една от главните причини за сегашната международна изолация на Русия. Мисля, че това твърдение е доста оспоримо. Защото преди изнасилванията, една без съмнение отвратителна история, я имаше и обсадата на Ленинград, и Сталинград и Бабий Яр и какво ли не още…"

Значи щом немците са безчинствали на руска територия, това опровергава факта за изнасилванията на съветските бойци в Померания. И обратното. Интересна логика. Трябва ли да хвърлям ези-тура на кое от двете да вярвам и кое да приема за лъжа? Ами ако и двете са верни? Това според колегата не е възможно. Или-или.

Аз пък смятам, че за нас, журналистите, фактите за човешките драми и страдания нямат нито партийна книжка, нито вероизповедание. При това от всички факти за нас най-ценни са премълчаните.

Види ли погребан факт, журналистът веднага му вдига капака на ковчега.

През пролетта на 1990 г. така постъпихме в "Дума" – първи пуснахме статии за лагерите при комунизма. Това вбеси и правоверните комунисти, и седесарите. Радикалдемократката Елка Константинова се развилня на Кръглата маса: "Откъде накъде ще давате тези статии на "Дума"! Те трябва да излизат в "Демокрация!"

И е права, не беше правилно от партийната камбанария, но пък тиражът скочи с още 100 хиляди. Ако "Демокрация" се бе сетила да похвали Тодор Живков, сигурно щеше да бие и "Ню Йорк таймс".

Ако Сталин е знаел, че днес немците ще налагат такива тежки санкции на Москва, сигурно е щял да даде заповед всеки солдат да носи по един букет и да го връчва на първата германка, която види на пътя.

И после веднага да набере от полето следващия букет.

Много ясно, че недоверието между народите определя рамката на възможната политика. Немци, поляци и руснаци си нахлуват редовно в земите още от времето на Иван Грозни и не е известно там да са ухажвали дамите с букети.

Като за българин аз доста добре познавам и Русия и руснаците - все пак съм работил там 6 години като кореспондент. Да не забравя, баща ми е бил партизанин в Украйна, а баба ми и дядо ми са арестувани в Крим през 1937 г. и обвинени в българщина. Баба ми е ликвидирана веднага, а дядо ми е пуснат през 1938 г. и скоро умира.

Така че, оставайки си русофил, аз гледам на нещата с дълбоко и обективно познание.

Ние сме щастливци, че и Вермахтът, и Третият украински фронт са се държали у нас относително прилично. А можеше да е 100 пъти по-зле. Прочетете "Падането на Берлин", за да видите какво е апокалипсис.

И като го прочетете, запалете по една свещичка и за Борис Трети и за Георги Димитров.

И двамата са хитрували, увъртали и рискували, за да може България някак си да мине между капките, да не ни прегази този кървав валяк, който се описва в "Падането на Берлин". И за двамата се твърди, че са отровени. Запалете им свещички.

Ако пък сте социалисти като повечето възмутени тролове, крайно време е да излезете от старите кашони. Каква е тази неистова любов към Путин? Той не е никакъв социалист, а десен олигархист. В сравнение с неговата икономическа политика Меркел е Карл Маркс.