"ДЕВОЙКАТА" С АЛЕНИТЕ УСТНИ

Днес минах по пътя В. Търново - Русе... Селото е Устина. Има двоен TIR паркинг в края на селото. Там е и Читалището. Шофьори не са се отбивали досега да потърсят книга в самотните нощи на паркинга. Те не знаят и български. Предимно са чужденци - турци, украинци, румънци, руснаци. Лягат в кабините и спят. Спирам пред Читалището... Някаква жена е седнала в двора, на стълбите. Пуши. Питам я дали е отворено. Тя е с гръб към мен, с лице към библиотеката. Така и трябва. С лице към книгите, към духа. Тя е толкова вглъбена в себе си, че не се обръща. Сигурно мечтае да влезе в Читалището, да си избере най-хубавата книга мечтае. И не ми обръща внимание. Изравнявам се с нея, тя вдига поглед. Червилото й е много ярко. Алено направо. Издуло е устните й червилото. Устните приличат на... Сигурно Александър Грин е влизал в такова читалище и едни такива устни в двора са го принудили (някои му казват "вдъхновили") да напише "Корабът с алените платна"... Момичето е труженичка, както се казва. Както вече наричат този тип общественички по магистралите. Но е намерила пристан в Читалището. В двора на Читалището е намерила пристан. И разбирам, че не е с гръб към пътя, а с работната си част. И не иска да си избере най-хубавата книга... Селото е Устина. И девойката е с алените уст(И)ни... Ами, това е...

*Коментарът е от фейсбук